Митове и истини за пиенето на чай
Учените разпореждат огромни очаквания, че полифенолите пазят от сърдечно-съдови болести
Д-р Жеко Найчов приключва медицина в София през 2006 година Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на МБАЛ " Лозенец ", където работи и до през днешния ден. През 2009 година отпътува за Япония като постоянен докторант в катедрата по хирургия към Хирошимския университет, където пази докторска степен. След завръщането си в България през 2013 година става хоноруван помощник към катедрата по хирургия към Медицинския факултет на Софийски университет " Св. Климент Охридски ". Участва в разнообразни просветителни и научни планове в България и чужбина. Извън региона на хирургията научните му ползи са свързани с проучвания върху лечебните благоприятни условия на разнообразни лекарствени растения.
Всяка седмица доктор Найчов дава отговор на въпросите на читателите на " Стандарт ". Пишете ни на адрес:
-->
За разлика от кафето, което има относително скромна няколко вековна история, пиенето на чай датира отпреди повече от две хиляди години. Известно е, че в още по-дълбока античност, преди хората да стартират да варят чаените листенца, те дълго време са ги дъвчели или са ги употребявали като добавка към храната.
Интересно е, че на този декор изследванията върху резултатите на чая върху здравето са доста по-малко и с доста по-несигурни резултати спрямо тези, провеждани за кафето. Лично аз си изяснявам това с няколко аргументи.
Преди всичко огромна роля играе дългата традиция. Чай се пие толкоз от дълго време, в такива количества и от толкоз доста хора, че да тръгнеш да го изследваш дали е потребен е малко като да изследваш хляба дали има хранителна стойност. Чаят има прекомерно дълга известност на потребно пиво.
Друго събитие, затрудняващо проучванията върху чая, е голямото многообразие от типове и способи на неговото подготвяне. Започвайки от другите сортове чай, минавайки през другите способи на събиране и култивиране на суровината и стигайки до методите на консумация, получаваме такова разнообразие, че става прекомерно мъчно да се каже: " Пиенето на чай оказва помощ за това и това ". Изникват неуместни въпроси: пиенето на какъв чай? Бял, жълт зелен, оолонг, черен или пу-ер? Японски матча, предопределен за чаена гала? Или може би непалски, сварен в мляко със захар и подправки? Всички те се разграничават доста - както по усет по този начин и по химичен състав.
Както при кафето, по този начин и при чая, главните химически съставни елементи, които имат значение за ободряващия му резултат, са кофеинът, теофилина и теобромина, като количеството им варира доста мощно според от това какъв е чаят. Намерено е, че в един грам зелен чай се съдържат сред 11 и 20 мг кофеин, до момента в който при черния чай това количество е съвсем двойно: 22-28 мг.
По отношение на кофеина, теофилина и теобромина резултатите им са същите като тези в кафето.
Кофеинът се усвоява доста добре от организма и покачва възприятието на жизненост
изостря вниманието, усъвършенства концентрацията и спортните достижения, усъвършенства изгарянето на мазнините, форсира сърдечната активност и като цяло тонизира организма.
Теофилинът и теоброминът, като се изключи че се съдържат в самия чай, се получават и в човешкия организъм като артикули при разграждането на кофеина в черния дроб. Теоброминът има прочут съдоразширяващ резултат, изключително във връзка с коронарните артерии. Той леко форсира сърдечната периодичност и едва намалява кръвното налягане. Сам по себе си се съдържа в по-голямо количество в какаото, така че на него се дъжат главните свойства на шоколада.
Самото име на теофилина подсказва, че за първи път е бил получен от чаени листанца. Tea значи чай, а phylle на старогръцки значи листо. Той има удобни резултати върху дихателната система, като уголемява бронхите. Това е издирван резултат при болести, свързани със конвулсия на бронхите, тъй че голям брой типичен лекарства за лекуване на астма са създадени на основата на теофилина. За страдание, количеството теофилин в чая е прекомерно малко, с цел да чакаме изразен лечебен резултат.
След като чаят по този начин наподобява на кафето по състав, за какво тогава те имат толков друг усет? Отговорът на този въпрос се крие във високото наличие на едни особени и доста забавни субстанции, наречени полифеноли. Тяхното наличие е огромно: към 30-40 % от състава на чаените листенца. В момента текат интензивни изследвания, целящи да открият и измерят техния резултат върху човешкия организъм, защото на тях се разпореждат огромни очаквания, че може би защищават от сърдечно-съдови болести. Някои от тях, какъвто е кверцитинът, към този момент даже
могат да се намерят в аптечната мрежа като хранителни добавки
За жал, към момента не мога да кажа нищо сигурно, защото предварителните резултати не са дали ясни доказателства. Ще би трябвало да изчаме да приключат изследванията.
Освен в чая, полифенолите се съдържат и в доста плодове: ябълки, круши, дюли - всички, които потъмняват, откакто ги срежете. Този резултат се дължи точно на окислението на полифенолите под действието на кислорода от въздуха. По същата тази причина, колкото е по-ферментирал един чай, толкоз е по-тъмен. Оттук незабавно можете да заключите какъв ще да е главният им биохимичен резултат. Те са много мощни антиоксиданти. Ето за какво чаят по този начин добре върви с лимонче - съдържащият се в него витамин С попречва окислението на полифенолите.
Често се цитира един релативно отрицателен резултат, дължащ се на тези субстанции, който е, че те много устойчиво се свързват с желязото и съм чел рекомендации, че не било хубаво хора с желязодефицитна анемия да пият прекалено много чай.
Това, че полифенолите образуват неразтворими соли с желязото, е истина. Между другото, това е черното мастило от дъбови шикалки, с което се е пишело даже до началото на 20-ти век - стоманени соли на съдържащите се в шикалките полифеноли. Те са толкоз устойчиви, че това мастило, като се изключи че не се разтваря във вода, също по този начин не избледнява с времето.
Това, което би трябвало да знаем обаче е, че
тези соли са на тривалентното желязо, което без друго не се усвоява
от човешкия организъм. Достъпното за нашата храносмилателна система двувалентно желязо има доста по-слаб афинитет към полифенолите, тъй че този резултат на чая, в случай че въобще съществува, е доста, доста слаб.
Съществуват изказвания, че чаят понижава риска от развиване на рак и сърдечносъдови болести, а също по този начин спомага за намаляването на телесното тегло. Засега липсват солидни доказателства в поддръжка на тези изказвания. Във всеки случай, това не трябва да ви стопира да пиете чай. Може да не е потвърдено, че е свръхполезен, само че пък в случай че беше нездравословен, все за няколко хиляди години щяхме да сме разбрали това.
Д-р Жеко Найчов приключва медицина в София през 2006 година Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на МБАЛ " Лозенец ", където работи и до през днешния ден. През 2009 година отпътува за Япония като постоянен докторант в катедрата по хирургия към Хирошимския университет, където пази докторска степен. След завръщането си в България през 2013 година става хоноруван помощник към катедрата по хирургия към Медицинския факултет на Софийски университет " Св. Климент Охридски ". Участва в разнообразни просветителни и научни планове в България и чужбина. Извън региона на хирургията научните му ползи са свързани с проучвания върху лечебните благоприятни условия на разнообразни лекарствени растения. Всяка седмица доктор Найчов дава отговор на въпросите на читателите на " Стандарт ". Пишете ни на адрес:
-->
За разлика от кафето, което има относително скромна няколко вековна история, пиенето на чай датира отпреди повече от две хиляди години. Известно е, че в още по-дълбока античност, преди хората да стартират да варят чаените листенца, те дълго време са ги дъвчели или са ги употребявали като добавка към храната.
Интересно е, че на този декор изследванията върху резултатите на чая върху здравето са доста по-малко и с доста по-несигурни резултати спрямо тези, провеждани за кафето. Лично аз си изяснявам това с няколко аргументи.
Преди всичко огромна роля играе дългата традиция. Чай се пие толкоз от дълго време, в такива количества и от толкоз доста хора, че да тръгнеш да го изследваш дали е потребен е малко като да изследваш хляба дали има хранителна стойност. Чаят има прекомерно дълга известност на потребно пиво.
Друго събитие, затрудняващо проучванията върху чая, е голямото многообразие от типове и способи на неговото подготвяне. Започвайки от другите сортове чай, минавайки през другите способи на събиране и култивиране на суровината и стигайки до методите на консумация, получаваме такова разнообразие, че става прекомерно мъчно да се каже: " Пиенето на чай оказва помощ за това и това ". Изникват неуместни въпроси: пиенето на какъв чай? Бял, жълт зелен, оолонг, черен или пу-ер? Японски матча, предопределен за чаена гала? Или може би непалски, сварен в мляко със захар и подправки? Всички те се разграничават доста - както по усет по този начин и по химичен състав.
Както при кафето, по този начин и при чая, главните химически съставни елементи, които имат значение за ободряващия му резултат, са кофеинът, теофилина и теобромина, като количеството им варира доста мощно според от това какъв е чаят. Намерено е, че в един грам зелен чай се съдържат сред 11 и 20 мг кофеин, до момента в който при черния чай това количество е съвсем двойно: 22-28 мг.
По отношение на кофеина, теофилина и теобромина резултатите им са същите като тези в кафето.
Кофеинът се усвоява доста добре от организма и покачва възприятието на жизненост
изостря вниманието, усъвършенства концентрацията и спортните достижения, усъвършенства изгарянето на мазнините, форсира сърдечната активност и като цяло тонизира организма.
Теофилинът и теоброминът, като се изключи че се съдържат в самия чай, се получават и в човешкия организъм като артикули при разграждането на кофеина в черния дроб. Теоброминът има прочут съдоразширяващ резултат, изключително във връзка с коронарните артерии. Той леко форсира сърдечната периодичност и едва намалява кръвното налягане. Сам по себе си се съдържа в по-голямо количество в какаото, така че на него се дъжат главните свойства на шоколада.
Самото име на теофилина подсказва, че за първи път е бил получен от чаени листанца. Tea значи чай, а phylle на старогръцки значи листо. Той има удобни резултати върху дихателната система, като уголемява бронхите. Това е издирван резултат при болести, свързани със конвулсия на бронхите, тъй че голям брой типичен лекарства за лекуване на астма са създадени на основата на теофилина. За страдание, количеството теофилин в чая е прекомерно малко, с цел да чакаме изразен лечебен резултат.
След като чаят по този начин наподобява на кафето по състав, за какво тогава те имат толков друг усет? Отговорът на този въпрос се крие във високото наличие на едни особени и доста забавни субстанции, наречени полифеноли. Тяхното наличие е огромно: към 30-40 % от състава на чаените листенца. В момента текат интензивни изследвания, целящи да открият и измерят техния резултат върху човешкия организъм, защото на тях се разпореждат огромни очаквания, че може би защищават от сърдечно-съдови болести. Някои от тях, какъвто е кверцитинът, към този момент даже
могат да се намерят в аптечната мрежа като хранителни добавки
За жал, към момента не мога да кажа нищо сигурно, защото предварителните резултати не са дали ясни доказателства. Ще би трябвало да изчаме да приключат изследванията.
Освен в чая, полифенолите се съдържат и в доста плодове: ябълки, круши, дюли - всички, които потъмняват, откакто ги срежете. Този резултат се дължи точно на окислението на полифенолите под действието на кислорода от въздуха. По същата тази причина, колкото е по-ферментирал един чай, толкоз е по-тъмен. Оттук незабавно можете да заключите какъв ще да е главният им биохимичен резултат. Те са много мощни антиоксиданти. Ето за какво чаят по този начин добре върви с лимонче - съдържащият се в него витамин С попречва окислението на полифенолите.
Често се цитира един релативно отрицателен резултат, дължащ се на тези субстанции, който е, че те много устойчиво се свързват с желязото и съм чел рекомендации, че не било хубаво хора с желязодефицитна анемия да пият прекалено много чай.
Това, че полифенолите образуват неразтворими соли с желязото, е истина. Между другото, това е черното мастило от дъбови шикалки, с което се е пишело даже до началото на 20-ти век - стоманени соли на съдържащите се в шикалките полифеноли. Те са толкоз устойчиви, че това мастило, като се изключи че не се разтваря във вода, също по този начин не избледнява с времето.
Това, което би трябвало да знаем обаче е, че
тези соли са на тривалентното желязо, което без друго не се усвоява
от човешкия организъм. Достъпното за нашата храносмилателна система двувалентно желязо има доста по-слаб афинитет към полифенолите, тъй че този резултат на чая, в случай че въобще съществува, е доста, доста слаб.
Съществуват изказвания, че чаят понижава риска от развиване на рак и сърдечносъдови болести, а също по този начин спомага за намаляването на телесното тегло. Засега липсват солидни доказателства в поддръжка на тези изказвания. Във всеки случай, това не трябва да ви стопира да пиете чай. Може да не е потвърдено, че е свръхполезен, само че пък в случай че беше нездравословен, все за няколко хиляди години щяхме да сме разбрали това.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ