Политолог: Ако Европа затвори вратата на Турция, тя ще се сближи с Русия
Турция стои при започване на Съвета на Европа и е асоцииран член на Европейския съюз в продължение на доста десетилетия. Нещата обаче като че ли не отиват по-далеч от това. А Западът постоянно приема документи, които подлагат на критика Анкара. Евродепутатите признават Турция за значим сътрудник, само че показват, че Анкара " устойчиво се отдалечава от полезностите и регулаторната рамка на Европейския съюз от няколко години “. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган също подлага на критика тези дни Европейския съюз за връзките му към Турция, като съобщи, че Анкара може да се раздели с него, в случай че това е належащо. От своя страна водачът на Партията на националистическото деяние Девлет Бахчели, съдружник на президента Реджеп Тайип Ердоган, прикани за преустановяване на договарянията за участие на Турция в Европейския съюз. Интервю в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " с доцент Искрен Иванов – политолог, интернационален анализатор, специалист по интернационална сигурност и ръководство на спорове, учител в Софийския университет " Св. Климент Охридски “
Доц. Иванов, допустимо ли е Турция в действителност да се отдалечи дотам от Брюксел, че да се разпадне това нещо, което се е градило десетилетия?
Аз ви благодаря, че започваме този диалог таман с този въпрос, тъй като истината е, че е казусът за турското участие в Европейския съюз, тогава още Европейската общественост, е издигнат още през 60-70-те години на ХХ век, в разгара на Студената война, когато Америка стартира да оказва напън върху тогавашната Европейска икономическа общественост, да обмисля пълноправно участие на Турция в нея, най-малкото тъй като тогавашните американските президенти почват да градят Южен фланг на НАТО. Факт обаче е, че формалният отговор на европейците тогава е, че няма по какъв начин Турция да влезе в Европа, защото става въпрос за друга политическа просвета.
Парадоксалното е, че тази дефиниция не се трансформирала и до ден-днешен. За мен е действителна заплахата тези договаряния да бъдат прекъснати, и за мен това ще е голяма политическа неточност, защото Европейският съюз няма безусловно никаква изгода Републиката Турция, която е една напълно световна страна, да се отдалечи от европейската орбита и още повече да се сближи с Русия. Защото тъкмо това ще се случи, в случай че Европа затвори вратата на Турция. Ние виждаме, че сега Ердоган просто се оглежда и желае да избере кой път за неговата страна ще бъде по-добър в подтекста на това, че светът към този момент се разделя на две. Така че от позиция на това, аз отново споделям, ще е голяма политическа неточност, в случай че Европа затвори вратата на Република Турция за участие, най-малкото тъй като и ние, като страна член на Европейския съюз, нямаме никакъв интерес Република Турция да се десекуларизира.
Да разбираме, че Турция стои сега на един кръстопът, казахте Ердоган се оглежда и търси решения на този проблем, само че както споделих самият той подлага на критика Европейския съюз, подготвен е на всичко това. Но какво би се случило, в случай че Турция се сближи с Русия? Говорим за Турция и Русия, не за какъв да е.
Да, да. Сега, този въпрос има две страни. Първата страна на въпроса е, че аз самият имам мощни подозрения по отношение на по този начин нареченото " руско-турско другарство “, защото да, фактически става дума за политическа просвета, която е сходна, евразийска е по своя темперамент, само че също по този начин рано е да приказваме още за толкоз огромно доближаване, най-малкото тъй като турската стопанска система е много подвластна от американската и на този стадий в Турция няма политически консенсус за това, че страната би трябвало да спре да гледа на Запад. Просто дори в самия Истанбул има голям консенсус за това, че светският, кемалийският темперамент за страната би трябвало да бъде обезпечен.
А по-скоро приказваме за началото на процеси, които биха могли да доведат до десекуларизация на страната, в случай че Европа й затвори вратата още веднъж за пълноправно участие. Тук обаче монетата има една друга страна, и това е, че Турция няма по какъв начин да схване европейските полезности във типа, в който сега в Европа ги показва. Ще ви дам един най-прост образец: Знаете, от началото, в което левите придвижвания проникнаха от Америка, в Европа, интензивно стартира да се приказва за новите права, правата на половите малцинства, еднополовите бракове и така нататък
Аз мисля, че и двамата ще се съгласим за това, че в Турция сходен вид полезности няма по какъв начин да бъдат интегрирани. И това е, по какъв начин да кажа – обществената загадка за това, че турското общество няма да одобри тези полезности. И това е главната ябълка на раздора в договарянията сред Европейския съюз и Турция. Върху това стъпва към този момент, стъпват обвиняванията на Европа, че Турция не зачита човешките права, правата на дамите, правата на малцинствата и по този начин нататък. Тука към този момент върху този проблем стъпват и съмненията на самия Ердоган за това, че Европа желае да либерализира Турция, което от своя страна той счита за неприемливо поради историческото минало и полезностите на самата Републиката Турция.
Разногласия за положението на политиката, правата на индивида и още няколко значими и тематики могат да доведат до преосмисляне на връзките на Европейския съюз с Турция. Какво крие бъдещето? Доц. Иванов, страните в Европейския съюз и Турция, знаем, си сътрудничат от десетилетия в сферите на търговията и сигурността. Как би се отразило на Съюза разтрогването на едни такива сходни договаряния, които са почнали както към този момент стана дума много-много от дълго време?
Аз мисля, че те бяха се отразили много негативно и главните губещи ще бъдем ние, като под ние имам поради един път в Европейския съюз, най-малкото тъй като тогава не знаем какво ще се случи с доверието на турците в НАТО, тъй като Турция има втората по величина войска в НАТО, и на второ място в България. Ние имаме доста положителни връзки с нашите турски съседи, тези връзки имат доста постоянна, солидна, културно-историческа основа и това не е за подценяване. Така че ние ще бъдем в губеща позиция. Сега, несъмнено, Турция също ще бъде в губеща позиция, защото този спор за нейното участие към този момент продължава близо половин век и това ще е загуба за турската дипломация.
Но несъмнено везните ще натежат в интерес на негативите, тъй като отново споделям, ние нямаме никакъв интерес Турция да отиде или в ислямския свят, или в евразийския свят, където както знае понастоящем, Европа се възприема по-скоро като съперник, не толкоз като сътрудник и помощник.
А какви са разновидностите Европейският съюз да склони глава или и Ердоган пък да бъде задоволен и да се съгласи на " приключението Брюксел “, както го назова водачът на Партията на националистическото деяние Девлет Бахчели?
Според мен най-подходящият метод Турция да бъде интегрирана в Европейския съюз е това да стане след смяната в устройството на самия Съюз, което се приготвя сега. Буквално преди няколко дни излезе информация, че Франция, Германия са се обединили към концепция за смяна на договорите, разделянето на самия Съюз на четири елементи и външен/вътрешен кръг, Европейски съюз с асоциирани членове претенденти и така нататък Когато това се случи Турция най-накрая може да бъде интегрирана в третия или четвъртия кръг на Европейския съюз, което към този момент в действителност да сложи завършек на този десетилетен спор за нейното участие.
Ако и тогава към този момент Република Турция желае в първия или втория кръг вместо в третия или четвъртия, тогава на това Европа няма по какъв начин да се съгласи. Но съгласно мен това е най-подходящият метод страната да бъде интегрирана в Европейския съюз. При състояние, че и Франция, и Германия са съгласни такива промени в Европа да бъдат направени, то мисля, че 99% е несъмнено, че такива промени ще има.
Доц. Иванов, допустимо ли е Турция в действителност да се отдалечи дотам от Брюксел, че да се разпадне това нещо, което се е градило десетилетия?
Аз ви благодаря, че започваме този диалог таман с този въпрос, тъй като истината е, че е казусът за турското участие в Европейския съюз, тогава още Европейската общественост, е издигнат още през 60-70-те години на ХХ век, в разгара на Студената война, когато Америка стартира да оказва напън върху тогавашната Европейска икономическа общественост, да обмисля пълноправно участие на Турция в нея, най-малкото тъй като тогавашните американските президенти почват да градят Южен фланг на НАТО. Факт обаче е, че формалният отговор на европейците тогава е, че няма по какъв начин Турция да влезе в Европа, защото става въпрос за друга политическа просвета.
Парадоксалното е, че тази дефиниция не се трансформирала и до ден-днешен. За мен е действителна заплахата тези договаряния да бъдат прекъснати, и за мен това ще е голяма политическа неточност, защото Европейският съюз няма безусловно никаква изгода Републиката Турция, която е една напълно световна страна, да се отдалечи от европейската орбита и още повече да се сближи с Русия. Защото тъкмо това ще се случи, в случай че Европа затвори вратата на Турция. Ние виждаме, че сега Ердоган просто се оглежда и желае да избере кой път за неговата страна ще бъде по-добър в подтекста на това, че светът към този момент се разделя на две. Така че от позиция на това, аз отново споделям, ще е голяма политическа неточност, в случай че Европа затвори вратата на Република Турция за участие, най-малкото тъй като и ние, като страна член на Европейския съюз, нямаме никакъв интерес Република Турция да се десекуларизира.
Да разбираме, че Турция стои сега на един кръстопът, казахте Ердоган се оглежда и търси решения на този проблем, само че както споделих самият той подлага на критика Европейския съюз, подготвен е на всичко това. Но какво би се случило, в случай че Турция се сближи с Русия? Говорим за Турция и Русия, не за какъв да е.
Да, да. Сега, този въпрос има две страни. Първата страна на въпроса е, че аз самият имам мощни подозрения по отношение на по този начин нареченото " руско-турско другарство “, защото да, фактически става дума за политическа просвета, която е сходна, евразийска е по своя темперамент, само че също по този начин рано е да приказваме още за толкоз огромно доближаване, най-малкото тъй като турската стопанска система е много подвластна от американската и на този стадий в Турция няма политически консенсус за това, че страната би трябвало да спре да гледа на Запад. Просто дори в самия Истанбул има голям консенсус за това, че светският, кемалийският темперамент за страната би трябвало да бъде обезпечен.
А по-скоро приказваме за началото на процеси, които биха могли да доведат до десекуларизация на страната, в случай че Европа й затвори вратата още веднъж за пълноправно участие. Тук обаче монетата има една друга страна, и това е, че Турция няма по какъв начин да схване европейските полезности във типа, в който сега в Европа ги показва. Ще ви дам един най-прост образец: Знаете, от началото, в което левите придвижвания проникнаха от Америка, в Европа, интензивно стартира да се приказва за новите права, правата на половите малцинства, еднополовите бракове и така нататък
Аз мисля, че и двамата ще се съгласим за това, че в Турция сходен вид полезности няма по какъв начин да бъдат интегрирани. И това е, по какъв начин да кажа – обществената загадка за това, че турското общество няма да одобри тези полезности. И това е главната ябълка на раздора в договарянията сред Европейския съюз и Турция. Върху това стъпва към този момент, стъпват обвиняванията на Европа, че Турция не зачита човешките права, правата на дамите, правата на малцинствата и по този начин нататък. Тука към този момент върху този проблем стъпват и съмненията на самия Ердоган за това, че Европа желае да либерализира Турция, което от своя страна той счита за неприемливо поради историческото минало и полезностите на самата Републиката Турция.
Разногласия за положението на политиката, правата на индивида и още няколко значими и тематики могат да доведат до преосмисляне на връзките на Европейския съюз с Турция. Какво крие бъдещето? Доц. Иванов, страните в Европейския съюз и Турция, знаем, си сътрудничат от десетилетия в сферите на търговията и сигурността. Как би се отразило на Съюза разтрогването на едни такива сходни договаряния, които са почнали както към този момент стана дума много-много от дълго време?
Аз мисля, че те бяха се отразили много негативно и главните губещи ще бъдем ние, като под ние имам поради един път в Европейския съюз, най-малкото тъй като тогава не знаем какво ще се случи с доверието на турците в НАТО, тъй като Турция има втората по величина войска в НАТО, и на второ място в България. Ние имаме доста положителни връзки с нашите турски съседи, тези връзки имат доста постоянна, солидна, културно-историческа основа и това не е за подценяване. Така че ние ще бъдем в губеща позиция. Сега, несъмнено, Турция също ще бъде в губеща позиция, защото този спор за нейното участие към този момент продължава близо половин век и това ще е загуба за турската дипломация.
Но несъмнено везните ще натежат в интерес на негативите, тъй като отново споделям, ние нямаме никакъв интерес Турция да отиде или в ислямския свят, или в евразийския свят, където както знае понастоящем, Европа се възприема по-скоро като съперник, не толкоз като сътрудник и помощник.
А какви са разновидностите Европейският съюз да склони глава или и Ердоган пък да бъде задоволен и да се съгласи на " приключението Брюксел “, както го назова водачът на Партията на националистическото деяние Девлет Бахчели?
Според мен най-подходящият метод Турция да бъде интегрирана в Европейския съюз е това да стане след смяната в устройството на самия Съюз, което се приготвя сега. Буквално преди няколко дни излезе информация, че Франция, Германия са се обединили към концепция за смяна на договорите, разделянето на самия Съюз на четири елементи и външен/вътрешен кръг, Европейски съюз с асоциирани членове претенденти и така нататък Когато това се случи Турция най-накрая може да бъде интегрирана в третия или четвъртия кръг на Европейския съюз, което към този момент в действителност да сложи завършек на този десетилетен спор за нейното участие.
Ако и тогава към този момент Република Турция желае в първия или втория кръг вместо в третия или четвъртия, тогава на това Европа няма по какъв начин да се съгласи. Но съгласно мен това е най-подходящият метод страната да бъде интегрирана в Европейския съюз. При състояние, че и Франция, и Германия са съгласни такива промени в Европа да бъдат направени, то мисля, че 99% е несъмнено, че такива промени ще има.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ