Жертвите са винаги виновни. А насилниците?
Убийството на 32-годишната Кристина от София е следващият случай на брутално принуждение над жена от колегата ѝ, който можеше да бъде предотвратен.
Преди да изгуби живота си, тя е оставила даже писмо с предизвестие за индивида, който ще ѝ посегне - мъж с престъпно минало, обвързвано със закани против други дами.
Единственото, което не е съумяла да направи, е да събере сили и да подаде сигнал в Министерство на вътрешните работи.
Младата майка е заплашвана от килъра в продължение на 6 месеца, споделила е страховете си освен пред близки и другари, само че и пред организацията в поддръжка на жертвите на принуждение " Анимус ".
На фона на трагичната ѝ гибел, публичното мнение откри елементарен " провинен " в лицето на фондацията.
Обвиненията против " Анимус " идват единствено два месеца откакто Народното събрание отхвърли да одобри законови промени, които да улеснят даването на протекция на жертвите. От Българска социалистическа партия и " Възраждане " тогава използваха дебатите, с цел да подменят същинския проблем с битката им с " джендърите " и " НПО-тата ", които не трябвало да поемат обществени функционалности на страната. Дори когато страната отхвърля да ги извършва. Дори когато това води до опасност за живота на личните ѝ уязвими жители.
Случаят на Кристина излиза от формалното определение за " домашно " принуждение - тя не е живеела под един покрив с преследвача си. Призивите на неправителствените организации за разширение на отбраната и за дамите, унизени в границите на така наречен " интимни връзки ", са умножени по нула още преди законопроектът да стигне до пленарна зала и да се провали още на първо четене.
Тези условия накараха Надя Кожухарова от " Анимус " да сложи рецесията с насилието над дами в България в явен подтекст - с цел да се види по какъв начин виновността още веднъж се трансферира върху жертвата и върху хората, които са се пробвали да ѝ оказват помощ. А не върху насилника и бездействащите институции.
" Жертвите са постоянно отговорни. Първо, че са позволили с тях да се злоупотреби, а по-късно, че не са потърсили интензивно помощ по метод, който да ги избави от насилника. Така обществото се оправя с възприятието за виновност и почиства съвестта си.
" Последната убита жена също е отговорна. Но някак не върви непосредствено да бъде упрекната, ето за какво ще бъдат упрекнати тези, които й оказват помощ – Неправителствени организации. Не били уведомили полицията като разбрали, че рискът е висок.
" Да, в " Анимус " се усещаме отговорни. Независимо, че сме създали всичко, което е по силите ни и в границите на нашата подготвеност, още дълго ще се питаме къде сбъркахме, не можахме ли да създадем още нещо. Вината е най-логичното човешко възприятие в тази обстановка, в случай че може човек да го допусне у себе си. Ние го позволяваме и от него ни боли ", споделя тя.
Кожухарова обаче обръща внимание на обстоятелството, че никой по главната верига на отговорност - започвайки с обвинявания в ликвидиране Калоян Каймакчийски - не признава каквато и да е виновност за гибелта на Кристина.
" Убиецът не се усеща отговорен, той желал да бъде освободен, с цел да почисти иметоси.Не се усещат отговорни и тези, които през 2018 година скочиха против „ Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение “, не разрешиха я и блокираха развиването на съответни политики за отбрана на жертвите и за предварителна защита на домашното принуждение и насилието, учредено на пола.Не се усещат отговорни и „ специалистите “ от Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ, които отстраниха интимните връзки от Закона за отбрана от домашно принуждение (ЗЗДН). Така, жертви, които са в интимна връзка и търпят принуждение, не могат да разчитат на незабавни ограничения за отбрана. Случаят на Кристина попада в тази категория.Не се усещат отговорни и депутатите, които не одобриха измененията в закона за отбрана от домашно принуждение. Ни минимум не са отговорни, изключително тези, които първо ги поддържаха, а след това не гласоподаваха за тях (ГЕРБ), нито пък тези, които на думи застанаха твърдо зад тях, само че не откриха за нужно да влязат в залата, с цел да ги гласоподават (ПП и ДПС) ", написа Надя Кожухарова.
Липсата на съответна отбрана и неглижиране на казуса е форма на ре-виктимизация, с други думи принуждение, споделя още тя.
" Жертвите в никакъв случай не са пасивни, те вършат доста неща, с цел да бранят себе си и децата си. Нитопък са пасивни Неправителствени организации, които са в тяхна отбрана. „ Анимус “ работи съвсем 30г. по случаи на принуждение. Справили сме се с десетки случаи, сходни на случая на Кристина. От години тръбим, че е нужно ограниченията за протекция на жертвите да се усъвършенстват. Активно се борим за това, предложили сме още през 2012 година Координационен механизъм за взаимоотношение сред институциите по случаи на домашно принуждение. Настоявахме интимните връзки да са част от закона…. И въпреки всичко се усещаме отговорни ", споделя още Надя Кожухарова.
Преди да изгуби живота си, тя е оставила даже писмо с предизвестие за индивида, който ще ѝ посегне - мъж с престъпно минало, обвързвано със закани против други дами.
Единственото, което не е съумяла да направи, е да събере сили и да подаде сигнал в Министерство на вътрешните работи.
Младата майка е заплашвана от килъра в продължение на 6 месеца, споделила е страховете си освен пред близки и другари, само че и пред организацията в поддръжка на жертвите на принуждение " Анимус ".
На фона на трагичната ѝ гибел, публичното мнение откри елементарен " провинен " в лицето на фондацията.
Обвиненията против " Анимус " идват единствено два месеца откакто Народното събрание отхвърли да одобри законови промени, които да улеснят даването на протекция на жертвите. От Българска социалистическа партия и " Възраждане " тогава използваха дебатите, с цел да подменят същинския проблем с битката им с " джендърите " и " НПО-тата ", които не трябвало да поемат обществени функционалности на страната. Дори когато страната отхвърля да ги извършва. Дори когато това води до опасност за живота на личните ѝ уязвими жители.
Случаят на Кристина излиза от формалното определение за " домашно " принуждение - тя не е живеела под един покрив с преследвача си. Призивите на неправителствените организации за разширение на отбраната и за дамите, унизени в границите на така наречен " интимни връзки ", са умножени по нула още преди законопроектът да стигне до пленарна зала и да се провали още на първо четене.
Тези условия накараха Надя Кожухарова от " Анимус " да сложи рецесията с насилието над дами в България в явен подтекст - с цел да се види по какъв начин виновността още веднъж се трансферира върху жертвата и върху хората, които са се пробвали да ѝ оказват помощ. А не върху насилника и бездействащите институции.
" Жертвите са постоянно отговорни. Първо, че са позволили с тях да се злоупотреби, а по-късно, че не са потърсили интензивно помощ по метод, който да ги избави от насилника. Така обществото се оправя с възприятието за виновност и почиства съвестта си.
" Последната убита жена също е отговорна. Но някак не върви непосредствено да бъде упрекната, ето за какво ще бъдат упрекнати тези, които й оказват помощ – Неправителствени организации. Не били уведомили полицията като разбрали, че рискът е висок.
" Да, в " Анимус " се усещаме отговорни. Независимо, че сме създали всичко, което е по силите ни и в границите на нашата подготвеност, още дълго ще се питаме къде сбъркахме, не можахме ли да създадем още нещо. Вината е най-логичното човешко възприятие в тази обстановка, в случай че може човек да го допусне у себе си. Ние го позволяваме и от него ни боли ", споделя тя.
Кожухарова обаче обръща внимание на обстоятелството, че никой по главната верига на отговорност - започвайки с обвинявания в ликвидиране Калоян Каймакчийски - не признава каквато и да е виновност за гибелта на Кристина.
" Убиецът не се усеща отговорен, той желал да бъде освободен, с цел да почисти иметоси.Не се усещат отговорни и тези, които през 2018 година скочиха против „ Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение “, не разрешиха я и блокираха развиването на съответни политики за отбрана на жертвите и за предварителна защита на домашното принуждение и насилието, учредено на пола.Не се усещат отговорни и „ специалистите “ от Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ, които отстраниха интимните връзки от Закона за отбрана от домашно принуждение (ЗЗДН). Така, жертви, които са в интимна връзка и търпят принуждение, не могат да разчитат на незабавни ограничения за отбрана. Случаят на Кристина попада в тази категория.Не се усещат отговорни и депутатите, които не одобриха измененията в закона за отбрана от домашно принуждение. Ни минимум не са отговорни, изключително тези, които първо ги поддържаха, а след това не гласоподаваха за тях (ГЕРБ), нито пък тези, които на думи застанаха твърдо зад тях, само че не откриха за нужно да влязат в залата, с цел да ги гласоподават (ПП и ДПС) ", написа Надя Кожухарова.
Липсата на съответна отбрана и неглижиране на казуса е форма на ре-виктимизация, с други думи принуждение, споделя още тя.
" Жертвите в никакъв случай не са пасивни, те вършат доста неща, с цел да бранят себе си и децата си. Нитопък са пасивни Неправителствени организации, които са в тяхна отбрана. „ Анимус “ работи съвсем 30г. по случаи на принуждение. Справили сме се с десетки случаи, сходни на случая на Кристина. От години тръбим, че е нужно ограниченията за протекция на жертвите да се усъвършенстват. Активно се борим за това, предложили сме още през 2012 година Координационен механизъм за взаимоотношение сред институциите по случаи на домашно принуждение. Настоявахме интимните връзки да са част от закона…. И въпреки всичко се усещаме отговорни ", споделя още Надя Кожухарова.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ