Ето как изглежда днес момичето, което преди 4 години е тежало само 30 кг
Тя е от тези млади девойки, станали жертва на наложените стандарти за хубост в актуалния свят и озовали се на границата със гибелта. Масовата нервност по събаряне на килограмите не подминава и нея. В устрема си да отслабне преди години, тя доближава до лимита от 30 кг, които я довеждат до цялостно физическо и психическо безсилие.
Благодарение на мощния си дух и жадност за живот през днешния ден 22-годишната Сара Рав от Мелбърн е съумяла да се пребори със болестта анорексия и да върне блясъка, силата и здравето си.
.jpg )
Като множеството тийнейджърки, и Сара се чувствала дебела, до момента в който в един миг не решила да постави завършек на подигравките и неприятното си самочувствие. Започнала да се лимитира строго при избора на храни. Консумирала едвам 300-400 калории дневно, а убийствения хранителен режим комбинирала с бягане в продължение на три часа всеки ден.
„ Не ставаше дума за намаляване или предпочитание да наподобявам по избран метод. Исках да бъда по-добра “, признава Сара.
Рав бързо почнала да слабее, до момента в който кантарът не блъснал цифрата 30. Тогава косата ѝ скорострелно почнала да пада заради неналичието на витамини и минерали, а здравето ѝ се влошило до сериозна степен.
Преподавателите от медицинския институт, където Сара учела, забелязали нейната фрапантна смяна в тежестта и ѝ забранили да посещава часовете, до момента в който не се възвърне и не върне предходната си жизнеспособност и здраве.
Въпреки препоръките на експерти и молбите на другари, момичето отказало да посещава психолог и терапевт. Докато отлагала във времето срещите с въпросните специалисти, тя продължавала да слабее. И по този начин до момента в който един ден тя не била незабавно приета в болница с диагноза нервна анорексия.
„ Трудно е за човек с психологично заболяване да си признае, че страда от това “, споделя по-късно Сара.
Постепенно в болничното заведение тя стартира да се възвръща. Системите връщат силата ѝ, само че от там нататък всичко е в нейни ръце. Младата жена осъзнава грешката си и с помощта и поддръжката на лекари и експерти тя стартира да възвръща пълноценното и уравновесено хранене.
Така в границите на две години момичето съумява да качи 19 кг. След като силите ѝ се възстановяват и здравето ѝ укрепва тя стартира да посещава фитнес залата и да тренира по специфичен подготвителен проект под надзора на фитнес инструктор.
Днес Сара не крие, че през първите две години битка с анорексията ѝ е било най-трудно. Тогава нееднократно я спохождали неприятни мисли и предпочитание за апетит.
Сега обаче тя е по-щастлива от всеки път и с горделивост декларира, че се усеща по-уверена и мощна от всеки път. Нейният апел към младите девойки е да се харесват такива, каквито са. Да знаят, че всяка фантазия се реализира с религия и самообладание и че всяко прекомерно нещо може да докара до необратими последствия.
„ Победих анорексията, само че има шаблони, които би трябвало да не помни, да стартира да пребивавам по нови модели на държание по този начин, че раните, които сами или обществото ни нанася, да зараснат. Това лишава време. Но няма нищо неприятно в мен и в това коя съм. Почувствах, че нещо не е наред с мен, само че се опасявах да се разкрия през околните си. Вие не сте отговорни за депресията си, за посттравматичния стрес и другите психологични разстройства, само че от вас зависи да не се оставите в техните ръце “, приканва Сара Рав.
Благодарение на мощния си дух и жадност за живот през днешния ден 22-годишната Сара Рав от Мелбърн е съумяла да се пребори със болестта анорексия и да върне блясъка, силата и здравето си.
Като множеството тийнейджърки, и Сара се чувствала дебела, до момента в който в един миг не решила да постави завършек на подигравките и неприятното си самочувствие. Започнала да се лимитира строго при избора на храни. Консумирала едвам 300-400 калории дневно, а убийствения хранителен режим комбинирала с бягане в продължение на три часа всеки ден.
„ Не ставаше дума за намаляване или предпочитание да наподобявам по избран метод. Исках да бъда по-добра “, признава Сара.
Рав бързо почнала да слабее, до момента в който кантарът не блъснал цифрата 30. Тогава косата ѝ скорострелно почнала да пада заради неналичието на витамини и минерали, а здравето ѝ се влошило до сериозна степен.
Преподавателите от медицинския институт, където Сара учела, забелязали нейната фрапантна смяна в тежестта и ѝ забранили да посещава часовете, до момента в който не се възвърне и не върне предходната си жизнеспособност и здраве.
Въпреки препоръките на експерти и молбите на другари, момичето отказало да посещава психолог и терапевт. Докато отлагала във времето срещите с въпросните специалисти, тя продължавала да слабее. И по този начин до момента в който един ден тя не била незабавно приета в болница с диагноза нервна анорексия.
„ Трудно е за човек с психологично заболяване да си признае, че страда от това “, споделя по-късно Сара.
Постепенно в болничното заведение тя стартира да се възвръща. Системите връщат силата ѝ, само че от там нататък всичко е в нейни ръце. Младата жена осъзнава грешката си и с помощта и поддръжката на лекари и експерти тя стартира да възвръща пълноценното и уравновесено хранене.
Така в границите на две години момичето съумява да качи 19 кг. След като силите ѝ се възстановяват и здравето ѝ укрепва тя стартира да посещава фитнес залата и да тренира по специфичен подготвителен проект под надзора на фитнес инструктор.
Днес Сара не крие, че през първите две години битка с анорексията ѝ е било най-трудно. Тогава нееднократно я спохождали неприятни мисли и предпочитание за апетит.
Сега обаче тя е по-щастлива от всеки път и с горделивост декларира, че се усеща по-уверена и мощна от всеки път. Нейният апел към младите девойки е да се харесват такива, каквито са. Да знаят, че всяка фантазия се реализира с религия и самообладание и че всяко прекомерно нещо може да докара до необратими последствия.
„ Победих анорексията, само че има шаблони, които би трябвало да не помни, да стартира да пребивавам по нови модели на държание по този начин, че раните, които сами или обществото ни нанася, да зараснат. Това лишава време. Но няма нищо неприятно в мен и в това коя съм. Почувствах, че нещо не е наред с мен, само че се опасявах да се разкрия през околните си. Вие не сте отговорни за депресията си, за посттравматичния стрес и другите психологични разстройства, само че от вас зависи да не се оставите в техните ръце “, приканва Сара Рав.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ