На своя език в чужда страна. Как украинци могат да получат психологична помощ в България
Украинските бежанци търсят психична помощ, само че по какъв начин да я намерят, в случай че експертите в новата им страна не приказват техния език? Свободна Европа се свърза с специалисти от разнообразни организации, с цел да разбере по какъв начин се оправят те с този проблем.
Малко след началото на съветската инвазия в Украйна една украинка от покрайнините на Киев стартира да търси психична помощ в интернет. През това време тя се намира в бомбоубежище, заобиколена от други укриващи се цивилни, някои от които деца.
Украинката съумява да се свърже по Месинджър с Ирина Атанасова , създател и шеф на българската Фондация за психологично здраве "Кожа ". Двете обаче не приказват общ език, а от време на време преводачите, които работят във фондацията, не са налични. Тогава Атанасова прибягва до Google транслейт - услугата за автоматизиран превод на международната търсачка.
Това е единствено един от доста случаи на оживели от война украинци, които не съумяват да намерят психична помощ, защото експертите в чужбина рядко приказват украински, а експертите в Украйна не са налични, тъй като са също наранени от войната.
Но има специалисти, които са разкрили редица изобретателни решения на казуса.
Как се оказва помощ на бежанци
Помощта, която се оказва на хора, потърпевши от война, се разграничава от общоприетата психотерапия. Затова някои експерти употребяват вместо това термина „ психична първа помощ “.
„ Това е времето когато повече от всеки път е добре да не оставаме сами. “, споделя пред Свободна Европа психологът Теодора Николова от Международната организация по миграцията . "Хората са доста уязвими. Нашата първа задача е да им помогнем да се свържат с ресурсите си и с вътрешната си мощ, с цел да се оправят добре “, споделя още тя.
По нейни думи една от първите стъпки е установяването на добър и предвидим дневен режим, който „ може доста да помогне за възвръщане на възприятието за сигурност “. Препоръчително е и ограничение на несъразмерното излагане на информация и полемики за протичащото се в родината на потърпевшия.
В същото време обаче Николова акцентира, че когато става дума за деца, е по-добре да им се даде достоверна и ясна информация. „ Възрастните в устрема си да запазят децата не им дават задоволително информация или пък им споделят успокояващи, само че погрешни неща “, споделя тя.
Родителите също по този начин са съветвани да стартират с грижата за самите себе си, защото „ децата се усещат по-сигурни в случай че виждат, че възрастните се оправят добре. Грижата за нас ни прави по-способни да се грижим за някого “, прибавя Николова.
Добре е и да се дава път на гнева и скръбта, които са естествени реакции на претърпяното по нейни думи. „ Няма верен или неверен метод да се скърби, само че е добре да има пространство скръбта да бъде изразена. Не е наложително това да са думи, може да е изкуство “, споделя тя.
Кога езикът е проблем
Независимо под каква форма се случва, оказването на помощ е непроменяемо обвързано с езика. Затова то нормално се случва през преводачи. "Работата през превод е доста характерна. Преводачите имат потребност от специфична подготовка. Разказите на хората, тяхната болежка минава първо през преводача ", споделя Николова.
В случаите на бежанци от изтока да вземем за пример преводачът заема ролята и на "културен посредник, който ни превежда през непознатите за нас културни особености ", прибавя тя. Докато при работа с актуалната бежанска вълна, заради културните сходства сред българи и украинци, "е по-лесно да можеш непосредствено да разбираш символиката, която хората влагат в думите``.
Според доста експерти обаче работата с украински психолози и преводачи е сложна, защото те, директно или непряко, са наранени от спора.
„ Опитваме се да заобикаляме украинци да работят с други украинци, с цел да не вършим по този начин наречената вторична контузия. Те не са директно наранени, само че са прочувствено ангажирани с това, което се случва. Вече няколко души отпаднаха, тъй като прегоряха “, споделя Ирина Атанасова.
Прегарянето се свързва с интелектуално, прочувствено и физиологично безсилие от дадена професионална активност.
Според други фактът, че украинските психолози са афектирани от протичащото се, не пречи, стига да са в задоволително устойчиво положение. С това изискване в Долна Баня се организира образование на група от 25 украинци за оказване на психична помощ на потърпевши от война в продължение на един месец. „ Всеки от тях има някаква професионална подготовка “ в сферата, споделя Андрей Николов , притежател на Софтуни и на ситуационния център „ Отворени врани “в Младост.
Обучението се води от израелската организация Israel Trauma Coalition, като се преподават способи, пригодени към военни обстановки. Обучените украинци "ще живеят и ще бъдат тренирани в Долна Баня през този месец. След това ще получат сертификация и ще могат на собствен ред да упражняват други хора по тази методология ", споделя Йоана Бещюк , доброволка в ситуационния център в Младост.
Групова помощ на доста езици
Съществуват и способи за оказване на психична помощ, които изискват повече от един преводач на повече от един език. Пример за това е интернационалният институт Теледрама, който провежда виртуални срещи на групи за взаимопомощ без значение от местоположението на нуждаещите се.
Една от групите е за наранени от войната в Украйна и се състои от над 50 души, като срещите се организират всяка сряда. Участниците са най-вече украинци и хора, които се грижат за тях, постоянно в непознати страни.
За да се получи връзката, са нужни преводачи от украински, съветски, български, британски. Те работят посредством така наречен „ канали “ в онлайн платформата Зуум. Това е функционалност на програмата, която разрешава всеки участник да си избере на какъв език да слуша диалога, без останалата част от групата да чува самия преводач. „ На мен в случай че ми би трябвало превод на български, натискам копчето и стартира да върви преводът. Всички приказват постепенно, с цел да може преводачите да се оправят “, споделя пред Свободна Европа Даниела Тахирова , български психолог и един от фасилитаторите на групата.
Един от най-любопитните обстоятелства за тази група е, че в нея има и руснаци. Връзката с тях се реализира мъчно, защото Русия вкара ограничавания на редица уеб страници, един от които и Facebook. Тахирова споделя, че това е единствената група, в която руснаци и украинци се събират на едно място и това не води до хули на 15-тата минута. "Това е задачата, тези хора да ги съберем, да се срещнат някъде ", прибавя тя.
Малко след началото на съветската инвазия в Украйна една украинка от покрайнините на Киев стартира да търси психична помощ в интернет. През това време тя се намира в бомбоубежище, заобиколена от други укриващи се цивилни, някои от които деца.
Украинката съумява да се свърже по Месинджър с Ирина Атанасова , създател и шеф на българската Фондация за психологично здраве "Кожа ". Двете обаче не приказват общ език, а от време на време преводачите, които работят във фондацията, не са налични. Тогава Атанасова прибягва до Google транслейт - услугата за автоматизиран превод на международната търсачка.
Това е единствено един от доста случаи на оживели от война украинци, които не съумяват да намерят психична помощ, защото експертите в чужбина рядко приказват украински, а експертите в Украйна не са налични, тъй като са също наранени от войната.
Но има специалисти, които са разкрили редица изобретателни решения на казуса.
Как се оказва помощ на бежанци
Помощта, която се оказва на хора, потърпевши от война, се разграничава от общоприетата психотерапия. Затова някои експерти употребяват вместо това термина „ психична първа помощ “.
„ Това е времето когато повече от всеки път е добре да не оставаме сами. “, споделя пред Свободна Европа психологът Теодора Николова от Международната организация по миграцията . "Хората са доста уязвими. Нашата първа задача е да им помогнем да се свържат с ресурсите си и с вътрешната си мощ, с цел да се оправят добре “, споделя още тя.
По нейни думи една от първите стъпки е установяването на добър и предвидим дневен режим, който „ може доста да помогне за възвръщане на възприятието за сигурност “. Препоръчително е и ограничение на несъразмерното излагане на информация и полемики за протичащото се в родината на потърпевшия.
В същото време обаче Николова акцентира, че когато става дума за деца, е по-добре да им се даде достоверна и ясна информация. „ Възрастните в устрема си да запазят децата не им дават задоволително информация или пък им споделят успокояващи, само че погрешни неща “, споделя тя.
Родителите също по този начин са съветвани да стартират с грижата за самите себе си, защото „ децата се усещат по-сигурни в случай че виждат, че възрастните се оправят добре. Грижата за нас ни прави по-способни да се грижим за някого “, прибавя Николова.
Добре е и да се дава път на гнева и скръбта, които са естествени реакции на претърпяното по нейни думи. „ Няма верен или неверен метод да се скърби, само че е добре да има пространство скръбта да бъде изразена. Не е наложително това да са думи, може да е изкуство “, споделя тя.
Кога езикът е проблем
Независимо под каква форма се случва, оказването на помощ е непроменяемо обвързано с езика. Затова то нормално се случва през преводачи. "Работата през превод е доста характерна. Преводачите имат потребност от специфична подготовка. Разказите на хората, тяхната болежка минава първо през преводача ", споделя Николова.
В случаите на бежанци от изтока да вземем за пример преводачът заема ролята и на "културен посредник, който ни превежда през непознатите за нас културни особености ", прибавя тя. Докато при работа с актуалната бежанска вълна, заради културните сходства сред българи и украинци, "е по-лесно да можеш непосредствено да разбираш символиката, която хората влагат в думите``.
Според доста експерти обаче работата с украински психолози и преводачи е сложна, защото те, директно или непряко, са наранени от спора.
„ Опитваме се да заобикаляме украинци да работят с други украинци, с цел да не вършим по този начин наречената вторична контузия. Те не са директно наранени, само че са прочувствено ангажирани с това, което се случва. Вече няколко души отпаднаха, тъй като прегоряха “, споделя Ирина Атанасова.
Прегарянето се свързва с интелектуално, прочувствено и физиологично безсилие от дадена професионална активност.
Според други фактът, че украинските психолози са афектирани от протичащото се, не пречи, стига да са в задоволително устойчиво положение. С това изискване в Долна Баня се организира образование на група от 25 украинци за оказване на психична помощ на потърпевши от война в продължение на един месец. „ Всеки от тях има някаква професионална подготовка “ в сферата, споделя Андрей Николов , притежател на Софтуни и на ситуационния център „ Отворени врани “в Младост.
Обучението се води от израелската организация Israel Trauma Coalition, като се преподават способи, пригодени към военни обстановки. Обучените украинци "ще живеят и ще бъдат тренирани в Долна Баня през този месец. След това ще получат сертификация и ще могат на собствен ред да упражняват други хора по тази методология ", споделя Йоана Бещюк , доброволка в ситуационния център в Младост.
Групова помощ на доста езици
Съществуват и способи за оказване на психична помощ, които изискват повече от един преводач на повече от един език. Пример за това е интернационалният институт Теледрама, който провежда виртуални срещи на групи за взаимопомощ без значение от местоположението на нуждаещите се.
Една от групите е за наранени от войната в Украйна и се състои от над 50 души, като срещите се организират всяка сряда. Участниците са най-вече украинци и хора, които се грижат за тях, постоянно в непознати страни.
За да се получи връзката, са нужни преводачи от украински, съветски, български, британски. Те работят посредством така наречен „ канали “ в онлайн платформата Зуум. Това е функционалност на програмата, която разрешава всеки участник да си избере на какъв език да слуша диалога, без останалата част от групата да чува самия преводач. „ На мен в случай че ми би трябвало превод на български, натискам копчето и стартира да върви преводът. Всички приказват постепенно, с цел да може преводачите да се оправят “, споделя пред Свободна Европа Даниела Тахирова , български психолог и един от фасилитаторите на групата.
Един от най-любопитните обстоятелства за тази група е, че в нея има и руснаци. Връзката с тях се реализира мъчно, защото Русия вкара ограничавания на редица уеб страници, един от които и Facebook. Тахирова споделя, че това е единствената група, в която руснаци и украинци се събират на едно място и това не води до хули на 15-тата минута. "Това е задачата, тези хора да ги съберем, да се срещнат някъде ", прибавя тя.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ