Когато ядем, се оказва, че не е важно само какво

Когато ядем, се оказва, че не е значимо единствено какво има в чинията ни, а и кога се храним. Последните проучвания демонстрират, че късното вечерно хранене може да е обвързвано с повишаване на тежестта. Затова поражда въпросът дали не е по-добре да се храним по-обилно заран, вместо да разчитаме на огромна вечеря.

Ново изследване измежду хора с наднормено тегло и затлъстяване подсказва, че това може да е добра тактика. Изследователите откриват, че когато ядем по-голяма закуска, богата на протеини или фибри, и ограничим храната вечер, по-лесно отслабваме.

Проучването е оповестено в сп. British Journal of Nutrition. Резултатите демонстрират, че и двете групи участници губят тегло, само че има разлики. Когато ядем повече протеини заран, усещаме по-малко апетит денем. А когато акцентираме на фибрите, отслабването е малко по-изразено и се следи усъвършенстване в разнообразието на чревните бактерии.

Когато хапваме за да отслабнем, първо е значимо да знаем от какъв брой сила има потребност тялото ни неподвижен. В това проучване учените мерят метаболизма на участниците неподвижен и съгласно резултатите изготвят персонални хранителни режими. В него вземат участие 19 души с наднормено тегло и тежко затлъстяване.

В началото, за 4 дни, всички те се хранят както нормално. След този интервал всеки стартира на инцидентен принцип един от двата разновидността на по-обилна закуска, който поддържа в продължение на 28 дни.

Единият режим включва повече протеини – с по-висок дял белтъчини и по-малко фибри. Другият е с по-високо наличие на фибри и повече въглехидрати, само че по-малко протеини. И при двата разновидността 45% от дневните калории се одобряват на закуска, 20% – на вечеря, а останалите могат да се разпределят на обяд с или без междинни закуски съгласно желанията.

На края на изследването се оказва, че при храненето с повече фибри свалените килограми са малко повече спрямо разновидността с повече протеини. И в двата случая обаче се регистрира намаление на кръвното налягане и усъвършенстване в равнищата на мазнините в кръвта.

Според създателите огромна част от позитивните промени евентуално се дължат на общото понижаване на калориите. Различното съответствие на питателните субстанции обаче въздейства по друг метод на апетита, обмяната на веществата и работата на чревните бактерии.

Когато одобряваме повече фибри, се усилва разнообразието на чревния микробиом и се подкрепя растежът на бактерии, които създават бутират – вещество, значимо за здравето на червата. Когато ядем повече протеини, разнообразието на бактериите понижава, само че апетитът се потиска по-силно, което може да улесни дълготрайния надзор на тежестта.

При закуска, богата на протеини, в тялото се подтиква отделянето на хормони като GLP-1 и PYY, които изпращат сигнал до мозъка, че сме сити. Това забавя изпразването на стомаха и ни оказва помощ да приемем по-малко храна по-късно денем. Освен това протеинът изисква повече сила за мелене и асимилиране, което значи, че тялото изразходва повече калории при обработката му, написа puls.

Също по този начин, когато се храним по-рано денем, тялото ни нормално обработва храната по-ефективно. Метаболизмът следва естествените биологични ритми, при които инсулиновата сензитивност и обработката на глюкозата са по-добри заран и през първата част на деня. След хранене равнищата на кръвната захар и инсулина се покачват, само че когато одобряваме повече калории по-рано, реакциите на организма са по-стабилни и е по-вероятно тези калории да бъдат употребявани за сила, придвижване и мозъчна активност, вместо да се складират като мазнини.