CineLibri: Тя, един филм на Изабел Юпер
Тя е омагьосваща, загадъчна, уязвима и злокобна по едно и също време. Тя няма възраст, граници и предели. Тя е, най-малко за мен, най-великата актриса на нашето време. прави от романа на Филип Джиан история толкоз персонална и своя, че филмът с право се споделя " Тя ".
Прочетох книгата в навечерието на фестивала и това беше филмът, който чаках с най-голямо неспокойствие. От месеци чета за него и възторжените реакции на жури и аудитория по фестивалите, на които е представян, а режисьорът Пол Верховен не се нуждае от друга визитна картичка с изключение на " Първичен инстинкт " – най-скандалната му и известна творба. Ролята на Мишел е предлагана на кого ли не в Холивуд, само че нито една американска актриса не се съгласява да я изиграе. Тогава Верховен идва в Париж с разговорник, асистентката си и един монтажист и прави с един от най-хубавите си филми. Самата актриса споделя, че е чела книгата преди време и още от този момент мечтае да изиграе тази роля. След края на кино лентата става безусловно ясно – никой различен не би могъл.
Историята споделя за парижанката Мишел, която има мрачно минало и ярко настояще. Богата и съумяла е, само че не е неуязвима. Един ден е нападната и изнасилена в личния си дом. Нападението е шокиращо, само че не е съдбовно, най-малко за Мишел, която изхвърля счупената посуда и скъсаната рокля, измива следите и продължава живота си с изцяло непредвидени последици.
Промените по отношение на романа са единствено в плюс на екранизацията, която прави от една добра книга отличен филм – извънредно мъчно и рядко достижение в света на киното. Професията на Мишел е изменена и вместо ефирен продуцент тя е собственичка на компания за компютърни игри – свят, в който насилието е всекидневие и повече от игра. Но по-важни са измененията, които Изабел Юпер внася в облика на Мишел. Ако в книгата героинята непрестанно е преследвана от демоните на предишното и това я прави зла и неумолима, във кино лентата у нея има една накърнимост и дълбочина, блян да опознае и овладее злото у себе си и другите. И по едно и също време с това през множеството време Мишел наподобява дистанцирана и неуязвима – нещо, в което Изабел Юпер просто няма равна на себе си. И не на последно място, Мишел е на 49 години, Изабел е на 63 – само че това е магия, която всяка същинска французойка владее.
Безспорно един от филмите на годината и е същински шанс, че можем да го забележим по този начин навреме. Не пропускайте!
Прочетох книгата в навечерието на фестивала и това беше филмът, който чаках с най-голямо неспокойствие. От месеци чета за него и възторжените реакции на жури и аудитория по фестивалите, на които е представян, а режисьорът Пол Верховен не се нуждае от друга визитна картичка с изключение на " Първичен инстинкт " – най-скандалната му и известна творба. Ролята на Мишел е предлагана на кого ли не в Холивуд, само че нито една американска актриса не се съгласява да я изиграе. Тогава Верховен идва в Париж с разговорник, асистентката си и един монтажист и прави с един от най-хубавите си филми. Самата актриса споделя, че е чела книгата преди време и още от този момент мечтае да изиграе тази роля. След края на кино лентата става безусловно ясно – никой различен не би могъл.
Историята споделя за парижанката Мишел, която има мрачно минало и ярко настояще. Богата и съумяла е, само че не е неуязвима. Един ден е нападната и изнасилена в личния си дом. Нападението е шокиращо, само че не е съдбовно, най-малко за Мишел, която изхвърля счупената посуда и скъсаната рокля, измива следите и продължава живота си с изцяло непредвидени последици.
Промените по отношение на романа са единствено в плюс на екранизацията, която прави от една добра книга отличен филм – извънредно мъчно и рядко достижение в света на киното. Професията на Мишел е изменена и вместо ефирен продуцент тя е собственичка на компания за компютърни игри – свят, в който насилието е всекидневие и повече от игра. Но по-важни са измененията, които Изабел Юпер внася в облика на Мишел. Ако в книгата героинята непрестанно е преследвана от демоните на предишното и това я прави зла и неумолима, във кино лентата у нея има една накърнимост и дълбочина, блян да опознае и овладее злото у себе си и другите. И по едно и също време с това през множеството време Мишел наподобява дистанцирана и неуязвима – нещо, в което Изабел Юпер просто няма равна на себе си. И не на последно място, Мишел е на 49 години, Изабел е на 63 – само че това е магия, която всяка същинска французойка владее.
Безспорно един от филмите на годината и е същински шанс, че можем да го забележим по този начин навреме. Не пропускайте!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ