Вулкан в държавата, в която всички сме братовчеди
В страната, в която " всички сме братовчеди ", даже литературните награди не са пощадени от обвинявания в спор на ползи.
Отличието за български разказ на годината от фонд " 13 века България " стана мотив за обществен спор сред издатели, писатели, редактори и жури, довел до персоналния отвод на Елена Алексиева от връчения ѝ приз за " Вулкан ".
Нежеланието ѝ да се асоциира с тази " непоносимо мръсна и недостойна обстановка " (по думите ѝ от изявление за БТА) не е финалът на диалога за положението на българската литература.
Всички основни настоящи лица се озоваха в режим на пояснения, зад който се разкрива дългогодишно неодобрение - било то от качеството на актуалните книги, било то от оценяващите ги, било то от все по-тесния кръг на експертите в сферата или на тези, от които зависи дали творбата " ще живее " по-дълго от един сезон.
От декларираните дотук позиции излиза наяве едно: това нито е първият, нито ще е последният конкурс, в който редактор на книга е поканен да я прави оценка редом с нейни съперници за премия.
Как се дефинира спорът на ползи в специалност, в която евентуално всеки участник рискува да бъде махленски като заинтригувано лице поради връзките в " гилдията "? Има ли изцяло самостоятелни оценители в бъларската литература? Кой съди за възможните им зависимости?
Никой в този спор не нападна заслугите на романа-победител. Но резултатът от взаимното мятане на обвинявания докара до злепоставяне на така и така дребното качествени модерни създатели.
Фондът " 13 века България " връчва премия за разказ на годината от 2011 година насам. Сред носителите ѝ са хора като Георги Господинов (2013, 2021), Здравка Евтимова (2016), Захари Карабашлиев (2022, 2018), Теодора Димова (2020).Елена Алексиева печели премията през 2019 година с романа си " Свети Вълк ", преди да получи и да върне наградата за " Вулкан " през май 2024.Спорът има и втори (материален) слой: премията от " 13 века България " е съпроводена и от парична награда в размер на 11 000 лева, която е великодушна на фона на мащабите на българския хартиен пазар.
Какъв е казусът с премията?
Журналистката Веселина Седларска беше първият човек, който обърна внимание на един загадъчен факт - редакторът на романа " Вулкан " Борис Минков е член на журито, което е решавало кой да получи оценката през 2024.
Този факт става обществено притежание едвам в деня на награждаването на " Вулкан " на 10 май, макар че журито е несъмнено още преди пет месеца.
Веселина Седларска също е редактор на книга, която взе участие в състезанието ( " Рана " на Захари Карабашлиев), само че не е член на журито, не е взела участие в състава му и в по-ранните му издания.
В персоналния си профил във Фейсбук тя показва недоумението си от това, че никой не е предотвратил нарушаването на статута на премиите. А в него е записано:
" Членовете на Журито подписват декларация за необвързаност с кандидатурите ".
Седларска твърди, че не слага под въпрос дали романът " Вулкан " заслужава оценката, само че показва " безспорната си нетърпимост към дружеско разпределяне на награди ".
" Съставът на журито се пази в загадка "
Защо никой не видя казусът по-рано? Защото съставът на журито се пази в загадка, не за първа година. През 2022 година това събитие е очебийно в прессъобщенията на Фонда. Мотивът е, че с анонимността на журито " се подсигурява липса на всевъзможни опити за лобиране ".
Сега екипът на Фонда още веднъж твърди, че в предишни години е имало " вмешателство и оказване на напън " върху членовете - проблем, за който се приказва обществено едвам през днешния ден. Кой, против кого и по какъв начин е оказвал този напън, не се загатва.
В журито нормално вземат участие академични преподаватели, литературни критици, писатели или поети, културни публицисти и други Става дума за хора като писателя и някогашен ректор на Софийския университет проф Боян Биолчев, поета и учител по история на литературата проф. Пламен Дойнов (ректор на НБУ), поетесата и книжовен критик проф. Амелия Личева, писателя и публицист Деян Енев и други В някои случаи носители на премията стават членове на журито в последващи издания на премиите като Емилия Дворянова, Теодора Димова и Здравка Евтимова. Литературният критик и академични учител проф. Милена Кирова е ръководителят през 2024.
Досега не е имало различен случай, в който някой да оспорват решенията на журито или състава му.
Формално, този състав се трансформира всяка година. На процедура, 12-те издания на състезанието са журирани от общо 33 души.
Почти всеки втори от тях е взел участие най-малко два пъти (а в някои случаи - сред 4-6 пъти) в годишния асортимент на спечелилия.
Каква е изгодата от " анонимността " при толкоз дребен кръг от евентуални участници на високо равнище?
Проф. Амелия Личева, която е членувала в пет състава на журито за " 13 века България " сред 2018 и 2022 година, сама прикани да се постави завършек на тайните към имената.
" Няма потребност да ги научаваме в деня на награждаването. Ако от началото знаехме състава на журито, абсурдът щеше да се избегне ", споделя Личева в своя позиция, в която се причислява към недоволството на Веселина Седларска.
Елена Алексиева, който се отхвърли от премията си, също удостоверява, че вижда " фрапантно " нарушаване на устава на състезанието - само че не счита, че един човек би трябвало да носи отговорност за тях.
Защото " казусът е много по-дълбок ".
Алексиева подлага на критика " несменяемостта " на хората, които дефинират какво е качествена и некачествена прозаичност или лирика.
След като върна премията си, тя се разгласи за сериозна промяна, а като начало - за понижаване на междинната възраст на журитата до под 50 година, тъй като " не може една дребна група хронично журиращи... да постанова еднопосочно своите разбирания и благосклонности в българската литература ". Коментарът ѝ пред " Дневник " наподобява като отклоняване от главния скандал с обвиняването в спор на ползи, само че има известно съображение.
Ако вземем 33-мата души, които са оценявали романите на годината за " 13 века България " от 2011 насам, междинната им възраст (към днешна дата) е над 65 година
Родените през 70-те като Йордан Ефтимов, Ани Бурова, Яница Радева или Светлозар Желев са измежду най-младите в групата.
Вторият претекст за съществено неодобрение на Елена Алексиева против " литературната власт " е против разнородните форми на обвързаности - от " другарски кръгове и издателския бизнес " до " всевъзможни типове паралитературни организации и институции ".
Става дума за връзки, които не могат да бъдат проследени с писмени следи - само че никой не може да оспори, че съществуват и биха могли да окажат въздействие върху субективната преценка.
Събирането на задоволително разнороден общ брой от журиращи би трябвало да обезврежда неизбежните изкривявания, само че в случай че стремежът " да не разсърдим сътрудниците / издателите / приятелите " господства, това няма по какъв начин да се случи.
Екипът на " 13 века България " побърза да трансферира отговорността за абсурда върху Борис Минков.
В позицията на фонда се споделя, че членовете на журито са длъжни да подпишат декларация " за спор на ползи " (по-различна дефиниция от тази за " обязаност " по устава) и че би трябвало да се въздържат от практикуване право на глас във връзка с съответния създател / разказ.
" В нарушаване на разпоредбите, доцент Минков не е уведомил журито за своите обвързаности, в качеството му на редактор на романа. При определянето на романа победител, също е упражнил правото си на глас, което опонира на условията ", се споделя още в позицията.
Между другото се загатва и че останалите членове, в това число и ръководителят на журито, също споделят отговорността за недоразумението, тъй като всеки от тях е можел да види, че в титулната страница на романа " Вулкан " е изписано името на Борис Минков като редактор.
Това, което не се загатва, е дали и в предишното са допускани сходни гафове - подозрение, което не може да се изключи, в случай че никой в журито и в организацията на състезанието не си прави труда да ревизира дали декларациите са правилни.
Как тъкмо се преценя дали " обвързаността " с претендентите е и " спор на ползи "?
За всеки външен на " бизнеса " с книгоиздаване човек - обвързаността наподобява явна. Ако редакторът е част от процеса на основаването на един разказ, работи в съдействие с създателя му и стои с името си зад заглавието, звучи разумно да е заинтригуван от възможния му триумф.
В позиция пред " Площад Славейков " обаче Борис Минков слага доста по-широк проект на този проблем.
Той дава образец със себе си - формален редактор е на към 30 книги, само че в още най-малко 20 случая е редактирал непознати книги, без името му да се изписва в издателските карета. Отделно от това, изброява към 150 свои вътрешни рецензии за издателства, от които " към 75% са негативни, а с останалите 25% съм дал зелен път на още близо 35 заглавия ". В същото време като ръководител на съдружие " Литературна къща " е и страна по 75 контракта с създатели за списание " Страница ".
Неговият случай не е неповторим образец за връзките, които естествено пораждат в тази среда. Ако всяко от тях се пояснява като директна обязаност, българските литературни награди може внезапно да останат без журиращи.
Юристът и публицист Васил Георгиев (носител на премията за разказ " 13 века България " от 2014 година има различен взор над събитията.
" Такива връзки са неизбежни в литературата - всеки познава всеки и съвсем всеки е в някакви професионални връзки с някого и е нереалистично да се чака такива да не са налице и да се водят членове на жури или, което е по-лошо - да се отстранява разказ от състезанието ", споделя той в своя позиция по случач.Що се отнася до редакторството, написа Георгиев, " в България то съставлява един временен ангажимент на редактора, не доста по-различен от всеки различен ангажимент в който литературните хора имат между тях по всевъзможни мотиви ".
Пред " Площад Славейков " Борис Минков споделя, че това не е първият случай, при който попада в сходна обстановка - и дава да се разбере, че не вижда нищо неоправдателно в дейностите си.
" Преди години в съвещание на едно друго жури (проф. Милена Кирова) - в качеството си още веднъж на ръководител - ме беше помолила да не гласоподавам за книги, които съм редактирал, и аз го направих с подготвеност и схващане. Така че в този момент беше мой ред да ѝ припомня да създадем същото ", написа той.
Минков се пита " въз основа на какъв опит един идеално чист от обвързване член на жури може да свърши - почтено, обективно, независимо, както се желае - своята работа ", и предлага иронично решение - отсега нататък да се подават заявления, че " в никакъв случай до този миг не са чели книги ".
И това е най-опасният проблем.
Самодостатъчността и капсулирането води до обстановка, в която публичното мнение в България прави оценка триумфа на личните си писатели, чак когато те бъдат приети в чужбина - както се случи с " Времеубежище " (също награждаван от " 13 века България " ).
Органичният интерес към българските книги е подтиснат и от това, че толкоз рядко техните достолепия (и слабости) стават тематика на спор по националните малките екрани или онлайн медии отвън рекламните акции за министър председателите им.
Всеки от романите, стигнали до късата листа през 2024 година, има какво да каже на своите читатели.
" Вулкан " е образец за заплитане на модерни обществени проблеми в живописен текст - униженията на емиграцията, изоставянето на деца от родители и на родители от деца, безмилостното отношение към по-слабите, подмяната на смисъл и полезности с " умеенето " да вадиш пари от кравешка тор.
Колко от шестте книги обаче са прочетени и са пробудили съществено разискване измежду възпитаници, младежи или по-възрастни хора?
Показателното е, че абсурдът беше обговорен от всички вероятни вероятности на уставните нарушавания, само че не и в дълбочината на въпроса - кой е най-хубавият български разказ на 2024?
Отличието за български разказ на годината от фонд " 13 века България " стана мотив за обществен спор сред издатели, писатели, редактори и жури, довел до персоналния отвод на Елена Алексиева от връчения ѝ приз за " Вулкан ".
Нежеланието ѝ да се асоциира с тази " непоносимо мръсна и недостойна обстановка " (по думите ѝ от изявление за БТА) не е финалът на диалога за положението на българската литература.
Всички основни настоящи лица се озоваха в режим на пояснения, зад който се разкрива дългогодишно неодобрение - било то от качеството на актуалните книги, било то от оценяващите ги, било то от все по-тесния кръг на експертите в сферата или на тези, от които зависи дали творбата " ще живее " по-дълго от един сезон.
От декларираните дотук позиции излиза наяве едно: това нито е първият, нито ще е последният конкурс, в който редактор на книга е поканен да я прави оценка редом с нейни съперници за премия.
Как се дефинира спорът на ползи в специалност, в която евентуално всеки участник рискува да бъде махленски като заинтригувано лице поради връзките в " гилдията "? Има ли изцяло самостоятелни оценители в бъларската литература? Кой съди за възможните им зависимости?
Никой в този спор не нападна заслугите на романа-победител. Но резултатът от взаимното мятане на обвинявания докара до злепоставяне на така и така дребното качествени модерни създатели.
Фондът " 13 века България " връчва премия за разказ на годината от 2011 година насам. Сред носителите ѝ са хора като Георги Господинов (2013, 2021), Здравка Евтимова (2016), Захари Карабашлиев (2022, 2018), Теодора Димова (2020).Елена Алексиева печели премията през 2019 година с романа си " Свети Вълк ", преди да получи и да върне наградата за " Вулкан " през май 2024.Спорът има и втори (материален) слой: премията от " 13 века България " е съпроводена и от парична награда в размер на 11 000 лева, която е великодушна на фона на мащабите на българския хартиен пазар.
Какъв е казусът с премията?
Журналистката Веселина Седларска беше първият човек, който обърна внимание на един загадъчен факт - редакторът на романа " Вулкан " Борис Минков е член на журито, което е решавало кой да получи оценката през 2024.
Този факт става обществено притежание едвам в деня на награждаването на " Вулкан " на 10 май, макар че журито е несъмнено още преди пет месеца.
Веселина Седларска също е редактор на книга, която взе участие в състезанието ( " Рана " на Захари Карабашлиев), само че не е член на журито, не е взела участие в състава му и в по-ранните му издания.
В персоналния си профил във Фейсбук тя показва недоумението си от това, че никой не е предотвратил нарушаването на статута на премиите. А в него е записано:
" Членовете на Журито подписват декларация за необвързаност с кандидатурите ".
Седларска твърди, че не слага под въпрос дали романът " Вулкан " заслужава оценката, само че показва " безспорната си нетърпимост към дружеско разпределяне на награди ".
" Съставът на журито се пази в загадка "
Защо никой не видя казусът по-рано? Защото съставът на журито се пази в загадка, не за първа година. През 2022 година това събитие е очебийно в прессъобщенията на Фонда. Мотивът е, че с анонимността на журито " се подсигурява липса на всевъзможни опити за лобиране ".
Сега екипът на Фонда още веднъж твърди, че в предишни години е имало " вмешателство и оказване на напън " върху членовете - проблем, за който се приказва обществено едвам през днешния ден. Кой, против кого и по какъв начин е оказвал този напън, не се загатва.
В журито нормално вземат участие академични преподаватели, литературни критици, писатели или поети, културни публицисти и други Става дума за хора като писателя и някогашен ректор на Софийския университет проф Боян Биолчев, поета и учител по история на литературата проф. Пламен Дойнов (ректор на НБУ), поетесата и книжовен критик проф. Амелия Личева, писателя и публицист Деян Енев и други В някои случаи носители на премията стават членове на журито в последващи издания на премиите като Емилия Дворянова, Теодора Димова и Здравка Евтимова. Литературният критик и академични учител проф. Милена Кирова е ръководителят през 2024.
Досега не е имало различен случай, в който някой да оспорват решенията на журито или състава му.
Формално, този състав се трансформира всяка година. На процедура, 12-те издания на състезанието са журирани от общо 33 души.
Почти всеки втори от тях е взел участие най-малко два пъти (а в някои случаи - сред 4-6 пъти) в годишния асортимент на спечелилия.
Каква е изгодата от " анонимността " при толкоз дребен кръг от евентуални участници на високо равнище?
Проф. Амелия Личева, която е членувала в пет състава на журито за " 13 века България " сред 2018 и 2022 година, сама прикани да се постави завършек на тайните към имената.
" Няма потребност да ги научаваме в деня на награждаването. Ако от началото знаехме състава на журито, абсурдът щеше да се избегне ", споделя Личева в своя позиция, в която се причислява към недоволството на Веселина Седларска.
Елена Алексиева, който се отхвърли от премията си, също удостоверява, че вижда " фрапантно " нарушаване на устава на състезанието - само че не счита, че един човек би трябвало да носи отговорност за тях.
Защото " казусът е много по-дълбок ".
Алексиева подлага на критика " несменяемостта " на хората, които дефинират какво е качествена и некачествена прозаичност или лирика.
След като върна премията си, тя се разгласи за сериозна промяна, а като начало - за понижаване на междинната възраст на журитата до под 50 година, тъй като " не може една дребна група хронично журиращи... да постанова еднопосочно своите разбирания и благосклонности в българската литература ". Коментарът ѝ пред " Дневник " наподобява като отклоняване от главния скандал с обвиняването в спор на ползи, само че има известно съображение.
Ако вземем 33-мата души, които са оценявали романите на годината за " 13 века България " от 2011 насам, междинната им възраст (към днешна дата) е над 65 година
Родените през 70-те като Йордан Ефтимов, Ани Бурова, Яница Радева или Светлозар Желев са измежду най-младите в групата.
Вторият претекст за съществено неодобрение на Елена Алексиева против " литературната власт " е против разнородните форми на обвързаности - от " другарски кръгове и издателския бизнес " до " всевъзможни типове паралитературни организации и институции ".
Става дума за връзки, които не могат да бъдат проследени с писмени следи - само че никой не може да оспори, че съществуват и биха могли да окажат въздействие върху субективната преценка.
Събирането на задоволително разнороден общ брой от журиращи би трябвало да обезврежда неизбежните изкривявания, само че в случай че стремежът " да не разсърдим сътрудниците / издателите / приятелите " господства, това няма по какъв начин да се случи.
Екипът на " 13 века България " побърза да трансферира отговорността за абсурда върху Борис Минков.
В позицията на фонда се споделя, че членовете на журито са длъжни да подпишат декларация " за спор на ползи " (по-различна дефиниция от тази за " обязаност " по устава) и че би трябвало да се въздържат от практикуване право на глас във връзка с съответния създател / разказ.
" В нарушаване на разпоредбите, доцент Минков не е уведомил журито за своите обвързаности, в качеството му на редактор на романа. При определянето на романа победител, също е упражнил правото си на глас, което опонира на условията ", се споделя още в позицията.
Между другото се загатва и че останалите членове, в това число и ръководителят на журито, също споделят отговорността за недоразумението, тъй като всеки от тях е можел да види, че в титулната страница на романа " Вулкан " е изписано името на Борис Минков като редактор.
Това, което не се загатва, е дали и в предишното са допускани сходни гафове - подозрение, което не може да се изключи, в случай че никой в журито и в организацията на състезанието не си прави труда да ревизира дали декларациите са правилни.
Как тъкмо се преценя дали " обвързаността " с претендентите е и " спор на ползи "?
За всеки външен на " бизнеса " с книгоиздаване човек - обвързаността наподобява явна. Ако редакторът е част от процеса на основаването на един разказ, работи в съдействие с създателя му и стои с името си зад заглавието, звучи разумно да е заинтригуван от възможния му триумф.
В позиция пред " Площад Славейков " обаче Борис Минков слага доста по-широк проект на този проблем.
Той дава образец със себе си - формален редактор е на към 30 книги, само че в още най-малко 20 случая е редактирал непознати книги, без името му да се изписва в издателските карета. Отделно от това, изброява към 150 свои вътрешни рецензии за издателства, от които " към 75% са негативни, а с останалите 25% съм дал зелен път на още близо 35 заглавия ". В същото време като ръководител на съдружие " Литературна къща " е и страна по 75 контракта с създатели за списание " Страница ".
Неговият случай не е неповторим образец за връзките, които естествено пораждат в тази среда. Ако всяко от тях се пояснява като директна обязаност, българските литературни награди може внезапно да останат без журиращи.
Юристът и публицист Васил Георгиев (носител на премията за разказ " 13 века България " от 2014 година има различен взор над събитията.
" Такива връзки са неизбежни в литературата - всеки познава всеки и съвсем всеки е в някакви професионални връзки с някого и е нереалистично да се чака такива да не са налице и да се водят членове на жури или, което е по-лошо - да се отстранява разказ от състезанието ", споделя той в своя позиция по случач.Що се отнася до редакторството, написа Георгиев, " в България то съставлява един временен ангажимент на редактора, не доста по-различен от всеки различен ангажимент в който литературните хора имат между тях по всевъзможни мотиви ".
Пред " Площад Славейков " Борис Минков споделя, че това не е първият случай, при който попада в сходна обстановка - и дава да се разбере, че не вижда нищо неоправдателно в дейностите си.
" Преди години в съвещание на едно друго жури (проф. Милена Кирова) - в качеството си още веднъж на ръководител - ме беше помолила да не гласоподавам за книги, които съм редактирал, и аз го направих с подготвеност и схващане. Така че в този момент беше мой ред да ѝ припомня да създадем същото ", написа той.
Минков се пита " въз основа на какъв опит един идеално чист от обвързване член на жури може да свърши - почтено, обективно, независимо, както се желае - своята работа ", и предлага иронично решение - отсега нататък да се подават заявления, че " в никакъв случай до този миг не са чели книги ".
И това е най-опасният проблем.
Самодостатъчността и капсулирането води до обстановка, в която публичното мнение в България прави оценка триумфа на личните си писатели, чак когато те бъдат приети в чужбина - както се случи с " Времеубежище " (също награждаван от " 13 века България " ).
Органичният интерес към българските книги е подтиснат и от това, че толкоз рядко техните достолепия (и слабости) стават тематика на спор по националните малките екрани или онлайн медии отвън рекламните акции за министър председателите им.
Всеки от романите, стигнали до късата листа през 2024 година, има какво да каже на своите читатели.
" Вулкан " е образец за заплитане на модерни обществени проблеми в живописен текст - униженията на емиграцията, изоставянето на деца от родители и на родители от деца, безмилостното отношение към по-слабите, подмяната на смисъл и полезности с " умеенето " да вадиш пари от кравешка тор.
Колко от шестте книги обаче са прочетени и са пробудили съществено разискване измежду възпитаници, младежи или по-възрастни хора?
Показателното е, че абсурдът беше обговорен от всички вероятни вероятности на уставните нарушавания, само че не и в дълбочината на въпроса - кой е най-хубавият български разказ на 2024?
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ