Вербално изразяване на невербалното
Удивителният език на дамите – да се приказва без да се изговаря, да се чува недоловимото – показва вниманието и специфичния интерес към пространствения език, който е лирика, свят на вербалното изложение на невербалното.
Времето – това е тематика за всяка жена. Никога не е елементарно да се реализираш, изключително когато не ти доближава време.
Как в отредения ни времеви цикъл да получим своята достатъчност?
Как да рисуваме с мастило върху стъкло по този начин, че обликът да се запази?
Как да се научим да споделяме мощ във всеки един миг?
Рисувам от живота си картина, с цел да имам нещо, на което да се любувам, и освен това желая да бъда добра,
в раздразнението си да намирам предмети, да ги мятам, да викам, оставайки гола, само че преструвайки се, че се прикривам…
Да си потегля, след това да се връща и още веднъж да търси върху стъклото това, което единствено тя схваща.
Да идва и отново да се пробва да бяга, и общо взето да бъде жена, която от време на време се укротява.
Да желае да рисува с мастило, само че не и да се изцапа с него!
Но не е допустимо да бъдеш жена и да не бъдеш уязвима, и до момента в който прозорецът е отворен, не ще спре да долита злият вятър…
И още веднъж, ругаейки, да стопира този непрекъснат въртел, пред който дамата, ще не ще, се прекланя.
И отново да рисува с мастило, създавайки това, което за нея е красиво!
Игра с времето? Да откраднем нещо от времето. Не е ли по този начин?
То ни краде живота и въобще ни учи да крадем, тъй като непрекъснато всичко ни се коства малко.
То желае да живеем с това чувство! Така е по-лесно да ни възбужда, по-лесно е да ни ръководи.
Колко сме откраднали от времето, какъв брой доста неща сме натрупали! И така всичко към този момент е съзнателно предопределено за нас. Ние бяхме научени на изкуството да взимаме, само че не и по какъв начин да го използваме. Вече е мъчно да го удържаме, остава единствено да се пригодим. Ти, който си ни научил на изкуството да крадем, научи ни и по какъв начин да го използваме!
Да определиш проблемите значи да се приспособиш още веднъж! Все отново, в какво се корени казусът? В това, че времето не стопира! И най-интересно е, че времето ни разрешава да се изолираме от самите себе си. Каквото и да вземем от времето, то престава да съществува. Тук нещата опират до фиксирането в паметта или съществуването на нещо от предишното. А нали като дете си си играела с времето… Възрастните ти споделяха, че си играеш с кукли. Просто всички са не запомнили по кое време за първи път са стиснали ръцете ти – ръцете на едно момиче. Спасиха те от детството, чупейки и изкълчвайки раменете ти, и, до момента в който си чакала да извикат името ти, те са те сложили в кавички!
Ти си жена и търсиш това, за което знаеш прекомерно малко, в малоумен ентусиазъм нещо да определиш. В това отмерване на времето, в което не си се намерила, имаш потребност да се разсееш, да си тръгнеш, накъдето те отведат краката, да се оттеглиш, да се притиснеш към земята, или да стигнеш там, където морската вълна ще отмие всичко от теб. Застанала във водата до кръста, със скръстени на гърдите ръце, вдигни лице към севера, където са замръзнали звуците, пристигнали дружно с теб на този свят.
Инфо: olegcherne.ru
