Наклонът на Сатурн е предизвикан от неговите луни
Учени от CNRS – Celestial Mechanics and Ephemeris Calculation и университета Сорбона, демонстрираха, че въздействието на спътниците на Сатурн може да изясни наклона на оста на въртене на газовия колос.
Тяхната работа, оповестена на 18 януари 2021 година в списание Nature Astronomy, също по този начин предвижда, че наклонът ще се усили още повече през идващите няколко милиарда години.
Нещо като Давид против Голиат, наподобява, че наклонът на Сатурн в действителност най-вероятно е породен от неговите луни. Това е заключението от неотдавнашна работа, извършена от учени от CNRS, университета Сорбона и университета в Пиза, която демонстрира, че актуалният надолнище на оста на въртене на Сатурн е породен от миграцията на неговите спътници и изключително от тази на най-голямата му луна, Титан.
Последните наблюдения демонстрират, че Титан и останалите луни последователно се отдалечават от Сатурн, освен това доста по-бързо, в сравнение с астрономите са изчислявали по-рано. Чрез включването на тази нараснала скорост на миграция в своите калкулации, откривателите стигат до заключението, че този развой въздейства върху наклона на оста на въртене на Сатурн: защото спътниците му се отдалечават, планетата се накланя от ден на ден и повече.
Смята се, че решаващото събитие, което е наклонило Сатурн, се е случило относително неотдавна. В продължение на повече от три милиарда години след образуването му, оста на въртене на Сатурн остава единствено леко наклонена. Само преди към милиард години последователното придвижване на неговите спътници провокира резонансно събитие, което продължава и през днешния ден: оста на Сатурн взаимодейства с пътя на планетата Нептун и последователно се накланя, до момента в който доближи наклона от 27 °, следен през днешния ден.
Тези открития слагат под въпрос предходните сюжети. Астрономите към този момент бяха съгласни по отношение на съществуването на този резонанс. Те обаче имаха вяра, че това се е случило доста рано, преди повече от четири милиарда години, заради смяна в орбитата на Нептун. Оттогава се смяташе, че оста на Сатурн е постоянна. Всъщност оста на Сатурн към момента се накланя и това, което виждаме през днешния ден, е просто временен стадий в тази смяна. През идващите няколко милиарда години наклонът на оста на Сатурн може да се усили повече от два пъти.
Изследователският екип към този момент е стигнал до сходни изводи по отношение на планетата Юпитер, която се чака да се подложи на относително наклоняване заради миграцията на четирите й съществени луни и резонанс с орбитата на Уран: през идващите пет милиарда години наклонът на оста на Юпитер може да се усили от 3 ° до повече от 30 °.
