Талита куми
Твърди се, че в четирите Евангелия, описващи живота и оповестяващи учението на нашия Спасител, са използвани няколко думи и изрази на арамейски език. Те просветват тук и там, ту в цитати от Неговата тирада, ту в названията на местности и личните имена на хора. В реалност тези изрази и имена са доста по-голям брой, те са преобладаващият брой думи в праведните разкази на евангелистите.
Но през днешния ден ще пояснявам две всеобщо признати за арамейски слова, с които Христос се обръща към невръстната щерка на началника на синагогата Иаир, която Божият Син изтръгва от обятията на гибелта и връща към живот.
Тези думи в действителност могат да се преведат непосредствено посредством българския език - посредством актуалния български език! - доказателство, че армейският е вид на древнотракийския. А това значи, че и армейската писменост произлиза от древнотракийската книжовност - същото, за което свидетелства Диодор Сицилийски.
Епизодът е разказан от евангелистите Матей, Марко (Марк ) и Лука. Но до момента в който у Матей и Лука, думите на Спасителя, отправени към дъщерята на Иаир, са " преведени " и точният им запис и смисъл е леко изменен, в Евангелие от Марко те са непокътнати в истинското си звучене.
Ето случката, разказана у Марко, гл.5, стихове 22:43, от които, за по-голяма изясненост, вадя извънредно показателния за Божията мощ на Исус, роман за изцелението на " кръвоточивата жена ":
22. И ето, дохожда един от началниците на синагогата, на име Иаир, и като Го вижда, пада пред нозете Му
23. и Го моли доста, думайки: дъщеря ми е на умиране; дойди и разпореди върху ѝ ръце, с цел да оздравее, и тя ще бъде жива.
24. Иисус потегли с него. Подире Му вървеше голям брой народ, и Го притискаха.
...( Тук се вклинява казусът с дамата, страдаща в продължение на дванайсет години от кръвотечние, което я инвалидизира. Потрошила е на вятъра цялото си имущество по лекари, които не са ѝ помогнали. В блъсканицата тя скритом се допира до Христовата дреха и на часа се изцелява. Спасителят я благославя )...
35. Докато Той още говореше, дохождат от началника на синагогата и споделят: щерка ти умря; какво още правиш труд на Учителя?
36. Но Иисус, щом чу тия думи, споделя началнику на синагогата: не пердах се, единствено вярвай.
37. И никому не разреши да върви след Него, с изключение на на Петра, Иакова и Иоана, брат Иаковов.
38. Дохожда в къщата на началника на синагогата и вижда разстройване, и плачещи и лелекащи ( викащи " Олеле " М.В. ) мощно.
39. И като влезе, споделя им: що сте се развикали и разплакали? Детето не е умряло, а спи.
40. А те Му се смееха. Но Той, като отпрати всички, взима със Себе Си бащата и майката на детето и ония, които бяха с Него, и влиза там, дето лежеше детето.
41. И като хвана детето за ръка, споделя му: талита куми, което значи: момиче, тебе споделям, стани!
42. Момичето незабавно стана и начена да върви, тъй като беше на дванайсет години. И се смаяха прекалено много.
43. И Той строго им заповяда, никой да не знае за това, и поръча да ѝ дадат да яде.
Словата на Спасителя към дребното момиче, изречени на арамейски, са: " Талита куми " или " Талита кум ". Преводът им е предаден в самия заветен текст: " Момиче, стани! " В Евангелие от Лука е записан еднакъв превод: " Момиче, стани! "
Как тези слова се отнасят към българския език, който също като арамейския произлиза от древнотракийската тирада? И би ли могло посредством българския език техният смисъл да бъде отразен още по- тъкмо от всеобщо битуващите евангелски преводи? Задавайки този въпрос съм наясно каква гневна буря от обвинявания ще повдигне той. Но истината за езика, говорен от нашия Господ Бог стои над всевъзможни обвинявания, предубеждения и неволни или волни укривателства.
Нека разгледаме първата дума - ТАЛИТА - от късото изречение " Талита, куми ( кум)! "
Тя значи " момиче ".
Какъв генезис има това слово? " ТА " е членната форма за женски жанр. Но какво тъкмо значи " лита "?
Свързвам " лита ", субстантив в женски жанр с названието на античната Лидия, чието име произлиза от " играещ, буйстващ " - изпълняващ ритуали - оргиастичните ритуали на Дионис. Както богът, по този начин и народът на Лидия има неоспорим тракийски генезис. Българската дума " вманиачен " има същия корен. Латинските слова " lude " - играя, ludus- игра, веселба, ludens - играещ, лудуващ - са производни от това тракийско разбиране. И нищо чудно - латинският е дериват от тракийския език.
Свързваме играта и забавата с детската и младежката възраст. Ето за какво в латинския език понятието ludus с изключение на игра и веселба, значи и " в началото учебно заведение ". В българския език имаме красноречивата дума " лудетина ". А също прелестния израз " лудо-младо ". Те са отражение на ясната езикова връзка сред понятията " лид ", " вманиачен ", lude, ludens и младостта, младежкото държание.
Същият корен и същият смисъл се таят в сякаш неразгадаемото наименование на славянската страна Литва и на нейния народ - литовци. Според някои етимологически речници " лити " или " лейти " са наричани дружинниците на князете, създатели и владетели на тази страна. Тези дружини не са били формирани от старци, а от млади момчета. Основателно е да предположим, че владетелите са ги наричали таман по този начин - свои " момци ", момчета, " младите ". Словото " лити " е идентично с " лиди " - играещи, буйни, луди-млади. Новата вълна в историческата просвета свързва директно траките и " славяните " (чието тъкмо наименование е " словени " - тези, които са дали " Словото ", писмеността, духовността, цивилизацията, на другите народи).
Военното звание " лейтенант ", признато за немско - " leutnant ", в действителност е славянско и значи " лидер " ( " владетел " ) на младите или млад лидер. Ето ги произходът и точният смисъл на английския глагол lead и на субстантива leader - с който през днешния ден злоупотребяват медиите.
Следователно думата ТА ЛИТА, с която Божият Син се обръща към дъщерята на Иаир, е МЛАДО-ТО, МОМИЧЕ-ТО, ДЕТЕ-ТО, като членната форма можем да приемем за изтъкване, за увеличаване на смисъла на обръщението или за присъщ за епохата метод на предаване на субстантивите при другарство. Хронистите свидетелстват за голям брой имена с членна форма - да вземем за пример Темискира, амазонската столица или Томирис - владетелката на масагетите. Същото членувано наименование носи Солун - Тесалоники.
Но в случай че ТАЛИТА в действителност значи тъкмо " момиче ", " дете ", " младо ", какво тогава ще рече втората дума в Исусовото изречение - " КУМ " или " КУМИ "?
В записите на Четветоевангелието тя е преведена като " СТАНИ! "
Но нейният бездънен генезис, нейната същност, се таят в българското слово " КУМЯ " - " поканвам ". Това е същинският превод на истинската арамейска дума " КУМИ ", произнесена от Христа.
Най-точната интерпретация на " куми/ кум " в епизода с изтръгването на дъщерята на Иаир от лапите на гибелта е " ЕЛА " или " ЕЛА ПРИ МЕН " с целия диапазон от духовни смисли, които произтичат от този апел.
В българския език понятието " кум " ( " кума " ) значи тази уважавана от фамилиите на годениците персона, която първа би трябвало да бъде " поканена " на сватбата като гаранция за последователност на поколенията и здравина на брака. От своя страна " кумът " има право " да кани " на сватбата лица по свое убеждение. " Кумът " е първият " поканен " - " покумен ". Той е първият " свикан ", първо нему е отправено словото " Ела "!
Същата дума е имала същото значение в арамейския език.
Но заслушайте се в звученето на израза " КУМИ " - той е първообразът и на британското " COME TO ME ". " Come " произлиза от тракийското и арамейско " ела " ( " поканвам те ", " кумя те " ) и е следващият образец за универсалността на нашия античен език.
Автор: Милена ВЪРБАНОВА
Но през днешния ден ще пояснявам две всеобщо признати за арамейски слова, с които Христос се обръща към невръстната щерка на началника на синагогата Иаир, която Божият Син изтръгва от обятията на гибелта и връща към живот.
Тези думи в действителност могат да се преведат непосредствено посредством българския език - посредством актуалния български език! - доказателство, че армейският е вид на древнотракийския. А това значи, че и армейската писменост произлиза от древнотракийската книжовност - същото, за което свидетелства Диодор Сицилийски.
Епизодът е разказан от евангелистите Матей, Марко (Марк ) и Лука. Но до момента в който у Матей и Лука, думите на Спасителя, отправени към дъщерята на Иаир, са " преведени " и точният им запис и смисъл е леко изменен, в Евангелие от Марко те са непокътнати в истинското си звучене.
Ето случката, разказана у Марко, гл.5, стихове 22:43, от които, за по-голяма изясненост, вадя извънредно показателния за Божията мощ на Исус, роман за изцелението на " кръвоточивата жена ":
22. И ето, дохожда един от началниците на синагогата, на име Иаир, и като Го вижда, пада пред нозете Му
23. и Го моли доста, думайки: дъщеря ми е на умиране; дойди и разпореди върху ѝ ръце, с цел да оздравее, и тя ще бъде жива.
24. Иисус потегли с него. Подире Му вървеше голям брой народ, и Го притискаха.
...( Тук се вклинява казусът с дамата, страдаща в продължение на дванайсет години от кръвотечние, което я инвалидизира. Потрошила е на вятъра цялото си имущество по лекари, които не са ѝ помогнали. В блъсканицата тя скритом се допира до Христовата дреха и на часа се изцелява. Спасителят я благославя )...
35. Докато Той още говореше, дохождат от началника на синагогата и споделят: щерка ти умря; какво още правиш труд на Учителя?
36. Но Иисус, щом чу тия думи, споделя началнику на синагогата: не пердах се, единствено вярвай.
37. И никому не разреши да върви след Него, с изключение на на Петра, Иакова и Иоана, брат Иаковов.
38. Дохожда в къщата на началника на синагогата и вижда разстройване, и плачещи и лелекащи ( викащи " Олеле " М.В. ) мощно.
39. И като влезе, споделя им: що сте се развикали и разплакали? Детето не е умряло, а спи.
40. А те Му се смееха. Но Той, като отпрати всички, взима със Себе Си бащата и майката на детето и ония, които бяха с Него, и влиза там, дето лежеше детето.
41. И като хвана детето за ръка, споделя му: талита куми, което значи: момиче, тебе споделям, стани!
42. Момичето незабавно стана и начена да върви, тъй като беше на дванайсет години. И се смаяха прекалено много.
43. И Той строго им заповяда, никой да не знае за това, и поръча да ѝ дадат да яде.
Словата на Спасителя към дребното момиче, изречени на арамейски, са: " Талита куми " или " Талита кум ". Преводът им е предаден в самия заветен текст: " Момиче, стани! " В Евангелие от Лука е записан еднакъв превод: " Момиче, стани! "
Как тези слова се отнасят към българския език, който също като арамейския произлиза от древнотракийската тирада? И би ли могло посредством българския език техният смисъл да бъде отразен още по- тъкмо от всеобщо битуващите евангелски преводи? Задавайки този въпрос съм наясно каква гневна буря от обвинявания ще повдигне той. Но истината за езика, говорен от нашия Господ Бог стои над всевъзможни обвинявания, предубеждения и неволни или волни укривателства.
Нека разгледаме първата дума - ТАЛИТА - от късото изречение " Талита, куми ( кум)! "
Тя значи " момиче ".
Какъв генезис има това слово? " ТА " е членната форма за женски жанр. Но какво тъкмо значи " лита "?
Свързвам " лита ", субстантив в женски жанр с названието на античната Лидия, чието име произлиза от " играещ, буйстващ " - изпълняващ ритуали - оргиастичните ритуали на Дионис. Както богът, по този начин и народът на Лидия има неоспорим тракийски генезис. Българската дума " вманиачен " има същия корен. Латинските слова " lude " - играя, ludus- игра, веселба, ludens - играещ, лудуващ - са производни от това тракийско разбиране. И нищо чудно - латинският е дериват от тракийския език.
Свързваме играта и забавата с детската и младежката възраст. Ето за какво в латинския език понятието ludus с изключение на игра и веселба, значи и " в началото учебно заведение ". В българския език имаме красноречивата дума " лудетина ". А също прелестния израз " лудо-младо ". Те са отражение на ясната езикова връзка сред понятията " лид ", " вманиачен ", lude, ludens и младостта, младежкото държание.
Същият корен и същият смисъл се таят в сякаш неразгадаемото наименование на славянската страна Литва и на нейния народ - литовци. Според някои етимологически речници " лити " или " лейти " са наричани дружинниците на князете, създатели и владетели на тази страна. Тези дружини не са били формирани от старци, а от млади момчета. Основателно е да предположим, че владетелите са ги наричали таман по този начин - свои " момци ", момчета, " младите ". Словото " лити " е идентично с " лиди " - играещи, буйни, луди-млади. Новата вълна в историческата просвета свързва директно траките и " славяните " (чието тъкмо наименование е " словени " - тези, които са дали " Словото ", писмеността, духовността, цивилизацията, на другите народи).
Военното звание " лейтенант ", признато за немско - " leutnant ", в действителност е славянско и значи " лидер " ( " владетел " ) на младите или млад лидер. Ето ги произходът и точният смисъл на английския глагол lead и на субстантива leader - с който през днешния ден злоупотребяват медиите.
Следователно думата ТА ЛИТА, с която Божият Син се обръща към дъщерята на Иаир, е МЛАДО-ТО, МОМИЧЕ-ТО, ДЕТЕ-ТО, като членната форма можем да приемем за изтъкване, за увеличаване на смисъла на обръщението или за присъщ за епохата метод на предаване на субстантивите при другарство. Хронистите свидетелстват за голям брой имена с членна форма - да вземем за пример Темискира, амазонската столица или Томирис - владетелката на масагетите. Същото членувано наименование носи Солун - Тесалоники.
Но в случай че ТАЛИТА в действителност значи тъкмо " момиче ", " дете ", " младо ", какво тогава ще рече втората дума в Исусовото изречение - " КУМ " или " КУМИ "?
В записите на Четветоевангелието тя е преведена като " СТАНИ! "
Но нейният бездънен генезис, нейната същност, се таят в българското слово " КУМЯ " - " поканвам ". Това е същинският превод на истинската арамейска дума " КУМИ ", произнесена от Христа.
Най-точната интерпретация на " куми/ кум " в епизода с изтръгването на дъщерята на Иаир от лапите на гибелта е " ЕЛА " или " ЕЛА ПРИ МЕН " с целия диапазон от духовни смисли, които произтичат от този апел.
В българския език понятието " кум " ( " кума " ) значи тази уважавана от фамилиите на годениците персона, която първа би трябвало да бъде " поканена " на сватбата като гаранция за последователност на поколенията и здравина на брака. От своя страна " кумът " има право " да кани " на сватбата лица по свое убеждение. " Кумът " е първият " поканен " - " покумен ". Той е първият " свикан ", първо нему е отправено словото " Ела "!
Същата дума е имала същото значение в арамейския език.
Но заслушайте се в звученето на израза " КУМИ " - той е първообразът и на британското " COME TO ME ". " Come " произлиза от тракийското и арамейско " ела " ( " поканвам те ", " кумя те " ) и е следващият образец за универсалността на нашия античен език.
Автор: Милена ВЪРБАНОВА
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ