КЗК точи гилотината за „Дунарит“
У нас да си изправен е рисково. Неподвластните на „ програмиране “ от значимите на деня, автоматизирано се трансформират във врагове. И цялата държавна машина бива впрегната в реализацията на …програма по разпродажба. И това става без значение дали следствията от нея биха засегнали единствено съответния „ несъответствуващ “ човек или комерсиално сдружение, или биха нанесли смъртоносни удари на цялостен стопански бранш. И естествено окончателно биха дискредитирала страната ни на съответни пазари, с което ще се „ подсигурява “ бариерата пред дълги години трасирания път на българската продукция към тях.
Ярък образец за това е разиграваният към този момент две години водевил, основата за чиито сюжет беше желанието на един от потвърдените оръжейни индустриалци у нас Емилиян Гебрев да влезе като водещ акционер (чрез компания „ Емко “ ) в русенския оръжеен цех „ Дунарит “. Но защото „ сценаристите “ на страната не утвърдиха персонажа, и до през днешния ден не стопират да измислят схеми, посредством които да му наденат качулката.
След като през 2017- а се провали откровеният опит за национализация на „ Дунарит “, спектакълът по отстраняването на „ Емко “ се придвижи на разнообразни подиуми. В момента
той гастролира в Комисията за защита на конкуренцията.
Както в. „ Банкеръ “ предсказа още преди повече от два месеца, когато с едно меко казано противоречиво решение, Върховният административен съд даде „ инструкции “ на антимонополното ведомство да стартира ново "задълбочено изследване на желанието на "Емко " да придобие "Дунарит " ", това на процедура беше предписание то да се произнесе със … "задълбочен " отвод.
За всички следили тематиката през последните години беше кристално ясно, че всичко това се случва, не с цел да се стигне до градивно решение на въпроса, а за следващ път институциите да потвърдят, че не са подвластни само на закона, а по-скоро, че от дълго време са се трансформирали в обслужващия личен състав за мераците на няКОЙ.
Поставена
в позицията на доброзорлемски слугинаж,
комисията ръководена от небезисвестната с уреждането на цялата си фамилия във властта Юлия Ненкова, сложена на този управителен пост след потвърдените си „ качества “ на послушник, беше принудена да откри формулата, по която да се отхвърли от личното си мнение от 11 август 2016 година.
Тогава явно „ неподготвената “ Ненкова подписа решение, че нотифицираната договорка за придобиване на акции от капитала на "Дунарит " АД не попада в обсега на чл.24, ал.1 от Закона за защита на конкуренцията, който гласи: "Концентрациите подлежат на наложително авансово известяван пред комисията, в случай че сумата от общите обороти на всички предприятия - участници в концентрацията на територията на Република България през предходната финансова година, надвишава 25 млн. лева "
Грешката и трябваше да бъде „ поправяна “ посредством правосъдни флиг фланци, режисирани от офшорката - "Виафот Инвестмънт България " ЕООД (еднолична благосъстоятелност на записаното на Британски Вирджински острови сдружение Viafot Limited), мотаеше делото като обжалваше това решението на Комисия за защита на конкуренцията, без значение от обстоятелството, че неговият "правен интерес " беше повече от противоречив. Така или другояче то съумя да дотъркаля проблема до решението на Върховен административен съд, с което Ненкова да бъде принудена да „ премисли “ изводите си от 2016 година.
Всичко това несъмнено надали е инцидентно, още повече в случай че допълним историята с обстоятелството оповестен в българското онлайн издание "Биволъ ", позоваващо се на данни от Панамските документи (Panama Papers), от който стана ясно, че крайният бенефициарен и действителен притежател на Viafot ltd. е... юристът на депутата Делян Пеевски - Александър Ангелов.
„ Задълбоченото “ изследване по проблема от хората на Ненкова не се забави доста. Преписката беше формирана на 4 февруари, а на 7 март към този момент Комисията е излязла с просторно двадесет странично Определение ( № 315), което на процедура е
форлаге на окончателното решение.
В него са направени „ предварителни изводи, че концентрацията сред предприятия посредством придобиване на надзор от страна на „ Емко “ ООД върху „ Дунарит “ АД води до определяне на господстващо състояние, което доста би попречило на ефикасната конкуренция на пазара на произвеждане и реализация на специфична продукция “, е записано в документа.
При деликатния прочит на „ основанията “ за това решение на Комисията обаче необичайно за какво се набива слагането на акцента върху мнението обещано от Комисията за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добитото имущество, чиито началници през последните дни бяха предостатъчно „ осветени “ във връзка в придобивки, тераси, заявления и нотариални актове, свидетелстващи за придобиване на парцели на занижени цени.
Становище е поискано и от синдиците на фалираната Корпоративна комерсиална банка, която както знаем още преди две години (при врътките с цесиите на „ Виафот “ ) получи парите си от Дунарит посредством Държавната консолидационна компания. Общо взето Становището, което са дали синдиците на банката са историческа информация за задълженията на компаниите, които са били акционери в оръжейното сдружение през годините, само че въпреки всичко те не са пропуснали да отбележат, че посредством тази „ централизация “, имало заплаха задълженията на Дунарит да не могат да бъдат събрани.
Не е ясно
на какво съображение е изработен този умопомрачителен извод,
защото нито един естествен мозък няма по какъв начин да реши, че едно добре работещо дружество би било по-опасно за кредиторите си от едно кретащо и задлъжняло?!
Друг е въпросът, че информациите за дейностите на синдиците във фалираната финансова институция, които идват по разнообразни мотиви, надалеч не приказват за отдаденост при стопанисване на активите на банка, а по-скоро за различен тип „ отдаденост “, само че към специфичен краен бенефициент.
Любопитното е, че нито Министерството на защитата, нито министерството на стопанската система са дали мнения по въпроса, като първото дава отговор, че „ Емко “ и „ Дунарит “ не попадат под неговия надзор, а второто че „ не разполага с информация и документи по поставените от Комисия за защита на конкуренцията въпроси “.
„ Пренастроени “ са и мненията на сдружението „ Българска охранителна промишленост “, която разсъждава по принцип, а не в конкретика за разлика от предходното си мнение. От държавното сдружение „ Вазовски машиностроителни фабрики “ - Сопот, пък общо взето се схваща, че те са стигнали до извода, че с цел да може едно дружество „ да разшири своята номенклатура са нужни средства и време “, които надали не им пречело, пък видите ли на в този момент „ Дунарит “ и „ Емко “ щели да го създадат. Само, че не излиза наяве, какво е пречело на най-голямото дружество в нашия военно индустриален комплекс да се ръководи по този начин, че да разполага със средства, а що се отнася до времето, то там дал БОГ….?!
Все отново от Комисия за защита на конкуренцията са оставили опция на „ наказаните “ за гилотиниране да подадат тъжба против определението на Комисията и даже са ги поканили за „ чуване “. То ще се организира на следващия ден (8 април ), само че при закрити порти, написа в уведомителното писмо на антимонополното ведомство.
Може би с цел да не могат някои по-любознателни 9и не затиснати от „ тежести “ ) публицисти да схванат кой тъкмо наточи гилотината?!
Но това няма да ни попречи да продължаваме да четем деликатно документите и да създадем изводите си. Чакайте продължението.
Ярък образец за това е разиграваният към този момент две години водевил, основата за чиито сюжет беше желанието на един от потвърдените оръжейни индустриалци у нас Емилиян Гебрев да влезе като водещ акционер (чрез компания „ Емко “ ) в русенския оръжеен цех „ Дунарит “. Но защото „ сценаристите “ на страната не утвърдиха персонажа, и до през днешния ден не стопират да измислят схеми, посредством които да му наденат качулката.
След като през 2017- а се провали откровеният опит за национализация на „ Дунарит “, спектакълът по отстраняването на „ Емко “ се придвижи на разнообразни подиуми. В момента
той гастролира в Комисията за защита на конкуренцията.
Както в. „ Банкеръ “ предсказа още преди повече от два месеца, когато с едно меко казано противоречиво решение, Върховният административен съд даде „ инструкции “ на антимонополното ведомство да стартира ново "задълбочено изследване на желанието на "Емко " да придобие "Дунарит " ", това на процедура беше предписание то да се произнесе със … "задълбочен " отвод.
За всички следили тематиката през последните години беше кристално ясно, че всичко това се случва, не с цел да се стигне до градивно решение на въпроса, а за следващ път институциите да потвърдят, че не са подвластни само на закона, а по-скоро, че от дълго време са се трансформирали в обслужващия личен състав за мераците на няКОЙ.
Поставена
в позицията на доброзорлемски слугинаж,
комисията ръководена от небезисвестната с уреждането на цялата си фамилия във властта Юлия Ненкова, сложена на този управителен пост след потвърдените си „ качества “ на послушник, беше принудена да откри формулата, по която да се отхвърли от личното си мнение от 11 август 2016 година.
Тогава явно „ неподготвената “ Ненкова подписа решение, че нотифицираната договорка за придобиване на акции от капитала на "Дунарит " АД не попада в обсега на чл.24, ал.1 от Закона за защита на конкуренцията, който гласи: "Концентрациите подлежат на наложително авансово известяван пред комисията, в случай че сумата от общите обороти на всички предприятия - участници в концентрацията на територията на Република България през предходната финансова година, надвишава 25 млн. лева "
Грешката и трябваше да бъде „ поправяна “ посредством правосъдни флиг фланци, режисирани от офшорката - "Виафот Инвестмънт България " ЕООД (еднолична благосъстоятелност на записаното на Британски Вирджински острови сдружение Viafot Limited), мотаеше делото като обжалваше това решението на Комисия за защита на конкуренцията, без значение от обстоятелството, че неговият "правен интерес " беше повече от противоречив. Така или другояче то съумя да дотъркаля проблема до решението на Върховен административен съд, с което Ненкова да бъде принудена да „ премисли “ изводите си от 2016 година.
Всичко това несъмнено надали е инцидентно, още повече в случай че допълним историята с обстоятелството оповестен в българското онлайн издание "Биволъ ", позоваващо се на данни от Панамските документи (Panama Papers), от който стана ясно, че крайният бенефициарен и действителен притежател на Viafot ltd. е... юристът на депутата Делян Пеевски - Александър Ангелов.
„ Задълбоченото “ изследване по проблема от хората на Ненкова не се забави доста. Преписката беше формирана на 4 февруари, а на 7 март към този момент Комисията е излязла с просторно двадесет странично Определение ( № 315), което на процедура е
форлаге на окончателното решение.
В него са направени „ предварителни изводи, че концентрацията сред предприятия посредством придобиване на надзор от страна на „ Емко “ ООД върху „ Дунарит “ АД води до определяне на господстващо състояние, което доста би попречило на ефикасната конкуренция на пазара на произвеждане и реализация на специфична продукция “, е записано в документа.
При деликатния прочит на „ основанията “ за това решение на Комисията обаче необичайно за какво се набива слагането на акцента върху мнението обещано от Комисията за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добитото имущество, чиито началници през последните дни бяха предостатъчно „ осветени “ във връзка в придобивки, тераси, заявления и нотариални актове, свидетелстващи за придобиване на парцели на занижени цени.
Становище е поискано и от синдиците на фалираната Корпоративна комерсиална банка, която както знаем още преди две години (при врътките с цесиите на „ Виафот “ ) получи парите си от Дунарит посредством Държавната консолидационна компания. Общо взето Становището, което са дали синдиците на банката са историческа информация за задълженията на компаниите, които са били акционери в оръжейното сдружение през годините, само че въпреки всичко те не са пропуснали да отбележат, че посредством тази „ централизация “, имало заплаха задълженията на Дунарит да не могат да бъдат събрани.
Не е ясно
на какво съображение е изработен този умопомрачителен извод,
защото нито един естествен мозък няма по какъв начин да реши, че едно добре работещо дружество би било по-опасно за кредиторите си от едно кретащо и задлъжняло?!
Друг е въпросът, че информациите за дейностите на синдиците във фалираната финансова институция, които идват по разнообразни мотиви, надалеч не приказват за отдаденост при стопанисване на активите на банка, а по-скоро за различен тип „ отдаденост “, само че към специфичен краен бенефициент.
Любопитното е, че нито Министерството на защитата, нито министерството на стопанската система са дали мнения по въпроса, като първото дава отговор, че „ Емко “ и „ Дунарит “ не попадат под неговия надзор, а второто че „ не разполага с информация и документи по поставените от Комисия за защита на конкуренцията въпроси “.
„ Пренастроени “ са и мненията на сдружението „ Българска охранителна промишленост “, която разсъждава по принцип, а не в конкретика за разлика от предходното си мнение. От държавното сдружение „ Вазовски машиностроителни фабрики “ - Сопот, пък общо взето се схваща, че те са стигнали до извода, че с цел да може едно дружество „ да разшири своята номенклатура са нужни средства и време “, които надали не им пречело, пък видите ли на в този момент „ Дунарит “ и „ Емко “ щели да го създадат. Само, че не излиза наяве, какво е пречело на най-голямото дружество в нашия военно индустриален комплекс да се ръководи по този начин, че да разполага със средства, а що се отнася до времето, то там дал БОГ….?!
Все отново от Комисия за защита на конкуренцията са оставили опция на „ наказаните “ за гилотиниране да подадат тъжба против определението на Комисията и даже са ги поканили за „ чуване “. То ще се организира на следващия ден (8 април ), само че при закрити порти, написа в уведомителното писмо на антимонополното ведомство.
Може би с цел да не могат някои по-любознателни 9и не затиснати от „ тежести “ ) публицисти да схванат кой тъкмо наточи гилотината?!
Но това няма да ни попречи да продължаваме да четем деликатно документите и да създадем изводите си. Чакайте продължението.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ