Учените в ЦЕРН отбелязаха 40-ата годишнина на W бозона, съобщи

Учените в ЦЕРН означиха 40-ата годишнина на W бозона, заяви пресслужбата на Европейската организация за нуклеарни проучвания (ЦЕРН).

На 25 януари 1983 година физици от организацията афишират, че са следили нова обикновена парченце. Заедно с електрически неутралната парченце, наречена Z бозон и открита малко по-късно през същата година, W бозонът реализира слабите взаимоотношения на материята - една от четирите съществени сили в природата.

Така W бозонът прави вероятен нуклеарния синтез - силата на Слънцето, без която животът, какъвто го познаваме, не би бил вероятен. На W бозона изискуем и бета разпадът - радиацията, необятно употребена в медицината.

До откритието на W бозона се стига вследствие на концепция, препоръчана през 1976 година от Карло Рубия, Питър Макинтайър и Дейвид Клайн. Тримата физици оферират най-големият ускорител в ЦЕРН по това време Супер протонния синхротрон (SPS) да се трансформира от ускорител на протони в машина за стълкновение на протони и антипротони за приемане на W и Z бозони. С помощта на техниката на стохастично изстудяване на Ван дер Меер, която понижава размера и усилва плътността на протонните и на антипротонните лъчи, тази смела концепция води до опитите, означени като UA1 и UA2 и началото на търсенето на двете обикновени частици през 1981 година

Две години по-късно, на 20 януари 1983 година в границите на семинар в ЦЕРН, италианският физик Рубия, представител на опита UA1, оповестява за шест опита на стълкновение на лъчи за W бозон. На идващия ден сътрудника му Луиджи ди Лела от опита UA2 показва резултати от четири опита за W бозон и на 25 януари 1983 година ЦЕРН афишира пред света, че е открита нова обикновена парченце.

Няколко месеца по-късно това извънредно събитие е последвано от различен триумф - откриването на другата обикновена парченце Z бозона. Косвени доказателства за съществуването му са получени десетилетие по-рано в ЦЕРН.

Наблюдението на W и Z бозоните удостоверява теорията за слабото взаимоотношение, която допуска и съществуване на Хигс бозон. Той е открит с опит в Големия адронен колайдер през 2012 година

През 1984 година Рубия и Ван дер Меер получават Нобелова премия за физика за откритията на W и Z бозона. Това самопризнание подкрепя и приемането на решение за изграждане на другия огромен ускорител в ЦЕРН - Големия електрон-позитрон колайдер (LEP), който изследва детайлно W и Z бозоните.

През 2021 година екипът на опита ATLAS рапортува за наблюдаване на рядкото по едно и също време произвеждане на три W бозона, а опитът CMS реализира високопрецизно премерване на трансформацията на Z бозони в невидими частици. 

Миналата година опитът CDF заяви за най-прецизното до момента премерване на масата на W бозона. Данните са в несъгласие с предходни резултати от проучвания в ЦЕРН, което изисква нови, по-прецизни измервания, показва от европейската организация.