За стратегията, неврозата и неадекватността
Учили са ме, че уважението към особеното мнение е мощ, че една почтена персона не насочва нападки и грозни думи, а работи с причини и обстоятелства. Моята мощ е в това – да остана постоянна, когато към мен земята се тресе. И през днешния ден просто бих желала да прегледам няколко обстоятелството и да задам няколко въпроса.
На всички, които упрекват позицията „ НE на Националната тактика за детето “, бих казала – следим процеси, задвижвани от недоверието към институциите и по едно и също време с това политически битки за власт.
„ Апартамент гейт “, застрояване на Черноморието, противозаконни къщи за посетители и вести, свързани с корупция и корист с власт ни заливат непрестанно. В този подтекст някои религиозни, политически и цивилен организации си разрешиха да печелят дивиденти и капитали на гърба на деца. Те приготвиха кладата, на която ритуално да бъде изгорена Националната тактика за детето 2019-2030. Демонстративно развяха документа и предизвикаха пожар.
Защо им бе разрешено? Защото тактиката се основава на закон – Закона за протекция на детето. Същият, като тези закони, които властимащите и политическия „ хайлайф “ погазват всеки ден. Закон и тактика, които да бъдат спазвани и налагани от институции, характеризиращи се с липса на доверие в обществото. И някои хора изпаднаха в невроза и нервност. Имаме ли право да ги съдим, когато ежедневно сме очевидци на непросветеност и непрофесионализъм? Не съм сигурна. Аз, като жител, не се усещам предпазена от своята страна. Връзката е компрометирана и нарушена. Държавността в България е слаба, тя е абдикирала от своите жители и не е способна да ги отбрани в редица обстановки. Това предизвика късането на плакати с телефона, на който деца могат да потърсят помощ, това предизвика мисленето, че децата ни ще бъдат отнемани от властта, тъй като няма доверие, че всеки случай ще бъде обсъждан умело, обективно и независимо. И вместо да съдим и да плюем по човешките страхове, би било добре първо да опитаме да разберем от кое място идват.
Онези, които са срещу тактиката за детето, бих помолила да помислят. Трезво. Рационално. Аргументирано.
Много от вас имат фамилии, които виждат като здрави, с безвредна и спокойна фамилна среда. В този подтекст се притеснявате от някои текстове в тактиката, пренасяте ги върху своите фамилии и обстановката в тях. Опасявате се, че децата, с типичната си податливост към мечти и дарба да виждат света по собствен метод, ще кажат, че сте неприятни родители. И че държавните институции ще им повярват или още по-зле, че самите институции, ще отсъдят какъв брой некомпетентни родители сте. Възможният резултат ви ужасява – отнемането на детето ви. Но...
Истината е, че съществуват фамилии и родители, върху чиито грижи би трябвало да бъде упражняван надзор . Има фамилии и родители, които експлоатират децата си, които пребиват децата си, които изнасилват децата си, които се друсат пред децата си, чиито деца се скитат сами през нощта. На кого и какво да каже едно 4 – 5 годишно дете в такава обстановка? На магазинерката? Именно такава е задачата на телефона от плаката, който оня ден скъсахте от вратата на детската градина. Не можем да свеждаме нещата единствено до „ татко, майка, две дечица, захарен памук и балони “.
А в този момент и обстоятелствата...
На всички, които упрекват позицията „ НE на Националната тактика за детето “, бих казала – следим процеси, задвижвани от недоверието към институциите и по едно и също време с това политически битки за власт.
„ Апартамент гейт “, застрояване на Черноморието, противозаконни къщи за посетители и вести, свързани с корупция и корист с власт ни заливат непрестанно. В този подтекст някои религиозни, политически и цивилен организации си разрешиха да печелят дивиденти и капитали на гърба на деца. Те приготвиха кладата, на която ритуално да бъде изгорена Националната тактика за детето 2019-2030. Демонстративно развяха документа и предизвикаха пожар.
Защо им бе разрешено? Защото тактиката се основава на закон – Закона за протекция на детето. Същият, като тези закони, които властимащите и политическия „ хайлайф “ погазват всеки ден. Закон и тактика, които да бъдат спазвани и налагани от институции, характеризиращи се с липса на доверие в обществото. И някои хора изпаднаха в невроза и нервност. Имаме ли право да ги съдим, когато ежедневно сме очевидци на непросветеност и непрофесионализъм? Не съм сигурна. Аз, като жител, не се усещам предпазена от своята страна. Връзката е компрометирана и нарушена. Държавността в България е слаба, тя е абдикирала от своите жители и не е способна да ги отбрани в редица обстановки. Това предизвика късането на плакати с телефона, на който деца могат да потърсят помощ, това предизвика мисленето, че децата ни ще бъдат отнемани от властта, тъй като няма доверие, че всеки случай ще бъде обсъждан умело, обективно и независимо. И вместо да съдим и да плюем по човешките страхове, би било добре първо да опитаме да разберем от кое място идват.
Онези, които са срещу тактиката за детето, бих помолила да помислят. Трезво. Рационално. Аргументирано.
Много от вас имат фамилии, които виждат като здрави, с безвредна и спокойна фамилна среда. В този подтекст се притеснявате от някои текстове в тактиката, пренасяте ги върху своите фамилии и обстановката в тях. Опасявате се, че децата, с типичната си податливост към мечти и дарба да виждат света по собствен метод, ще кажат, че сте неприятни родители. И че държавните институции ще им повярват или още по-зле, че самите институции, ще отсъдят какъв брой некомпетентни родители сте. Възможният резултат ви ужасява – отнемането на детето ви. Но...
Истината е, че съществуват фамилии и родители, върху чиито грижи би трябвало да бъде упражняван надзор . Има фамилии и родители, които експлоатират децата си, които пребиват децата си, които изнасилват децата си, които се друсат пред децата си, чиито деца се скитат сами през нощта. На кого и какво да каже едно 4 – 5 годишно дете в такава обстановка? На магазинерката? Именно такава е задачата на телефона от плаката, който оня ден скъсахте от вратата на детската градина. Не можем да свеждаме нещата единствено до „ татко, майка, две дечица, захарен памук и балони “. А в този момент и обстоятелствата...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ