Борисов забрави да коментира бъдещо орязване на еврофондове заради беззаконие
Учудващо или не, само че министър председателят Бойко Борисов на процедура не сподели нищо всъщност по отношение на бъдещето на кохезионната политика на Европейски Съюз (от 2021 до 2027 година) - освен това на профилирано за задачата събитие от календара на Българското председателство на Европейски Съюз, откакто Европейската комисия публично излезе с предложение за развиването ѝ, в това число понижение на средства, както и ограничаване на база " господство на правото ".
Борисов сподели явни неща – че с помощта на тази политика и на еврофондовете сме съумели да напреднем доста, най-вече в областта на инфраструктурата. Лидерът на ГЕРБ обърна внимание най-вече на миграцията с връзка към Западните Балкани, защото в Европейски Съюз имало два огромни разногласието – за кохезията и миграцията. Той видя като обезпокоителен знак денонсирането на съглашението сред Гърция и Турция за връщане на мигранти и добави към " паниките си " и това, че поради политиката на американския президент Доналд Тръмп по Иранския въпрос може да има нова бежанска вълна. Затова вероятността била " вълшебната думичка съгласуваност ". Борисов не пропусна да каже и, че вътрешните страни в Европейски Съюз следва да оказват помощ финансово на тези, които са външни граници на Европейски Съюз – като България.
Коментар, само че от Дончев
Да бъдем малко деликатни с изразяването на чисто национална позиция – към това прикани вицепремиерът Томислав Дончев минути преди днешната конференция, отдадена на кохезионната политика на Европейския съюз след Brexit, откакто беше категорично запитан каква е позицията на България по отношение на предлагането за понижаване или даже прекъсване на еврофондове за държави-членки, в които има безвластие.
Предложението на Европейска комисия да може да се работи с еврофондовете като инструмент против липса на господство на правото , отвън седемгодишната бюджетна рамка, като квалифицирано болшинство – най-малко 55% от страните-членки, само че представляващи най-малко 65% от популацията на Европейски Съюз. Ако това бъде утвърдено, , като описаното нагоре в текста.
Приемаме нуждата от промени, посочи въпреки всичко вицепремиерът и добави, че приема визията, че парите би трябвало да се харчат в ясна правна среда. Трябвало обаче да има явен критерии – не е допустимо да съществува механизъм, който се базира на субективизъм или на " непринудено политическо усещане ".
По-важно е даже по какви кройки, по какви механизми парите отиват при хората, в сравнение с размерът, съобщи още Дончев. Според него предлагането на Европейска комисия за интервала 2021 – 2027 година " е доста положително ", само че има разнообразни визии, даже спор.
Същевременно еврокомисарят по бюджетните въпроси Гюнтер Йотингер изрази вяра, че ще има решение преди идващите евроизборите, които ще се проведат след по-малко от година. Смятам, че предлагането по отношение на върховенството на правото е " безапелационно ", " уравновесено " и " аргументирано " и се надявам да бъде утвърдено от Европейския парламент и Европейския съвет, съобщи той.
Борисов сподели явни неща – че с помощта на тази политика и на еврофондовете сме съумели да напреднем доста, най-вече в областта на инфраструктурата. Лидерът на ГЕРБ обърна внимание най-вече на миграцията с връзка към Западните Балкани, защото в Европейски Съюз имало два огромни разногласието – за кохезията и миграцията. Той видя като обезпокоителен знак денонсирането на съглашението сред Гърция и Турция за връщане на мигранти и добави към " паниките си " и това, че поради политиката на американския президент Доналд Тръмп по Иранския въпрос може да има нова бежанска вълна. Затова вероятността била " вълшебната думичка съгласуваност ". Борисов не пропусна да каже и, че вътрешните страни в Европейски Съюз следва да оказват помощ финансово на тези, които са външни граници на Европейски Съюз – като България.
Коментар, само че от Дончев
Да бъдем малко деликатни с изразяването на чисто национална позиция – към това прикани вицепремиерът Томислав Дончев минути преди днешната конференция, отдадена на кохезионната политика на Европейския съюз след Brexit, откакто беше категорично запитан каква е позицията на България по отношение на предлагането за понижаване или даже прекъсване на еврофондове за държави-членки, в които има безвластие.
Предложението на Европейска комисия да може да се работи с еврофондовете като инструмент против липса на господство на правото , отвън седемгодишната бюджетна рамка, като квалифицирано болшинство – най-малко 55% от страните-членки, само че представляващи най-малко 65% от популацията на Европейски Съюз. Ако това бъде утвърдено, , като описаното нагоре в текста.
Приемаме нуждата от промени, посочи въпреки всичко вицепремиерът и добави, че приема визията, че парите би трябвало да се харчат в ясна правна среда. Трябвало обаче да има явен критерии – не е допустимо да съществува механизъм, който се базира на субективизъм или на " непринудено политическо усещане ".
По-важно е даже по какви кройки, по какви механизми парите отиват при хората, в сравнение с размерът, съобщи още Дончев. Според него предлагането на Европейска комисия за интервала 2021 – 2027 година " е доста положително ", само че има разнообразни визии, даже спор.
Същевременно еврокомисарят по бюджетните въпроси Гюнтер Йотингер изрази вяра, че ще има решение преди идващите евроизборите, които ще се проведат след по-малко от година. Смятам, че предлагането по отношение на върховенството на правото е " безапелационно ", " уравновесено " и " аргументирано " и се надявам да бъде утвърдено от Европейския парламент и Европейския съвет, съобщи той.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ