Ужасът идва в ранните сутрешни часове на 21 август 2013

Ужасът в Гута: Няма да забравим лицата на умиращите деца

Ужасът идва в ранните утринни часове на 21 август 2013 година: " Беше горещо и множеството от нас не можехме да спим. Бяхме се качили на покрива на постройката и се наслаждавахме на нощта ", споделя за Дъждовни води Алаа Махзуми.

Към 2:30 часа стартира химическата офанзива – първо е ударена Гута, предградие на Дамаск, а по-късно и контролиран от опозицията регион на сирийската столица.

" При първите детонации взехме решение, че това е следващият ракетен обстрел. Но след това зачестиха виковете от улицата, те ставаха все по-страшни, а дишането ни беше затруднено ", спомня си дамата. " Решихме, че това може да е и химическа офанзива и се струпахме покрай прозорците ", прибавя тя.

Две неща са избавили живота на Алаа и фамилията ѝ – че са дишали през намокрени кърпи и че не са тръгнали да се крият в мазето.

" Хората се криеха от бомбардировките в изби, само че този път всички, които са потърсили леговище там, починаха ", споделя Абд ал-Рахман Сайфия, който в нощта на нападението е бил дежурен парамедик в Източна Гута. " Много хора умряха, без да схванат какво тъкмо ги е умъртвило ", добавя той.

Според разнообразни източници на информация сред 480 и 1500 души са починали при химическата офанзива в Гута – измежду тях и доста деца.

Множество безспорни доказателства

Месец след смъртоносното нахлуване задачите на Организация на обединените нации откриха, че в Гута е бил употребен зарин – един от най-токсичните бойни сътрудник изобщо. " Събраните екологични, химически и медицински проби дават ясни и безапелационни доказателства, че са употребявани ракети земя-земя с нервнопаралитичното вещество зарин ", се споделя в отчета на Организация на обединените нации.

Заринът е по-тежък от въздуха и се утаява на повърхността. Това изяснява за какво толкоз доста хора, потърсили леговище в изби, са починали.

Химическата офанзива в Гута е осъществена с нервнопаралитичния газ зарин Снимка: AMMAR AL-ARBINI/SHAAM NEWS NETWORK/AFP

Доклад на интернационалната неправителствена организация Хюман райтс уоч пък стигна до заключението, че единствено държавните елементи на президента Асад са имали 140- и 330-милиметрови ракети, с които е било осъществено нападението, както и пускови установки за тях. Сирийската съпротива не е имала такова оръжие, се показва в отчета на правозащитниците.

Президентът Асад обаче изрично отхвърля да има нещо общо с химическата офанзива и хвърля виновността върху бунтовниците. Само че съществуват неопровержими доказателства, които приказват за тъкмо противоположното.

" Това е случаят, за който имаме най-вече събрана документи в нашия списък ", споделя за Дъждовни води Либи Макавой, юридически консултант на Сирийския списък - план, който документира жестокости. По неговите думи съвсем 300, или половината от всички събрани доказателства, са постъпили още през първите 24 часа след химическата офанзива.

" Почти 300 материала бяха качени главно в действително време, през първите 24 часа, което е към половината от общия брой материали, които открихме и които документират това нахлуване. "

Най-малко 222 химически офанзиви в страната от 2012 година насам са записали от Сирийската мрежа за правата на индивида – макар възбраната за потребление на химически оръжия, която е в действие още от 1925 година. Но Асад и неговите съветски съдружници към този момент 10 години настояват, че виновна за това е сирийската съпротива.

Когато търсенето на отговорност не е приоритет

" Асад се пробва да печели време, надявайки се, че светът ще не помни за това закононарушение, а интернационалната общественост ще го одобри още веднъж за законен водач на Сирия ", споделя Лина Хатиб от основания в Лондон Институт за Близкия Изток. " Изключително значимо е да не се загърбва въпросът за отговорността на Асад и неговия режим – без значение от това дали са в застой напъните за спокойно решение на спора ", твърди тя.

С това е съгласна и Лайла Кики, която управлява активността на основаната в Съединени американски щати неправителствена организация " Сирийска акция ". По думите ѝ, в случай че на Асад му се размине, това усилва риска от повтаряне на тези зверства – в Сирия или на други места в света, предизвестява тя.

За оживялата в химическата офанзива Алаа Махзуми контузията е още жива – въпреки че фамилията ѝ в това време е на несъмнено място в Турция. " Никога няма да забравим лицата на умиращите деца ", споделя тя.

Още по тематиката вижте тук: