5 неудобни въпроса за поредния скандал с подслушване
Твърденията на съпредседателя на "Демократична България " Атанас Атанасов, че 32-ма политици от опозицията са били подслушвани преди парламентарните избори на 4 април разтресоха страната. Атанасов даде и детайлности, без обаче да разкрие имената - на надзор са били хора от "Има подобен народ ", "Демократична България " и "Изправи се! Мутри вън! ", 12 от тях са подслушвани от Дирекция "Вътрешна сигурност " в Министерство на вътрешните работи, 12 от ДАНС, а останалите 8 - от ГДБОП. Вътрешният министър Бойко Рашков удостовери, че подслушвани има и самият длъжностен министър председател Стефан Янев е измежду тях. Янев също призна, че е станал жертва на подслушването. Директорът на "Вътрешна сигурност " в Министерство на вътрешните работи Стефчо Банков бе махнат от поста, без да бъде обществено обяснено дали това има връзка със СРС абсурда.
Бившият министър председател Иван Костов разгласи пред "Сега ", че е подал заявление до Националното бюро за надзор на СРС-тата да разбере дали е бил обект на непозволено подслушване. Във вторник това сториха и водачите на "Изправи се! Мутри вън! " Мая Манолова, Арман Бабикян и Татяна Дончева.
Междувременно прокуратурата подреди на бюрото да стартира инспекция на информацията, изнесена от Атанасов. Специализираният углавен съд излезе със известие, че не е давал позволения за подслушване на Янев или други "политически ангажирани лица ". ГЕРБ видяха в аферата компромат, който цели да отвлече вниманието от произвола на Радев.
СРС абсурдът обаче е дежавю. През годините сме ставали очевидци на не един "гейт ", обвързван с подслушване. Като се почне от "Бръмбаргейт " и се стигне до кечърите на Цветан Цветанов и "Червей ", поради който на година условно бе наказана тогавашната председателка на Софийския градски съд Владимира Янева.
Ако желаеме СРС абсурдът да е последният, а не следващият, управляващите би трябвало да отговорят на няколко основни въпроси. И това би трябвало да се случи оптимално бързо.
1. Подслушвани ли са 32-ма политици и кои са те?
Единственият коментар на прокуратурата по абсурда до момента е, че се е самосезирала и е наредила на бюрото за надзор на СРС-тата да направи инспекция в Министерство на вътрешните работи, ДАНС и ГДБОП. Простият отговор ДА или НЕ обаче в тази ситуация не прави работа. Държавното обвиняване би трябвало да ревизира дали има следствия, по които политици са попаднали "под надзор " - директно или по заобиколен път. И за какви каузи иде тирада - пазаруване на гласове, корупция, корист с власт, закононарушения против републиката...
Оправданието, че и да има такива досъдебни производства, то те са следствена загадка, няма по какъв начин да важи в сегашната обстановка. А и нееднократно сме виждали по какъв начин прокуратурата разгласява доказателства, с цел да потвърди една или друга своя теза. Включително и такива, събрани със специфични разследващи средства. Справка - СРС-тата, които трябваше да уличат в закононарушение президента Румен Радев, или тези, които трябваше да внушат, че хазартният необут Васил Божков е плащал за антиправителствените митинги. В случая с президента Радев самата прокуратура и службите ни демонстрираха по какъв начин някой може да бъде "прихванат ", до момента в който се подслушва различен човек. И това да бъде употребявано против него. Т.е. може обосновано да се допусна, че в случай че има подслушвани политици, те може и да са "прихванати " около други лица, без против тях особено да са приложени СРС-та или да има следствие.
2. Законно ли е подслушването?
За да бъде потреблението на СРС законно, то би трябвало да е позволено от способен съд (в някои случаи се позволява това са стане и постфактум), да са посочени цялостно и изчерпателно обстоятелствата и събитията, които дават съображение да се допуска, че се приготвя, прави или е осъществено тежко съзнателно закононарушение, за следствието на което законът позволява потреблението на СРС. Трябва да бъде посочен срокът, в който ще се употребяват СРС-тата, и продължителността му да бъде стимулирана.
Максималният интервал е 60 дни, като за удължаването над 20 се желаят нови позволения от съда. Когато става дума действия, свързани със отбраната на националната сигурност в случаите на попречване на тежки умишлени закононарушения против републиката - измяна, шпионство и така нататък, срокът става 2 години с алтернатива за удължение до 3 години. Така прозорецът някой да бъде подслушван може да бъде отворен необятно, и то законно много дълго време. Искащите СРС също по този начин би трябвало да се стимулират пред съда за какво е невероятно нужните данни да бъдат събрани по различен метод, или да опишат изключителните компликации, с които е обвързвано събирането им.
В случаите на непосредствена заплаха от осъществяване на тежко съзнателно закононарушение или при опасност за националната сигурност специфичните разследващи средства могат да се употребяват и без правосъдно позволение въз основа на предписание на ръководителя на Държавна организация "Технически интервенции ", ръководителя на Държавна организация "Национална сигурност " или основния секретар на Министерство на вътрешните работи. В този случай потреблението би трябвало да бъде прекъснато, в случай че съдът не го утвърди до 24 часа. Магистратите се произнасят и какво да се случи със събраната информация - да се съхранява или да бъде унищожена.
Всичко това значи, че формалното позволение на съда не прави потреблението на СРС-та законно. А и постоянно стои хипотезата СРС-та да са прилагани "на черно ", без въобще да е отправяно искане до магистратите
3. Унищожавани ли са материали в Министерство на вътрешните работи и ДАНС?
Атанас Атанасов твърди, че информацията, събрана с подслушването на политиците, е унищожавана в Министерство на вътрешните работи с шредери. Появиха се спекулации и за наводняване в архива на ДАНС, където се съхраняват материалите. За заличаване на материали в ДАНС приказва и служебният вътрешен министър Бойко Рашков. Тези изказвания могат доста елементарно да бъдат тествани. При това по две линии - в съдилищата се пази указател на разрешенията за използване на СРС, диря би трябвало да има и в ДАТО и ДАНС, които ползват СРС-тата. Всъщност инспекцията към този момент трябваше да е завършила. Вътрешният министър Бойко Рашков освен като силов вицепремиер, само че и като човек с опит като началник на бюрото, би трябвало да е ревизирал най-малкото обстановката във "Вътрешна сигурност " и ГДБОП. Информация какво е намерено обаче към този момент няма.
Важно е са бъде изяснено и какви документи биха могли да бъдат унищожавани? Ако подслушването е било без правосъдна глоба - предварителна или следваща, няма по какъв начин да се открият следите на събраната информация. Да не приказваме, че тя може и да не бъде унищожена, а просто разхвърляна по случайни папки, с цел да бъде скрита от възможна инспекция.
4. Колко време ще продължи инспекцията за вероятно нелегално подслушване?
Подобна инспекция попада в полето на Националното бюро за надзор на СРС-тата. Де юре то е самостоятелен държавен орган, който реализира наблюдаване на процедурите по разрешаване, използване и потребление на специфичните разследващи средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена посредством тях, както и за отбрана на правата и свободите на жителите против незаконосъобразното потребление на СРС-та. Де факто бюрото се състои от инженер, физкултурник, горски, щатен чиновник на някогашната Държавна сигурност и единствено един правист. То бе обезкръвено от ГЕРБ през 2018 година с махането на Бойко Рашков от управлението му, а преди този момент и с изхвърлянето на юрист Георги Гатев. Двамата имаха спорове с тогавашния основен прокурор Сотир Цацаров. След елиминирането им от бюрото, то спря да открива нарушавания при СРС-тата. Така че обективно видяно, не може да чакаме, че бюрото ще разгласи дали в действителност е имало сложени под надзор опозиционни политици преди вота на 4 април. Което слага и въпроса въобще за смисъла от подобен орган, в случай че той се селектира политически, а не експертно, с цел да обслужва политически ползи.
Освен всичко, с цел да отговори дали има непозволено подслушвани политици, бюрото би трябвало да ревизира хиляди позволения за СРС-та, а членовете му да дефинират кой е политик и кой не.
Контрол върху използването и потреблението на СРС по закон реализират шефовете на ДАТО и ДАНС, както и вътрешният министър, когато става дума за Дирекция "Вътрешна сигурност ". След абсурда с 4-месечния неплатен отпуск, който шефовете на ДАНС и разузнаването си пуснаха в синхрон тъкмо преди служебното държавно управление да встъпи в служба, надали можем да се надяваме, че тъкмо те ще издигнат завесата. Картината може и да се промени, в случай че въпреки всичко служебното държавно управление и президентът Румен Радев изпълнят поръчката си шефовете на службите да бъдат махнати. Засега е ясно, че те са отказали да подадат оставка, и разновидността е да бъдат уволнени за уронване престижа на службата. В сряда министър председателят разгласи, че предлага за освобождение ръководителя на ДАНС Димитър Георгиев.
5. Дава ли прокуратурата въобще информация на Националното бюро за надзор на СРС-тата?
Спорно е въобще по какъв начин прокуратурата разпорежда на бюрото да направи инспекция на изнесените изказвания за нередности, защото и нейната активност би следвало да е обект на тази инспекция.
По закон данните от СРС-тата, които не се употребяват за правене на материални доказателствени средства, би трябвало да се унищожат в 10-дневен период от преустановяване на използването им. През 2017 година от Националното бюро за надзор на СРС-тата са установили два пъти, че това не се прави от Софийската градска прокуратура, Софийската районна прокуратура и Държавната организация "Технически интервенции " (ДАТО). Освен това ДАТО е подавала погрешна информация към бюрото за 9 души - че против тях не са прилагани СРС-та. Сред хората, за които от ДАТО са изпращали погрешна информация, има един политик и двама магистрати, сочеха данните от бюрото през 2017 година, до момента в който го ръководеше Рашков. За всичко това е сезиран тогавашният основен прокурор Сотир Цацаров, само че и не е ясно дали прокуратурата е работила по този проблем.
През 2015 година двама от заместник-директорите на банкрутиралата КТБ подават до бюрото искане да бъдат тествани дали са нелегално подслушвани три от служебните телефони на банката. Проверката демонстрира, че два от телефоните са на заместител шефовете, а третият е на притежателя на КТБ Цветан Василев. Действията на бюрото обаче са блокирани от прокуратурата. "Главният прокурор (Сотир Цацаров – б.р.) изрично се възпротиви под претекст, че сме нямали право, че надали не демонстрираме "нездрав интерес ", че няма да даде позволение на бюрото изобщо да преглеждаме материални доказателствени средства (от СРС), а след това промени мнението си, че това можело да стане, само че единствено с позволение на наблюдаващия прокурор ", споделя тогавашният член на бюрото Георги Гатев пред Mediapool. Наблюдаващите прокурори тогава са трима, като един от тях е Иван Гешев. "Поискахме да се срещнем най-малко с протокола за правене на материалните доказателствени средства и да ни се отговори тъкмо и ясно - открита ли е самоличността на лицето (което е подслушвано), в кой миг е открито, прекъсната ли е процедурата тогава и отразена ли е самоличността на следеното лице в протокола. Пак ни бе отказано под претекст, че отводът не пречи да си правим инспекцията. Отказът беше подписан от трима прокурори, в това число и настоящия основен прокурор ", споделя Гатев. Въпросът е за какво наблюдаващият тогава прокурор Иван Гешев отхвърля да даде информация на институция, която е призвана да я управлява по закон.
Издателят на "Сега " Сашо Дончев също беше изискал да узнае дали е бил обект на СРС-та. След абсурда "ЦУМ-гейт ", когато тогавашният основен прокурор Сотир Цацаров се опита да окаже напън за смяна на политиката на "Сега " по отношение на прокуратурата, Дончев попита Бюрото за надзор на СРС-тата дали е бил подслушван. Въпреки че изпраща две писма, той не получава никакъв отговор.
Ако протестът на прокуратурата продължава, това в действителност трансферира цялата отговорност от бюрото върху нея, защото то и да желае, не може да извърши инспекция. Остава въпросът обаче дали прокуратурата би имала интерес да завърши бързо и обективно сходно следствие, или ще й е по-изгодно да изчака да види по какъв начин се подрежда политическият пасианс след изборите.
Тук има още един проблем. Всеки може да попита Националното бюро за надзор на СРС дали е бил подслушван нелегално. По закон обаче бюрото дава отговор единствено в случай че откри непозволено подслушване. Ако човек не е бил подслушван, или в случай че е бил следен законно, няма да получи отговор. Освен това бюрото не е обвързано със периоди за изговаряне, защото работата му зависи от други институции, от които чака информация и които може да ревизира.
Мая Манолова, която е един от политиците, декларирали инспекция в бюрото, разгласи, че има сделка в идващия парламент незабавно да бъде направена анкетна комисия за противозаконното подслушване, с цел да получат депутатите цялостната картина. И това обаче не е несъмнено, че ще се случи. Защото каквито и данни да са били вадени за злоупотреби, в последна сметка осъдени няма.
Доротея Дачкова, "Сега "
Бившият министър председател Иван Костов разгласи пред "Сега ", че е подал заявление до Националното бюро за надзор на СРС-тата да разбере дали е бил обект на непозволено подслушване. Във вторник това сториха и водачите на "Изправи се! Мутри вън! " Мая Манолова, Арман Бабикян и Татяна Дончева.
Междувременно прокуратурата подреди на бюрото да стартира инспекция на информацията, изнесена от Атанасов. Специализираният углавен съд излезе със известие, че не е давал позволения за подслушване на Янев или други "политически ангажирани лица ". ГЕРБ видяха в аферата компромат, който цели да отвлече вниманието от произвола на Радев.
СРС абсурдът обаче е дежавю. През годините сме ставали очевидци на не един "гейт ", обвързван с подслушване. Като се почне от "Бръмбаргейт " и се стигне до кечърите на Цветан Цветанов и "Червей ", поради който на година условно бе наказана тогавашната председателка на Софийския градски съд Владимира Янева.
Ако желаеме СРС абсурдът да е последният, а не следващият, управляващите би трябвало да отговорят на няколко основни въпроси. И това би трябвало да се случи оптимално бързо.
1. Подслушвани ли са 32-ма политици и кои са те?
Единственият коментар на прокуратурата по абсурда до момента е, че се е самосезирала и е наредила на бюрото за надзор на СРС-тата да направи инспекция в Министерство на вътрешните работи, ДАНС и ГДБОП. Простият отговор ДА или НЕ обаче в тази ситуация не прави работа. Държавното обвиняване би трябвало да ревизира дали има следствия, по които политици са попаднали "под надзор " - директно или по заобиколен път. И за какви каузи иде тирада - пазаруване на гласове, корупция, корист с власт, закононарушения против републиката...
Оправданието, че и да има такива досъдебни производства, то те са следствена загадка, няма по какъв начин да важи в сегашната обстановка. А и нееднократно сме виждали по какъв начин прокуратурата разгласява доказателства, с цел да потвърди една или друга своя теза. Включително и такива, събрани със специфични разследващи средства. Справка - СРС-тата, които трябваше да уличат в закононарушение президента Румен Радев, или тези, които трябваше да внушат, че хазартният необут Васил Божков е плащал за антиправителствените митинги. В случая с президента Радев самата прокуратура и службите ни демонстрираха по какъв начин някой може да бъде "прихванат ", до момента в който се подслушва различен човек. И това да бъде употребявано против него. Т.е. може обосновано да се допусна, че в случай че има подслушвани политици, те може и да са "прихванати " около други лица, без против тях особено да са приложени СРС-та или да има следствие.
2. Законно ли е подслушването?
За да бъде потреблението на СРС законно, то би трябвало да е позволено от способен съд (в някои случаи се позволява това са стане и постфактум), да са посочени цялостно и изчерпателно обстоятелствата и събитията, които дават съображение да се допуска, че се приготвя, прави или е осъществено тежко съзнателно закононарушение, за следствието на което законът позволява потреблението на СРС. Трябва да бъде посочен срокът, в който ще се употребяват СРС-тата, и продължителността му да бъде стимулирана.
Максималният интервал е 60 дни, като за удължаването над 20 се желаят нови позволения от съда. Когато става дума действия, свързани със отбраната на националната сигурност в случаите на попречване на тежки умишлени закононарушения против републиката - измяна, шпионство и така нататък, срокът става 2 години с алтернатива за удължение до 3 години. Така прозорецът някой да бъде подслушван може да бъде отворен необятно, и то законно много дълго време. Искащите СРС също по този начин би трябвало да се стимулират пред съда за какво е невероятно нужните данни да бъдат събрани по различен метод, или да опишат изключителните компликации, с които е обвързвано събирането им.
В случаите на непосредствена заплаха от осъществяване на тежко съзнателно закононарушение или при опасност за националната сигурност специфичните разследващи средства могат да се употребяват и без правосъдно позволение въз основа на предписание на ръководителя на Държавна организация "Технически интервенции ", ръководителя на Държавна организация "Национална сигурност " или основния секретар на Министерство на вътрешните работи. В този случай потреблението би трябвало да бъде прекъснато, в случай че съдът не го утвърди до 24 часа. Магистратите се произнасят и какво да се случи със събраната информация - да се съхранява или да бъде унищожена.
Всичко това значи, че формалното позволение на съда не прави потреблението на СРС-та законно. А и постоянно стои хипотезата СРС-та да са прилагани "на черно ", без въобще да е отправяно искане до магистратите
3. Унищожавани ли са материали в Министерство на вътрешните работи и ДАНС?
Атанас Атанасов твърди, че информацията, събрана с подслушването на политиците, е унищожавана в Министерство на вътрешните работи с шредери. Появиха се спекулации и за наводняване в архива на ДАНС, където се съхраняват материалите. За заличаване на материали в ДАНС приказва и служебният вътрешен министър Бойко Рашков. Тези изказвания могат доста елементарно да бъдат тествани. При това по две линии - в съдилищата се пази указател на разрешенията за използване на СРС, диря би трябвало да има и в ДАТО и ДАНС, които ползват СРС-тата. Всъщност инспекцията към този момент трябваше да е завършила. Вътрешният министър Бойко Рашков освен като силов вицепремиер, само че и като човек с опит като началник на бюрото, би трябвало да е ревизирал най-малкото обстановката във "Вътрешна сигурност " и ГДБОП. Информация какво е намерено обаче към този момент няма.
Важно е са бъде изяснено и какви документи биха могли да бъдат унищожавани? Ако подслушването е било без правосъдна глоба - предварителна или следваща, няма по какъв начин да се открият следите на събраната информация. Да не приказваме, че тя може и да не бъде унищожена, а просто разхвърляна по случайни папки, с цел да бъде скрита от възможна инспекция.
4. Колко време ще продължи инспекцията за вероятно нелегално подслушване?
Подобна инспекция попада в полето на Националното бюро за надзор на СРС-тата. Де юре то е самостоятелен държавен орган, който реализира наблюдаване на процедурите по разрешаване, използване и потребление на специфичните разследващи средства, съхраняването и унищожаването на информацията, получена посредством тях, както и за отбрана на правата и свободите на жителите против незаконосъобразното потребление на СРС-та. Де факто бюрото се състои от инженер, физкултурник, горски, щатен чиновник на някогашната Държавна сигурност и единствено един правист. То бе обезкръвено от ГЕРБ през 2018 година с махането на Бойко Рашков от управлението му, а преди този момент и с изхвърлянето на юрист Георги Гатев. Двамата имаха спорове с тогавашния основен прокурор Сотир Цацаров. След елиминирането им от бюрото, то спря да открива нарушавания при СРС-тата. Така че обективно видяно, не може да чакаме, че бюрото ще разгласи дали в действителност е имало сложени под надзор опозиционни политици преди вота на 4 април. Което слага и въпроса въобще за смисъла от подобен орган, в случай че той се селектира политически, а не експертно, с цел да обслужва политически ползи.
Освен всичко, с цел да отговори дали има непозволено подслушвани политици, бюрото би трябвало да ревизира хиляди позволения за СРС-та, а членовете му да дефинират кой е политик и кой не.
Контрол върху използването и потреблението на СРС по закон реализират шефовете на ДАТО и ДАНС, както и вътрешният министър, когато става дума за Дирекция "Вътрешна сигурност ". След абсурда с 4-месечния неплатен отпуск, който шефовете на ДАНС и разузнаването си пуснаха в синхрон тъкмо преди служебното държавно управление да встъпи в служба, надали можем да се надяваме, че тъкмо те ще издигнат завесата. Картината може и да се промени, в случай че въпреки всичко служебното държавно управление и президентът Румен Радев изпълнят поръчката си шефовете на службите да бъдат махнати. Засега е ясно, че те са отказали да подадат оставка, и разновидността е да бъдат уволнени за уронване престижа на службата. В сряда министър председателят разгласи, че предлага за освобождение ръководителя на ДАНС Димитър Георгиев.
5. Дава ли прокуратурата въобще информация на Националното бюро за надзор на СРС-тата?
Спорно е въобще по какъв начин прокуратурата разпорежда на бюрото да направи инспекция на изнесените изказвания за нередности, защото и нейната активност би следвало да е обект на тази инспекция.
По закон данните от СРС-тата, които не се употребяват за правене на материални доказателствени средства, би трябвало да се унищожат в 10-дневен период от преустановяване на използването им. През 2017 година от Националното бюро за надзор на СРС-тата са установили два пъти, че това не се прави от Софийската градска прокуратура, Софийската районна прокуратура и Държавната организация "Технически интервенции " (ДАТО). Освен това ДАТО е подавала погрешна информация към бюрото за 9 души - че против тях не са прилагани СРС-та. Сред хората, за които от ДАТО са изпращали погрешна информация, има един политик и двама магистрати, сочеха данните от бюрото през 2017 година, до момента в който го ръководеше Рашков. За всичко това е сезиран тогавашният основен прокурор Сотир Цацаров, само че и не е ясно дали прокуратурата е работила по този проблем.
През 2015 година двама от заместник-директорите на банкрутиралата КТБ подават до бюрото искане да бъдат тествани дали са нелегално подслушвани три от служебните телефони на банката. Проверката демонстрира, че два от телефоните са на заместител шефовете, а третият е на притежателя на КТБ Цветан Василев. Действията на бюрото обаче са блокирани от прокуратурата. "Главният прокурор (Сотир Цацаров – б.р.) изрично се възпротиви под претекст, че сме нямали право, че надали не демонстрираме "нездрав интерес ", че няма да даде позволение на бюрото изобщо да преглеждаме материални доказателствени средства (от СРС), а след това промени мнението си, че това можело да стане, само че единствено с позволение на наблюдаващия прокурор ", споделя тогавашният член на бюрото Георги Гатев пред Mediapool. Наблюдаващите прокурори тогава са трима, като един от тях е Иван Гешев. "Поискахме да се срещнем най-малко с протокола за правене на материалните доказателствени средства и да ни се отговори тъкмо и ясно - открита ли е самоличността на лицето (което е подслушвано), в кой миг е открито, прекъсната ли е процедурата тогава и отразена ли е самоличността на следеното лице в протокола. Пак ни бе отказано под претекст, че отводът не пречи да си правим инспекцията. Отказът беше подписан от трима прокурори, в това число и настоящия основен прокурор ", споделя Гатев. Въпросът е за какво наблюдаващият тогава прокурор Иван Гешев отхвърля да даде информация на институция, която е призвана да я управлява по закон.
Издателят на "Сега " Сашо Дончев също беше изискал да узнае дали е бил обект на СРС-та. След абсурда "ЦУМ-гейт ", когато тогавашният основен прокурор Сотир Цацаров се опита да окаже напън за смяна на политиката на "Сега " по отношение на прокуратурата, Дончев попита Бюрото за надзор на СРС-тата дали е бил подслушван. Въпреки че изпраща две писма, той не получава никакъв отговор.
Ако протестът на прокуратурата продължава, това в действителност трансферира цялата отговорност от бюрото върху нея, защото то и да желае, не може да извърши инспекция. Остава въпросът обаче дали прокуратурата би имала интерес да завърши бързо и обективно сходно следствие, или ще й е по-изгодно да изчака да види по какъв начин се подрежда политическият пасианс след изборите.
Тук има още един проблем. Всеки може да попита Националното бюро за надзор на СРС дали е бил подслушван нелегално. По закон обаче бюрото дава отговор единствено в случай че откри непозволено подслушване. Ако човек не е бил подслушван, или в случай че е бил следен законно, няма да получи отговор. Освен това бюрото не е обвързано със периоди за изговаряне, защото работата му зависи от други институции, от които чака информация и които може да ревизира.
Мая Манолова, която е един от политиците, декларирали инспекция в бюрото, разгласи, че има сделка в идващия парламент незабавно да бъде направена анкетна комисия за противозаконното подслушване, с цел да получат депутатите цялостната картина. И това обаче не е несъмнено, че ще се случи. Защото каквито и данни да са били вадени за злоупотреби, в последна сметка осъдени няма.
Доротея Дачкова, "Сега "
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ