Желанието непременно да бъдеш прав поражда страдание | Д-р Уейн ДАЙЪР
Творчеството на доктор Уейн Дайър е наситено с поучения, извлечени от неговата житейска мъдрост - резултат на богатия персонален опит и работа с хората, на които е помагал. Дийпак Чопра споделя, че даже обособени изречения от книгите му, могат да се трансфорат в път към дълбока житейска промяна.
Всяко затруднение е нова опция. Всяко затруднение е инспекция.
Мотивираните от недоимъка хора прекарват живота си с заболяването, наречена повече - в непрекъснати опити да придобият нещо, с цел да се почувстват цялостни персони и да преодолеят дефицита.
Просветлението изисква да поемеш отговорността за метода си на живот.
Прошката е създание на сърцето.
В дрешника си имам костюм с изрязан джоб. Това ми припомня, че не мога да взема нищо със себе си. Последният костюм, с който ще бъда облечен, няма да има потребност от никакви джобове.
Има хора, които можеш да обичаш с лекост. Истинската инспекция е да обичаш някого, който е мъчно да обичаш, изпрати цялата обич, на която си кадърен, на всички твои врагове.
Когато възникне проблем, обърни се към себе си. Приеми го доста умерено. Използвай го, с цел да научиш нещо.
Да бъдеш интелигентен не значи да проявяваш старание, а да знаеш по какъв начин да изпитваш задоволство при всевъзможни условия.
Желанието безусловно да бъдеш прав поражда страдалчество. Когато се изправиш пред избора да бъдеш прав или да бъдеш общителен, бъди общителен и ще видиш по какъв начин страданието ти изчезва.
Всичко, което те сковава, пречи и отклонява от задачата, е основано от теб. Можеш да го изхвърлиш незабавно, щом решиш.
Конфликтът е опозоряване на хармонията. Ако участваш в него, ти към този момент не
можеш да бъдеш решението, а се превръщаш в част от казуса.
Всичко, с което си се сблъскал през виталния си път, е било належащо, с цел да стигнеш до тук.
Не бъди припрян с Вселената.
В Божиите очи никой на тази планета не е освен това от теб.
Осъзнай, че пътуването и задачата постоянно са идентични.
Как въобще бихме могли да притежаваме каквото и да било? В най-хубавия случай сме единствено краткотрайни притежатели на играчките си за къс откъслек от време.
Ти си общият общ брой от всичко, което си постигнал, с помощта на личния си избор до този миг.
Просветлението е най-голямото отчаяние за твоето его.
Не можеш постоянно да контролираш това, което става отвън теб, само че постоянно можеш да контролираш какво става вътре в теб.
Давай, без да очакваш компенсация, и поддържай процеса, когато тя пристигна при теб.
На Изток съзерцават гората. На Запад броят дърветата.
В подтекста на вечността времето няма значение.
Не се безпокой за каквото и да било - в никакъв случай! Или имаш надзор над него, или не. Ако имаш - действай. Ако ли не - махни с ръка. Не хаби силата си за паники.
Много по-важно е да БЪДЕШ, в сравнение с да имаш цел.
Живей в този момент. Винаги е съществувало само НАСТОЯЩЕТО.
Процесът на отдаване, концентриране и целеустремено битие провокира възторг.
Щом повярваш в себе си и прозреш, че душата ти е божествена и скъпа, ще се превърнеш в създание, способно да прави чудеса.
Не позволявай в тялото ти да се промъкне дъртак.
Страданието постоянно е облечено във форма. Страдаш не ти, а индивидът, който си представяш, че си.
Отдаването е дело на сърцето. Как да се отдадеш? Просто се отпусни.
Това, което си, е резултат от това, което си мислил.
Не се опитвай да насилваш нещата. Достатъчно е единствено да искаш. Макар че небето ще бъде друго след няколко часа, това не значи, че неговото съвършенство и комплектност в този момент са непълни. Ти също всеки момент си идеален, а не посредствен, тъй като на следващия ден ще бъдеш друг.
Най-сетне осъзнах, че другите хора ще си останат тъкмо такива, каквито са, без значение от моето мнение за тях.
Снимка: goodreads.com
