Как неутешима майка получила писмо от сина си… след смъртта му
Тя държала скъпия плик с треперещи ръце и се страхувала да го отвори…
Имало нещо невероятно, необикновено в това, че в ръцете й бил този лист хартия, затрупан с познатия почерк на обичаната й ръка…
Колко такива пликове пристигнали при нея през тези месеци … Как ги чакала, по какъв начин се радвала на всички … Тя го препропичатала по няколко пъти, първо на себе си, а по-късно ги проочитала на някой различен: на остарялата й майка, съседката, даже на котката Муса.
Колко наслада и горделивост изпитвала със сина си в такива моменти.
Жената постоянно доста се страхувала за него, за своя наследник. От раждането му. Не може да се измами майчиното сърце, то предусеща бедата овреме. Някаква непозната просвета, непонятен инстинкт. Тя някак си знаела, че той ще си отиде млад.
Войник е, военният постоянно рискува живота си – постоянно е било по този начин, какво да правиш. Как се молеше на Бога предчувствията й да не се осъществен, да се окажат празна небивалица на майчиното сърце!
Но не се сбъдна, не се случи… Съни, нейната лична кръв беше убита в борба.
И през днешния ден, няколко дни след погребението, тя държеше в ръцете си писмо, написано от живия й наследник. Писмо, пристигнало до жестокото й настояще от предишното.
Така се случило, че писмото се забавило. Но гибелта не се спряла. Тя пристигна и лиши живота на сина й. Нейното благополучие и радост… До края на дните.
Жената откри сили да отвори плика и да разбере какво написа синът й няколко дни преди гибелта си. За какво мечтаел, защо се радвал…
…Ще се върна скоро, мамо, и сигурно ще приключим оранжерията с теб. И в него ще отглеждаме вкусни зеленчуци. И аз желая да си взема куче, овчарка. Знаеш какви пастирски кучета имаме, те са най-умните кучета!
Мамо, израснал съм тук, чувствам го. Сега имам напълно други мисли в главата си, сериозни…
Ти се грижи за себе си, мамо, и за баба също. Ще се върна, ще се оженя за Любка и ще живеем всички заедно…
Отдавна ръцете с писмото бяха паднали в коленете й, а сълзите все течаха и течаха от невиждащите очи на дамата.
– Отговори му… Напиши, блага, отговора на това писмо – безшумно я посъветва съседката. Не е добре да оставяш писмото без отговор.
Пиши за всичко, кажи му какъв брой зле се чувстваш без него в този момент. Разкажи му за домакинските си отговорности. Обещай му, твоя наследник, че ще живее макар скръбта. Какво можеш да направиш. Чух или прочетох някъде, че на умрелите би трябвало да се пишат писма. Улеснява понасянето на болката. Пиши, блага, пиши…
Това е една трагична история. Сега има стотици такива истории. Води се война и, за жалост, не може без загуби.
Сила за всички ни и огромна изцеляваща обич! И мир.
