Тво­ре­цът се е пос­ве­тил на ка­у­за­та да слу­жи на бъл­гар­с­ко­то

Тво­ре­цът се е пос­ве­тил на ка­у­за­та да слу­жи на бъл­гар­с­ко­то Сло­во Той е по­ет на во­ля­та и неп­ри­ми­ри­мост­та
 

Тра­гич­ни спаз­ми сгър­ч­ват де­ли­кат­на­та, само че и бор­бе­на ду­ша на то­зи по­ет. Той чув­с­т­ва дъл­бо­ко, сил­но и раз­ру­ши­тел­но. Той виж­да иде­щия ек­зис­тен­ци­а­лен здрач, вглъ­бя­ва се в пред­чув­с­т­ви­е­то за фи­зи­чес­ка­та тран­с­фор­ма­ция меж­ду жи­во­та и смърт­та. Не се пла­ши от не­из­вес­т­ност­та на от­въд­но­то, само че ис­ка да раз­бе­ре, да про­у­мее за­гад­ка­та на жиз­не­ния кръ­гов­рат. И вяр­ва, че жи­во­тът на па­мет­та е ис­тин­с­ки­ят жи­вот. Иван Есен­с­ки има ед­но по­ра­зи­тел­но по сво­и­те вну­ше­ния сти­хот­во­ре­ние - " Ба­ла­да за мра­ка ", в ко­е­то раз­го­ва­ря с мър­т­ви­те по­е­ти:

 

И що за ня­ма нощ ле­жи край мен

в зе­мя­та на по­е­ти­те, из­би­ти

все в тил и но­щем - с цел да бъ­дел ден?

И що за ден - крес­лив, не­чис­топ­лъ­тен -

в про­кис­на­лия бъл­гар­с­ки жи­вот?

На­род да взе­ме ня­кой да из­мъ­ти,

че тук то­ва е ве­че не­на­род!

 

Източник: standartnews.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ

НАПИШИ КОМЕНТАР