Съдбите на артисти от Скопския народен театър - изложба на Държавен архив - София
В годините на Втората международна война, когато светът води война, България съзижда културни институции в присъединените земи.
Скопският национален спектакъл е открит тържествено на 3 октомври 1941 година като втори държавен национален спектакъл на България. Повечето актьори идват в Скопие от старите лимити. Те са изпратени от българската страна и общност като носители на българския етничен дух. Много от тях оставят домовете си, с цел да вложат труд, воля и идеализъм в „ този чудно сантиментален град на Вардара “. От сцената проехтява литературната тирада на родната пиеса.
През своите три театрални сезона Скопският национален спектакъл концентрира духовния живот на българите във Вардарска Македония. Около театъра се случват всички по-важни културни и публични инициативи. Наред с богатия сценичен репертоар са проведени литературно-художествени вечери, утра, сказки, четения, концерти, изложения, тържества, излъчвания по Радио Скопие. Заедно с артистите от театъра в тях вземат присъединяване и гостуващи актьори от Народния спектакъл в София, артисти и музиканти от Софийската опера, видни учени, писатели и общественици.
Зад всяко огромно дело стои един човек. „ Винаги ухилен, възхитен и някак детски доверчив “, шефът на Скопския национален спектакъл Стоил Стоилов раздава себе си. „ Трябва да се види единствено едно зрелище, би трябвало да се срещнете единствено за час-два с театралните дейци, с цел да се убедите с какъв екстаз се работи. Но в случай че имате опция да говорите с шефа на театъра, енергичният и културен театрал година Стоилов, ще разберете незабавно на какво се дължи триумфът и подемът на Скопския спектакъл – в него е вложено едно огромно сърце, едно същинско вдъхновение е легнало в основата на това дело, пламъкът на една душа стопля и актьори и аудитория “ – написа Петър Динеков при започване на 40-те години.
С екстаз минават и трите турнета на Скопския национален спектакъл из Македония. Артистите били посрещани тържествено и канени като скъпи посетители. Билетите за представленията били разпродавани незабавно. Местата не стигали. Салоните „ се огъвали “, претъпкани. Зрителите ръкопляскали, плачели, акламирали, викали „ Ура! “. Зад отворените прозорци се вълнували и натрупали се хора на открито. А в Охрид представленията били изнесени навън.
Публиката се стичала, носейки маси и столове от домовете си. Децата гледали, накацали като птици по близките дървета... (Горянски, П. Стоил Стоилов // В. „ Свободен народ “, бр. 233, 20.10.1945 г.; Горянски, П. Една година Скопски национален спектакъл. Скопие, 1942 г.; Любенова-Бакалова, М. Скопският национален спектакъл 1941 – 1944 година // Македонски обзор, 2007, 2, с. 73 – 96.)
Видеото показва едно рядко книжно издание – Календар на Скопския национален спектакъл за 1943 година В него има фотоси на: Стоил Стоилов, Петър Горянски, Стефан Сърчаджиев, Петко Атанасов, Сия Москова, Георги Громов, Цвета Иванова, Никола Попов, Пенка Василева, Георги Попов, Веселана Манафова, Щилян Попов, Вера Константинова, Георги Георгиев, Милка Атанасова – Ерато, Стефан Кортенски, Райна Колева, Енчо Тагаров, Евгения Громова, Любен Попов, Емилия Щ. Попова, Идеал Петров, Боянка Донева, Любен Калинов, Розка И. Петрова, Тодор Николов (Тодорче Николовски), Катя Кожухарова, Иван Бакалов, Александра Тагарова, Юрдан Минков, Павлина Попова, Петър Пърличков (Петре Прличко), Теофана Калинова, Димитър Кьостаров (Димитар Ќостаров), Стефан Петров, Цена Иванова, Светослав Атанасов, Дана П. Атанасова, Васил Бакърджиев, Лира Олянова, Димитър Енгьозов, Дако Даковски, Фелисита Москова Радова, Крум Стоянов (Крум Стоjанов), В. Маркова, Владимир Мисин, Тома Владимиров (Томо Владимирски), Илия Минев, Иван Йонов, Ц. Цанков, Марчо Маджаров, Димитър Абаджиев, Славчо Котларов, Димитър Коцев и Никола Кожухаров.
Видеоклипът с изложбата съдържа архивни документи, съхранявани в Държавен списък – София.
Музика и осъществяване: ИСИХИЯ
Продуцент на звукозаписа: Arsis
Скопският национален спектакъл е открит тържествено на 3 октомври 1941 година като втори държавен национален спектакъл на България. Повечето актьори идват в Скопие от старите лимити. Те са изпратени от българската страна и общност като носители на българския етничен дух. Много от тях оставят домовете си, с цел да вложат труд, воля и идеализъм в „ този чудно сантиментален град на Вардара “. От сцената проехтява литературната тирада на родната пиеса.
През своите три театрални сезона Скопският национален спектакъл концентрира духовния живот на българите във Вардарска Македония. Около театъра се случват всички по-важни културни и публични инициативи. Наред с богатия сценичен репертоар са проведени литературно-художествени вечери, утра, сказки, четения, концерти, изложения, тържества, излъчвания по Радио Скопие. Заедно с артистите от театъра в тях вземат присъединяване и гостуващи актьори от Народния спектакъл в София, артисти и музиканти от Софийската опера, видни учени, писатели и общественици.
Зад всяко огромно дело стои един човек. „ Винаги ухилен, възхитен и някак детски доверчив “, шефът на Скопския национален спектакъл Стоил Стоилов раздава себе си. „ Трябва да се види единствено едно зрелище, би трябвало да се срещнете единствено за час-два с театралните дейци, с цел да се убедите с какъв екстаз се работи. Но в случай че имате опция да говорите с шефа на театъра, енергичният и културен театрал година Стоилов, ще разберете незабавно на какво се дължи триумфът и подемът на Скопския спектакъл – в него е вложено едно огромно сърце, едно същинско вдъхновение е легнало в основата на това дело, пламъкът на една душа стопля и актьори и аудитория “ – написа Петър Динеков при започване на 40-те години.
С екстаз минават и трите турнета на Скопския национален спектакъл из Македония. Артистите били посрещани тържествено и канени като скъпи посетители. Билетите за представленията били разпродавани незабавно. Местата не стигали. Салоните „ се огъвали “, претъпкани. Зрителите ръкопляскали, плачели, акламирали, викали „ Ура! “. Зад отворените прозорци се вълнували и натрупали се хора на открито. А в Охрид представленията били изнесени навън.
Публиката се стичала, носейки маси и столове от домовете си. Децата гледали, накацали като птици по близките дървета... (Горянски, П. Стоил Стоилов // В. „ Свободен народ “, бр. 233, 20.10.1945 г.; Горянски, П. Една година Скопски национален спектакъл. Скопие, 1942 г.; Любенова-Бакалова, М. Скопският национален спектакъл 1941 – 1944 година // Македонски обзор, 2007, 2, с. 73 – 96.)
Видеото показва едно рядко книжно издание – Календар на Скопския национален спектакъл за 1943 година В него има фотоси на: Стоил Стоилов, Петър Горянски, Стефан Сърчаджиев, Петко Атанасов, Сия Москова, Георги Громов, Цвета Иванова, Никола Попов, Пенка Василева, Георги Попов, Веселана Манафова, Щилян Попов, Вера Константинова, Георги Георгиев, Милка Атанасова – Ерато, Стефан Кортенски, Райна Колева, Енчо Тагаров, Евгения Громова, Любен Попов, Емилия Щ. Попова, Идеал Петров, Боянка Донева, Любен Калинов, Розка И. Петрова, Тодор Николов (Тодорче Николовски), Катя Кожухарова, Иван Бакалов, Александра Тагарова, Юрдан Минков, Павлина Попова, Петър Пърличков (Петре Прличко), Теофана Калинова, Димитър Кьостаров (Димитар Ќостаров), Стефан Петров, Цена Иванова, Светослав Атанасов, Дана П. Атанасова, Васил Бакърджиев, Лира Олянова, Димитър Енгьозов, Дако Даковски, Фелисита Москова Радова, Крум Стоянов (Крум Стоjанов), В. Маркова, Владимир Мисин, Тома Владимиров (Томо Владимирски), Илия Минев, Иван Йонов, Ц. Цанков, Марчо Маджаров, Димитър Абаджиев, Славчо Котларов, Димитър Коцев и Никола Кожухаров.
Видеоклипът с изложбата съдържа архивни документи, съхранявани в Държавен списък – София.
Музика и осъществяване: ИСИХИЯ
Продуцент на звукозаписа: Arsis
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ