Здравни отряди ще правят внезапни проверки за мними болни
Твърденията на премиера Борисов, че като пристигна петък, народът си взема болнични и " айде в Гърция на отмора " не се потвърждават от статистиката за изплатените компенсации за краткотрайна нетрудоспособност. Това демонстрира разбор, осъществен от Национален осигурителен институт и НЗОК по отношение на полемиката какво да се прави с възходящите разноски за болнични. Въпреки това двете институции оферират редица ограничения " за понижаване на злоупотребите и на непозволените разноски от бюджета на Държавното публично обезпечаване и на Националната здравноосигурителна каса ". Въпросът е още веднъж на дневен ред, защото до един месец Министерският съвет би трябвало да одобри проект с ограничения за преодоляване на непрекъснатото нарастване на компенсациите.
Сред ограниченията се набива на очи основаването на районен съвет към здравната ревизия, в който с изключение на нейни представители ще има и хора от териториалното отделение на Национален осигурителен институт и на РЗОК. Тези районни препоръки ще получат разширени пълномощия да вършат " неочаквани инспекции за съблюдаване на избрания в болничния лист режим на лекуване, посредством осъществяване на планови и неочаквани инспекции, в това число и по тъжби от осигурители и сигнали от жители ".
Какво демонстрира анализът?
Сезонен съставен елемент при издаването на болнични листове има, удостоверява анализът на Национален осигурителен институт. Той обаче не е този, който дава отговор на публикуваното разбиране, че болничните се употребяват като инструмент за обединение на празнични дни - максимален е броят им през зимните месеци (януари, февруари, март) и късната есен (октомври и ноември). В месеците с максимален брой публични празници (април, май и септември) сезонните показатели на издадените болнични листове е доста по-нисък от междинното ниво.
Болничните листове с заплащане от Национален осигурителен институт (който се включва от четвъртия ден) се усилват най-много при хората на 55 и повече години, демонстрират данните на осигурителния институт. От друга страна междинният брой болнични листове на едно лице в тази възрастова група се резервира, което значи, че болничните се усилват с темпове, които са близки до тези, с които се усилва броят на заетите. С други думи, тук също няма доказателство, че нарастването се дължи на измами. Същият извод, в подтекста на обсъждания интервал (2016-2018 г.), може да бъде изработен за възрастовите групи 35-44 година и 45-54 година, показват от института. И заключават, че има учредения да се допусне, че по-големият брой хорпа с парични компенсации има връзка с възходящата динамичност на броя на заетите лица. " Доколкото междинният брой болнични листове, издадени на едно лице с изплатено обезщетение, не се трансформира, нараства броят на издадените болнични листове за групите 35-44 година, 45-54 година, 55-64 година и 65 и повече години ", написа в разбора.
ДИАГНОЗИ
Най-често срещаните диагнози, по които са издадени болнични листове, са „ Остър бронхит, неизяснен “, „ Увреждания на междупрешленните дискове в поясния отдел “, “Остра зараза на горните дихателните пътища, неуточнена “, „ Заплашващ аборт “и „ Вирусна зараза, неуточнена “. По тези пет диагнози през 2018 година са издадени близо 29 на 100 от всички болнични листове с заплащане от ДОО и по тях са изплатени компенсации за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване на над 45 на 100 от всички лица с изплатено обезщетение.
ДИНАМИКА
Общият брой на издадените болнични листове нараства от 1.474 млн. през 2010 година на 2.244 млн. през 2018 година, което е растеж от 52.2%.
Броят на изплатените от ДОО дни също се усилва - с 36.7%, като доближава съвсем 17.2 млн. през 2018 година
Броят на заявените от осигурителите работни дни във краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване, платени за тяхна сметка на обезпечените лица (първите три дни) се усилва най-чувствително - от 2.468 млн. през 2010 година на 5.779 млн. дни през 2018 година, което е растеж от 134.1%.
Среднодневният размер на паричното обезщетение също нараства от 20.1 лева дневно през 2010 година до 27 лева през 2018 година, което е растеж от 34.3%, само че от Национален осигурителен институт означават, че той следва динамичността на трудовите хонорари и междинния застрахователен приход.
В резултат, значително нарастват разноските на ДОО за погашение на парични компенсации за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване. В интервала 2010-2018 година те са нарастнали от към 253 млн. лева до малко под 463 млн. лева Отчетен е растеж от 83.2 на 100.
Пожарна охрана ОБЛАСТИ
Има области, в които броят на издадените болнични листове на 100 заети лица е доста по-висок от междинния за страната и в които измененията в цената на този индикатор не следват трендовете в заетостта. В области като Ямбол, Враца, Габрово, Монтана и Разград броят на издадените болнични листове с заплащане от ДОО на парично обезщетение за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване нараства с доста бързи темпове, без значение от обстоятелството, че броят на заетите лица или понижава, или нищожно нараства. Въпреки това, общият брой на издадените в тези области болнични листове е доста невисок на фона на общия брой издадени болнични листове и не може да се счита, че процесите в тях са водеща причина за повишаването броя на издадените болнични листове общо за страната.
Друга особеност - прави усещане, че има области на страната, като да вземем за пример Пазарджик, Перник, Ямбол, Благоевград, Габрово, Кюстендил, София, София-град, Стара Загора, в които броят на издадените болнични листове от заведенията за извънболнична помощ с заплащане от ДОО е доста над междинното за страната равнище от 647 болнични листове. В част от тези области (Ямбол, София-град, Благоевград, Кюстендил) броят на издадените болнични листове от болнични заведения също е много по-висок от междинния за страната брой от 1115. Към областите с такива особености се причисляват и Пловдив, Разград, Силистра, Търговище, написа в разбора.
Сред ограниченията се набива на очи основаването на районен съвет към здравната ревизия, в който с изключение на нейни представители ще има и хора от териториалното отделение на Национален осигурителен институт и на РЗОК. Тези районни препоръки ще получат разширени пълномощия да вършат " неочаквани инспекции за съблюдаване на избрания в болничния лист режим на лекуване, посредством осъществяване на планови и неочаквани инспекции, в това число и по тъжби от осигурители и сигнали от жители ".
Какво демонстрира анализът?
Сезонен съставен елемент при издаването на болнични листове има, удостоверява анализът на Национален осигурителен институт. Той обаче не е този, който дава отговор на публикуваното разбиране, че болничните се употребяват като инструмент за обединение на празнични дни - максимален е броят им през зимните месеци (януари, февруари, март) и късната есен (октомври и ноември). В месеците с максимален брой публични празници (април, май и септември) сезонните показатели на издадените болнични листове е доста по-нисък от междинното ниво.
Болничните листове с заплащане от Национален осигурителен институт (който се включва от четвъртия ден) се усилват най-много при хората на 55 и повече години, демонстрират данните на осигурителния институт. От друга страна междинният брой болнични листове на едно лице в тази възрастова група се резервира, което значи, че болничните се усилват с темпове, които са близки до тези, с които се усилва броят на заетите. С други думи, тук също няма доказателство, че нарастването се дължи на измами. Същият извод, в подтекста на обсъждания интервал (2016-2018 г.), може да бъде изработен за възрастовите групи 35-44 година и 45-54 година, показват от института. И заключават, че има учредения да се допусне, че по-големият брой хорпа с парични компенсации има връзка с възходящата динамичност на броя на заетите лица. " Доколкото междинният брой болнични листове, издадени на едно лице с изплатено обезщетение, не се трансформира, нараства броят на издадените болнични листове за групите 35-44 година, 45-54 година, 55-64 година и 65 и повече години ", написа в разбора.
ДИАГНОЗИ
Най-често срещаните диагнози, по които са издадени болнични листове, са „ Остър бронхит, неизяснен “, „ Увреждания на междупрешленните дискове в поясния отдел “, “Остра зараза на горните дихателните пътища, неуточнена “, „ Заплашващ аборт “и „ Вирусна зараза, неуточнена “. По тези пет диагнози през 2018 година са издадени близо 29 на 100 от всички болнични листове с заплащане от ДОО и по тях са изплатени компенсации за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване на над 45 на 100 от всички лица с изплатено обезщетение.
ДИНАМИКА
Общият брой на издадените болнични листове нараства от 1.474 млн. през 2010 година на 2.244 млн. през 2018 година, което е растеж от 52.2%.
Броят на изплатените от ДОО дни също се усилва - с 36.7%, като доближава съвсем 17.2 млн. през 2018 година
Броят на заявените от осигурителите работни дни във краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване, платени за тяхна сметка на обезпечените лица (първите три дни) се усилва най-чувствително - от 2.468 млн. през 2010 година на 5.779 млн. дни през 2018 година, което е растеж от 134.1%.
Среднодневният размер на паричното обезщетение също нараства от 20.1 лева дневно през 2010 година до 27 лева през 2018 година, което е растеж от 34.3%, само че от Национален осигурителен институт означават, че той следва динамичността на трудовите хонорари и междинния застрахователен приход.
В резултат, значително нарастват разноските на ДОО за погашение на парични компенсации за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване. В интервала 2010-2018 година те са нарастнали от към 253 млн. лева до малко под 463 млн. лева Отчетен е растеж от 83.2 на 100.
Пожарна охрана ОБЛАСТИ
Има области, в които броят на издадените болнични листове на 100 заети лица е доста по-висок от междинния за страната и в които измененията в цената на този индикатор не следват трендовете в заетостта. В области като Ямбол, Враца, Габрово, Монтана и Разград броят на издадените болнични листове с заплащане от ДОО на парично обезщетение за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване нараства с доста бързи темпове, без значение от обстоятелството, че броят на заетите лица или понижава, или нищожно нараства. Въпреки това, общият брой на издадените в тези области болнични листове е доста невисок на фона на общия брой издадени болнични листове и не може да се счита, че процесите в тях са водеща причина за повишаването броя на издадените болнични листове общо за страната.
Друга особеност - прави усещане, че има области на страната, като да вземем за пример Пазарджик, Перник, Ямбол, Благоевград, Габрово, Кюстендил, София, София-град, Стара Загора, в които броят на издадените болнични листове от заведенията за извънболнична помощ с заплащане от ДОО е доста над междинното за страната равнище от 647 болнични листове. В част от тези области (Ямбол, София-град, Благоевград, Кюстендил) броят на издадените болнични листове от болнични заведения също е много по-висок от междинния за страната брой от 1115. Към областите с такива особености се причисляват и Пловдив, Разград, Силистра, Търговище, написа в разбора.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ