Уди Алън и неговата Въображаема реч към висшистите публикувана в

Уди Алън и неговата „ Въображаема тирада към висшистите ” оповестена в " Ню Йорк Таймс " през август 1979 година

Повече от всеки различен път в историята човечеството е изправено на кръстопът. Единият път води към обезсърчение и последна беззащитност. Другият – към цялостно изгубване. Нека се помолим да имаме мъдростта да изберем вярно.
Между другото, не приказвам насмешливо, а с паническото разбиране за безспорното безсмислие на съществуването, което може елементарно да бъде взето за скептицизъм.

Не е. То е просто здравословна угриженост за усложненията на модерния човек. (Модерен човек се назовава всеки, роден след декрета на Ницше, че „ Бог е мъртъв ”, само че преди хитовото парче Wanna Hold Your Hand.)

Тези „ усложнения ” могат да бъдат декларирани по един от два метода, макар че някои лингвистични философи избират да ги лимитират до математическо уравнение, което елементарно може да бъде решено и даже носено в портфейла.

Поставен в най-простата си форма, казусът е: Как е допустимо да намеря смисъл в стеснен свят, който ми е дал талия и размер на ризата?

Това е доста сложен въпрос, когато разберем, че науката ни е предала. Вярно, тя победи доста заболявания, разгада генетичния код и даже сложи човек на Луната и към момента, когато 80-годишен човек е в една стая с две 18-годишни сервитьорки, нищо не се случва. Защото същинските проблеми в никакъв случай не се трансформират.

В края на краищата, може ли да се надникне в човешката душа посредством микроскоп? Може би, само че сигурно ще се нуждаете от един от тези доста положителни микроскопи с два окуляра. Ние знаем, че и най-модерният компютър в света няма толкоз изискан мозък, колкото и този на мравка. Наистина можем да кажем това за всички наши родственици, само че би трябвало единствено да ги изтърпяваме по сватби или специфични случаи.

Науката е нещо, от което подвластен от самото начало. Ако се сдобия с болежка в гръдния панер, би трябвало да си направя рентгенова фотография. Но какво в случай че радиацията от рентгена ми аргументи по-сериозни проблеми? Преди да го знам, аз влизам за интервенция. Естествено, до момента в който ми дават О2, някой дилетант взема решение да възпламени цигара. Следващото нещо, което разбирате е, че прелитам през Световния търговски център по пижама. Това просвета ли е?

Наистина, науката ни научи по какъв начин да пастьоризираме сиренето. Вярно е още, че това може да е занимателно в интернационална компания, само че какво остава за водородната бомба? Виждали ли сте в миналото какво се случва, когато едно от тези неща падне на бюрото инцидентно?

И къде е науката, когато някой размишлява върху безконечните загадки? Как се е появил космосът? Колко време е съществувал? Материята с детонация ли стартира или по Божията воля? И в случай че е второто, можел ли е Той да стартира две седмици по-рано, с цел да се възползва от по-топлото време? Какво тъкмо имаме поради, когато споделяме, че индивидът е смъртен? Очевидно не е комплимент.

За жал, религията също ни е разочаровала. Мигел де Унамуно нехайно написа за „ безконечното неизменност на съзнанието ”, само че това не се реализира елементарно. Особено, когато четете Такъри. Често мисля какъв брой комфортен е бил животът за ранния човек, тъй като той е вярвал във всевишния, доброжелателен основател, който се грижи за всичко. Представете си неговото отчаяние, когато е видял жена си да наддава килограми.

Съвременният човек, несъмнено, няма подобен нравствен мир. Той се озовава посред рецесия на вярата. Той е това, което ние съвременно назоваваме „ отчужден ”. Той е виждал опустошенията на войната, опознал е естествени бедствия, бил е в питейни заведения за самотници.

Моят добър другар Жак Моно постоянно говореше за случайността на космоса. Той вярваше, че всичко съществуващо се появява по чиста случайност, с възможното изключение на неговата закуска, за която той беше уверен, че е приготвена от домашната му помощница.

Естествено, вярата в божествения разсъдък въодушевява спокойствието. Но това не ни освобождава от нашите човешки отговорности. Закрилник ли съм на своя брат? Да. Интересното е, че в моя случай споделям тази чест със зоологическата градина в парка Проспект (намира се в Бруклин, Ню Йорк – бел. р.)

Чувствайки се безбожни тогава, това, което сторихме е да превърнем технологиите в господ. И в действителност технологиите към момента могат да бъдат отговора, когато чисто нов Буик, каран от близкия ми сътрудник Нат Зипски, се озове в прозореца на ресторанта Chicken Delight, заставяйки стотици клиенти да се разпилян?

Моят тостер нито един път не е работил, както би трябвало, за последните четири години. Следвам инструкциите и поставям две филийки самун в жлебовете и секунди по-късно те изскачат. Веднъж те счупиха носа на една жена, която надълбоко обичах. Разчитаме ли на гайки и болтчета, на електричеството, с цел да решим проблемите си?

Да, телефонът е хубаво нещо – и хладилникът, и климатикът. Но не всеки климатик. Не и този на сестра ми Хени, да вземем за пример. Нейният издава мощен тон и все пак не охлажда. Когато пристигна индивидът да го оправи, стана по-лошо. Той й сподели, че това е ситуацията или да си купи нов климатик. Когато тя се оплака, той отвърна да не го занимават. Този човек е в действителност отчужден. Не единствено че е отчужден, само че и не може да спре да се усмихва.

Проблемът е, че нашите водачи не ни приготвиха уместно за механизираното общество. За злощастие, политиците ни са или некомпетентни, или корумпирани. Понякога и двете в един и същи ден. Правителството не може да отговори на потребностите на дребния човек. През петте работни дни е невероятно да се свържеш с твоя конгресмен по телефона.

Не отхвърлям, че демокрацията е към момента най-хубавата форма на ръководство. При демокрацията най-малко се одобряват гражданските права. Нито един жител не може да бъде самоволно малтретиран, покорен или принуден да стои на някои Бродуейски шоута.

И все пак, това е неясно сходство на това, което се случва в Съветския съюз. При тяхната форма на тоталитаризъм, човек едвам заловен да доносничи е наказан на тридесет години в трудов лагер. Ако, след петнадесет години, той към момента не е спрял да доносничи, те го прострелват.

Заедно с този жесток фашизъм ние откриваме и неговата слугиня – тероризма. В никой различен миг от историята човек не се е страхувал толкоз да нареже телешкия си котлет от боязън, че той може да експлодира. Насилието поражда още принуждение и е предсказано, че до 1990 отвличанията ще бъдат преобладаваща форма на обществено взаимоотношение.

Пренаселеността ще изостри проблемите до точката на изкривяване. Личности ни споделят, че към този момент има повече хора на земята, в сравнение с се нуждаем, с цел да преместим даже най-тежкото пиано.

Ако не спрем размножаването, до 2000 година няма да има нито една стая, в която да се сервира вечерята, в случай че някой не желае да сложи масата върху главите на непознати. Тогава те не би трябвало да мърдат за към час, до момента в който ние се храним.

Разбира се, силата ще е дефицитна и на всеки притежател на кола ще му се позволява задоволително газ, с цел да се върне обратно с няколко инча.

Вместо да се надигнем пред тези провокации, ние се обръщаме към безумия като опиатите и секса. Живеем в прекомерно толерантно общество. Никога преди порнографията не е била толкоз необуздана. А и тези филми са осветени толкоз неприятно!

Ние сме хора без цели. Никога не сме разчитали на любовта. Липсват ни водачи и поредни стратегии. Нямаме нравствен център. Ние се носим по течението сами в космоса, причинявайки чудовищно принуждение един на различен, без ужас и болежка. За благополучие, не сме изгубили възприятието си за мяра.

Да обобщя: ясно е, че в бъдещето има огромни благоприятни условия. Има и капани. Номерът е да избегнем клопките, да се възползваме от опциите и да се приберем у дома до 6 часа.

Снимки: imdb.com; заглавна - Woody Allen in Broadway Danny Rose (1984)