Гневните хора живеят в гневни тела ♥ Бесел ван дер КОЛК
„ Тялото помни, даже когато ние не го вършим “, споделя психиатърът Бесел ван дер Колк, експерт в региона на посттравматичния стрес и учител в Бостънския университет. В „ Тялото помни ” (Изд. „ Изток-Запад “) той споделя случаи от своята процедура и разказва новооткритите пътища за лекуване на контузията. За неизказаните прекарвания, които разрушават прочувствената ни и телесна целокупност и методите още веднъж да се свържем съм себе си, споделено от книгата.
(Fighter, 1913, by Egon Schiele)
Травмата
Съществуват милиони хора, които са били насилвани и потискани, отритвани или подценявани от най-близките си в най-святото място – дома. И в случай че всички те се срамят или не намират думи да опишат за претърпяното, то контузията заживява в телата им.
Произтичащият от нея стрес стартира постепенно да вреди. Той може да бъде причина както за редица здравословни проблеми - от диабет, през сърдечно-съдови болести, до рак, само че и за цялостна обществена алиенация. Тялото помни, даже когато ние не го вършим.
Наричаме я контузия. Онази безсрамница, която заплашва нашата прочувствена и телесна целокупност. Онази магьосница, която запушва устата ни и се явява в кошмарите ни. Онази болежка, която всеки ден ни ескортира до предишното – до мига, в който се е родила. А ние - вместо да проклинаме единствено този момент, проклинаме целия си живот, цялостен с гняв, меланхолия, под паника офанзиви, бодърствуване. Казвам „ ние ”, тъй като психическата контузията е един от най-неотложните проблеми на Запада и всички сме или пострадали, или застрашени от нея.
Сприятеляване с Тялото
Жертвите на контузия не могат да се възстановят, до момента в който не опознаят и не се сприятелят с чувствата в телата си. Да се страхуваш значи да живееш в тяло, което е постоянно нащрек. Гневните хора живеят в гневни тела. Телата на жертвите на тормоз в детството са напрегнати и подготвени за защита, до момента в който не намерят метод да се успокоят и да се почувстват в сигурност.
За да се трансформират, хората би трябвало да стартират да осъзнават чувствата си и метода, по който тялото им си взаимодейства със света към тях.
Физическото самоосъзнаване е първата стъпка към сбогуването с тиранията на предишното.
Как могат хората да се отворят към вътрешния си свят на чувства и страсти и да го изследват? В практиката си аз стартирам този развой, като оказвам помощ на пациентите първо да виждат, а след това и да опишат чувствата в тялото си - не страстите като яд, тревога и боязън, а физическите чувства под страстите: напън, горещина, мускулно напрежение, изтръпване, чувство за вдлъбване, за празнина и така нататък
Забелязването на чувствата за пръв път може да е много стресиращо и да отключи проблясъци (фрагменти от травматични събития, изключени от съзнанието), при които хората се свиват на кълбо или заемат защитна поза. Това е соматично възпроизвеждане на непреработената контузия и най-вероятно съставлява позицията, която са заемали по време на травматичното събитие. В този миг е допустимо картините и физическите чувства да обземат изцяло пациентите и терапевтът би трябвало да познава способи да възпре потоците от сетивни чувства и страсти, с цел да не се травмират още веднъж от връщането към предишното.
Твърде постоянно, обаче, се предписват медикаменти, вместо да се обучат хората на уменията да се оправят с сходни стресиращи физически реакции. Разбира се, медикаментите единствено притъпяват чувствата и не вършат нищо, с цел да излекуват повода или пък да ги трансформират от токсични чувства в съдружници.
Най-естественият метод за човешките същества да се успокоят, когато са разтревожени, е да прегърнат различен човек. Това значи, че пациентите, които са били насилвани физически или полово, са изправени пред алтернатива: те обезверено се нуждаят от досег, до момента в който в същото време се ужасяват от телесния контакт. Умът би трябвало да се научи още веднъж да усеща физическите чувства, а тялото би трябвало да бъде подкрепено да толерира и да се любува на удоволствието от допира. Хората, на които им липсва прочувствено самоосъзнаване, могат да се научат, посредством процедура, да свързват физическите си чувства с душевен събития. След това те последователно могат да се свържат още веднъж със себе си.
От: „ Тялото помни “, Бесел Ван Дер Колк, изд. „ Изток-Запад “
Картина: Fighter, 1913, by Egon Schiele; chinaoilpaintinggallery
