Ослепителна пловдивчанка завърши най-престижния музикален колеж в света и пя на една сцена с Лайнъл Ричи
Тя е млада, надарена и амбициозна. Пловдивчанката Белиана Христова е измежду определените, които съумяват да завършат най-престижният университет за музикални изкуства в света-Бъркли. Там е мястото от където доста звезди са почнали своя път към върха. Бела, както е назовават всички е на 28 години. Родена е под тепетата, а родителите й, нямат нищо общо с музиката. Като дребна върви на пиано, взе участие във всеки празник в детската градина и учебно заведение с ария. Животът я разделя с музиката, когато приключва гимназия. Тогава родителите й споделят: „ Музикант къща не храни” и тя записва маркетинг в Пловдивският университет.
Докато е студентка обаче, тя не се отхвърля от любовта на живота си. Ходи на прослушвания и състезания, но… тогава идва разочарованието. Тя осъзнава, че доста от състезанията са нагласени.
През първата година на образованието си отпътува за Америка на бригада. Там тя е срещнала индивида, който най-вече й е оказал помощ. Жена, която се влюбва в гласа. Американката е тази, която е стимулира да се занимава с музика.
И по този начин след доста уроци и безсънни нощи ориста е води в Бостън, в Бъркли. Пътят към него минава през оспорвана конкуренция с хиляди претенденти. Пред нея обаче се изправи един от най- значимите въпроси - таксата. Тя се оказала непостижима за фамилията.
За да сбъдне фантазията на девойката американката, която й става поръчител и по този начин до последният й ден в Бъркли е неразделно до нея. А Бела и се отплаща с отлична тапия в компетентност „ Изпълнителско майсторство и Писане и продуциране на модерна музика”.
А ето какво още описа надарената пловдивчанка пред TrafficNews.bg
- Кога разбра, че музиката е твоя живот?
- На пиано изсвирвам от доста дребна. Знаех, че ми харесва, само че почтено казано разчитах нотите бързо и това ме направи мързелива. Когато моите родители видяха, че не изсвирвам доста, взеха решение да ми продадат първото пианото. Разбрах каква неточност съм направила, само че към този момент беше късно, продадоха го и това ми разруши сърцето. От друга страна се веселя, че се случи, тъй като по този начин разбрах какъв брой е значима музиката за мен и че желая да се занимавам тъкмо с това. По-нататък отново ми взеха пиано, тъй че не им се дразня, няма нищо инцидентно.
- От по кое време се занимаваш с музика?
- Уроците по пиано ги почнах на към 6-годишна възраст. Винаги съм обожавала да пея, само че първия си урок по пеене взех чак като станах на 16. Дълго време се пробвах да се подлъгвам, че мога да пребивавам и да бъда щастлива като се занимавам с какво ли не, а музиката оставя като занимание, само че лека бавно с времето осъзнах, че не бих могла да пребивавам по този метод и желая музиката да бъде центърът, а не периферията.
- Как съумя да стигнеш до най-престижният университет за музикални изкуства в света?
- Дълга история е. Докато бях студентка първи курс в Пловдивския университет (специалност Маркетинг) се записах с моите най-хубави приятелки на бригада за Щатите. Първото лято беше доста мъчно, само че Господ си знае работата. Там срещнах и една невероятна жена, която ни при под крилото си и се грижеше за нас като майка. Когато видя какъв брой доста обичам музиката ми предложи да ми помогне и да спонсорира моето образование в Бъркли. Колкото и да не ми се вярваше - просто звучеше като история от приказките - се случи. Предполагам, че тя в този миг вярваше повече в мен, от колкото аз самата в себе си. Без нейната помощ и поддръжка нямаше да се оправя.
- Труден ли бе пътя? Какви взаимни отстъпки си направила, с цел да сбъднеш фантазията си?
- Най-големият компромис е да съм толкоз надалеч от фамилията и приятелите ми. Животът им тече и се развива и не мога да съм същинска част от него. Понякога е мъчно, дистанцията е огромно и животът е доста друг, да не загатвам и часовата разлика. Въпреки това имам вяра, че постъпих вярно като послушах сърцето си и потеглих след най-голямата си фантазия.
- Можеш ли да сравниш метода на учене в България и в Америка? Трудно ли е следването в Бъркли?
- Да си в музикално учебно заведение е доста мъчно преди всичко, хората не си дават сметка. Конкуренцията е смазваща и от време на време доста обезкуражаваща. Трудът, който се поставя и просто великански. Като човек, който е бил и в български, и в американски университет мога да кажа, че няма база за съпоставяне. И тук полагах старания и учех, само че не е същото. Първата година до момента в който се пригодя и привикна нищо друго не правех по през целия ден, с изключение на да изучавам и да работя над музика. Непрестанното говорене и слушане на непознат език също уморява в допълнение. Сега като се замисля не знам дори по какъв начин съм издържала, само че от другата страна удовлетворението е неповторимо, тъй че всяко изпитание си коства.
- По време на образованието, имала ли си опция да запознаеш сътрудниците си с България и с нашата просвета и фолклор?
- В Бъркли има отбор за музика от Балканите и Близкия изток, където се извършват обработки на български национални песни като Кавал свири, Ерген дедо, Драгана и славей и така нататък, тъй че в тази среда особено нашият необикновен фолклор не е чужд. Както се споделя, България е там, където има и един българин. Когато се появиш някъде и общуваш с хора, ти неиминуемо се превръщаш във визитна картичка на твоята страна, тъй че е добре да направиш хубаво усещане, носиш отговорност до някаква степен.
- Смяташ ли, че в България можеш да се развиваш като музикант?
- Предполагам, че човек може да се развива на всички места, стига да желае. Пазарът в България е доста дребен, мъчно е да има огромно многообразие, както тук да вземем за пример. Живеейки тук и завършвайки Бъркли считам, че съм по-подготвена за пазарът тук, в сравнение с е България на този стадий.
- Къде искаш да продължиш кариерата си?
- На този стадий се виждам повече тук, почтено казано. Вече имам стартирани доста музикални планове тук и съм много заета. Пазарът е великански и предлага ужасно доста на тези, които са подготвени да работят крепко и не се предават. Имам огромни упоритости и фантазии. Колкото и изтъркано да звучи, желая да допринеса за името на България тук. Много хора са чували за нашата страна, само че не знаят доста за нашата просвета, история, музика и природа. Тези, които знаят даже и малко са доста впечатлени, което доста ме радва.
Живеем в цифрова епоха, животът ни става все по-зависим от смарт телефони и техника като цяло. Музикалният бизнес не прави изключение. Ако искаш да си сполучлив би трябвало да си в крайник с времето, да не пренебрегваш опциите, които ти дават времената, в което живеем. Човек може да се образова толкоз доста гледайки просветителни клипчета да вземем за пример, което единствено допреди 10 години въобще не съществуваше, а през днешния ден си е цялостен бизнес. Което ме навежда на най-важното - музиканият бизнес е бизнес преди всичко и в случай че някой не е подготвен да одобри доста насериозно тази идея няма да стигне доста надалеч.
- Над какво работиш сега?
- Имам много авторски песни, някои от които са продуцирани и завършение към този момент, други са в развой. Когато са подготвени ще ги пусна в iTunes, Soundcloud, YouTube и други мрежи. Надявам се, че някои от песните най-малко ще стигнат до дребна радиостанция, а след това кой знае, уповавам се и до по-високо. Работя в пиано бар в центъра на Бостън и изсвирвам в още две банди. Спечелих втора премия неотдавна в състезанието American protege и се сготвям за моето осъществяване в Carnegie Hall през декември.
-Ти взе участие в церемония концерто за дипломиране 2017 със специфичен посетител Лайнъл Ричи, по какъв начин се озова до него?
- Всеки студент, който приключва има право да кандидатства за присъединяване в концерта, най-после са определени единствено броени хора. Имах огромната чест да бъда участник в концерта и да пея пред Лайнъл Ричи. Най-чудесният метод да завърша образованието си в Бъркли.
- Как виждаш живота си оттук насетне?
- В момента съм реализатор в реномиран пиано бар в центъра на Бостън. Преговарям с няколко банди за пианист и вокал, пиша музика. Бих желала да продължа да бъда професионален музикант. Таван няма, всичко си зависи от нас - какъв брой мощно желаеме нещо и какъв брой крепко сме подготвени да работим, с цел да го реализираме.
Докато е студентка обаче, тя не се отхвърля от любовта на живота си. Ходи на прослушвания и състезания, но… тогава идва разочарованието. Тя осъзнава, че доста от състезанията са нагласени.
През първата година на образованието си отпътува за Америка на бригада. Там тя е срещнала индивида, който най-вече й е оказал помощ. Жена, която се влюбва в гласа. Американката е тази, която е стимулира да се занимава с музика.
И по този начин след доста уроци и безсънни нощи ориста е води в Бостън, в Бъркли. Пътят към него минава през оспорвана конкуренция с хиляди претенденти. Пред нея обаче се изправи един от най- значимите въпроси - таксата. Тя се оказала непостижима за фамилията.
За да сбъдне фантазията на девойката американката, която й става поръчител и по този начин до последният й ден в Бъркли е неразделно до нея. А Бела и се отплаща с отлична тапия в компетентност „ Изпълнителско майсторство и Писане и продуциране на модерна музика”.
А ето какво още описа надарената пловдивчанка пред TrafficNews.bg
- Кога разбра, че музиката е твоя живот?
- На пиано изсвирвам от доста дребна. Знаех, че ми харесва, само че почтено казано разчитах нотите бързо и това ме направи мързелива. Когато моите родители видяха, че не изсвирвам доста, взеха решение да ми продадат първото пианото. Разбрах каква неточност съм направила, само че към този момент беше късно, продадоха го и това ми разруши сърцето. От друга страна се веселя, че се случи, тъй като по този начин разбрах какъв брой е значима музиката за мен и че желая да се занимавам тъкмо с това. По-нататък отново ми взеха пиано, тъй че не им се дразня, няма нищо инцидентно.
- От по кое време се занимаваш с музика?
- Уроците по пиано ги почнах на към 6-годишна възраст. Винаги съм обожавала да пея, само че първия си урок по пеене взех чак като станах на 16. Дълго време се пробвах да се подлъгвам, че мога да пребивавам и да бъда щастлива като се занимавам с какво ли не, а музиката оставя като занимание, само че лека бавно с времето осъзнах, че не бих могла да пребивавам по този метод и желая музиката да бъде центърът, а не периферията.
- Как съумя да стигнеш до най-престижният университет за музикални изкуства в света?
- Дълга история е. Докато бях студентка първи курс в Пловдивския университет (специалност Маркетинг) се записах с моите най-хубави приятелки на бригада за Щатите. Първото лято беше доста мъчно, само че Господ си знае работата. Там срещнах и една невероятна жена, която ни при под крилото си и се грижеше за нас като майка. Когато видя какъв брой доста обичам музиката ми предложи да ми помогне и да спонсорира моето образование в Бъркли. Колкото и да не ми се вярваше - просто звучеше като история от приказките - се случи. Предполагам, че тя в този миг вярваше повече в мен, от колкото аз самата в себе си. Без нейната помощ и поддръжка нямаше да се оправя.
- Труден ли бе пътя? Какви взаимни отстъпки си направила, с цел да сбъднеш фантазията си?
- Най-големият компромис е да съм толкоз надалеч от фамилията и приятелите ми. Животът им тече и се развива и не мога да съм същинска част от него. Понякога е мъчно, дистанцията е огромно и животът е доста друг, да не загатвам и часовата разлика. Въпреки това имам вяра, че постъпих вярно като послушах сърцето си и потеглих след най-голямата си фантазия.
- Можеш ли да сравниш метода на учене в България и в Америка? Трудно ли е следването в Бъркли?
- Да си в музикално учебно заведение е доста мъчно преди всичко, хората не си дават сметка. Конкуренцията е смазваща и от време на време доста обезкуражаваща. Трудът, който се поставя и просто великански. Като човек, който е бил и в български, и в американски университет мога да кажа, че няма база за съпоставяне. И тук полагах старания и учех, само че не е същото. Първата година до момента в който се пригодя и привикна нищо друго не правех по през целия ден, с изключение на да изучавам и да работя над музика. Непрестанното говорене и слушане на непознат език също уморява в допълнение. Сега като се замисля не знам дори по какъв начин съм издържала, само че от другата страна удовлетворението е неповторимо, тъй че всяко изпитание си коства.
- По време на образованието, имала ли си опция да запознаеш сътрудниците си с България и с нашата просвета и фолклор?
- В Бъркли има отбор за музика от Балканите и Близкия изток, където се извършват обработки на български национални песни като Кавал свири, Ерген дедо, Драгана и славей и така нататък, тъй че в тази среда особено нашият необикновен фолклор не е чужд. Както се споделя, България е там, където има и един българин. Когато се появиш някъде и общуваш с хора, ти неиминуемо се превръщаш във визитна картичка на твоята страна, тъй че е добре да направиш хубаво усещане, носиш отговорност до някаква степен.
- Смяташ ли, че в България можеш да се развиваш като музикант?
- Предполагам, че човек може да се развива на всички места, стига да желае. Пазарът в България е доста дребен, мъчно е да има огромно многообразие, както тук да вземем за пример. Живеейки тук и завършвайки Бъркли считам, че съм по-подготвена за пазарът тук, в сравнение с е България на този стадий.
- Къде искаш да продължиш кариерата си?
- На този стадий се виждам повече тук, почтено казано. Вече имам стартирани доста музикални планове тук и съм много заета. Пазарът е великански и предлага ужасно доста на тези, които са подготвени да работят крепко и не се предават. Имам огромни упоритости и фантазии. Колкото и изтъркано да звучи, желая да допринеса за името на България тук. Много хора са чували за нашата страна, само че не знаят доста за нашата просвета, история, музика и природа. Тези, които знаят даже и малко са доста впечатлени, което доста ме радва.
Живеем в цифрова епоха, животът ни става все по-зависим от смарт телефони и техника като цяло. Музикалният бизнес не прави изключение. Ако искаш да си сполучлив би трябвало да си в крайник с времето, да не пренебрегваш опциите, които ти дават времената, в което живеем. Човек може да се образова толкоз доста гледайки просветителни клипчета да вземем за пример, което единствено допреди 10 години въобще не съществуваше, а през днешния ден си е цялостен бизнес. Което ме навежда на най-важното - музиканият бизнес е бизнес преди всичко и в случай че някой не е подготвен да одобри доста насериозно тази идея няма да стигне доста надалеч.
- Над какво работиш сега?
- Имам много авторски песни, някои от които са продуцирани и завършение към този момент, други са в развой. Когато са подготвени ще ги пусна в iTunes, Soundcloud, YouTube и други мрежи. Надявам се, че някои от песните най-малко ще стигнат до дребна радиостанция, а след това кой знае, уповавам се и до по-високо. Работя в пиано бар в центъра на Бостън и изсвирвам в още две банди. Спечелих втора премия неотдавна в състезанието American protege и се сготвям за моето осъществяване в Carnegie Hall през декември.
-Ти взе участие в церемония концерто за дипломиране 2017 със специфичен посетител Лайнъл Ричи, по какъв начин се озова до него?
- Всеки студент, който приключва има право да кандидатства за присъединяване в концерта, най-после са определени единствено броени хора. Имах огромната чест да бъда участник в концерта и да пея пред Лайнъл Ричи. Най-чудесният метод да завърша образованието си в Бъркли.
- Как виждаш живота си оттук насетне?
- В момента съм реализатор в реномиран пиано бар в центъра на Бостън. Преговарям с няколко банди за пианист и вокал, пиша музика. Бих желала да продължа да бъда професионален музикант. Таван няма, всичко си зависи от нас - какъв брой мощно желаеме нещо и какъв брой крепко сме подготвени да работим, с цел да го реализираме.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ