Криза със зехтина. Ще има ли празни рафтове?
Турция стопира износа, цените са се нараснали със 120%
Рекордните жеги и опустошителната суша в южните елементи на Европа взеха жертва - зехтина. Горещата вълна в Южна Европа заплашва да аргументи втора поредна неприятна годишна продукция и празни лавици наесен, написа The Guardian.
-->
Очаква се тази година производството на зехтин в Южна Европа да намалее с 40% поради сушата, предвиждат специалисти.
Според оценки на Европейската комисия, производството ще спадне до 1 391 милиона тона при 2 272 милиона тона предходната година.
Испания се готви за втора неприятна година
След като пролетна гореща вълна засегна цъфтежа в Испания, която създава към половината от световната годишна продукция от маслини, прогнозите са реколтата да бъде единствено с 28% повече от предходната година, когато бяха създадени единствено 660 000 тона зехтин - най-ниското равнище от съвсем десетилетие.
Международният съвет за зехтина предвижда, че тази година страната ще създаде 850 000 тона, спрямо типичните 1,3 милиона тона годишно. Прогнозата беше направена преди сегашния интервал на високи температури.
Индустрията се притеснява, че производството може да се окаже още по-лошо. Втората гореща вълна с температури до 43 градуса по Целзий в някои южни елементи на Испания кара дърветата да хвърлят неузрели плодове, с цел да запазят влагата. " В Испания към този момент знаем, че това ще бъде още една неприятна година, само че никой не може да се оправи с това, което се случва сега ", споделя Уолтър Занре, основен изпълнителен шеф на английския клон на Filippo Berio, най-големият производител на зехтин в света.
Занре прибавя, че евентуалният дефицит на зехтин значи, че цените евентуално ще се покачат в допълнение на фона на сходни слаби реколти в Италия и Португалия. Цените на едро са се удвоили от началото на 2022 година В Обединеното кралство цената на дребно на зехтина е повишена с 47% на годишна база.
Рекордни цени в Гърция
В Гърция се чака производството да се понижи от 300 хиляди тона през 2022 година до 200 хиляди тона през актуалната 2023 година, оповестява порталът libre.gr. Новата годишна продукция ще бъде прибрана след два месеца, само че занапред се регистрира ниско плодоносене и провали от плодова муха. В южната ни съседка цените на зехтина през последния месец скочиха до рекордните 6,5 евро на литър (в Крит и Пелопонес те доближиха до 7,5 евро литъра, а най-висока е цената в Лакония - 8,4 евро). За съпоставяне - през март 2021 година зехтинът в Лакония е коствал 2,9 евро за литър, което за тогава бе рекордна стойност.
Цените по принцип се диктуват от Испания, която е главен производител на зехтин. А там сушата е доста сериозна, което " подсигурява " ниски добиви.
Износът на Турция скочи с 240%
В съ
щото време Турция стопира износа до ноември, когато ще прибере новата годишна продукция. Това деяние на Анкара провокира опасения за световен дефицит на продукта, написа гръцкото издание " Емефсия ", представено от economic.bg. Мярката е в отговор на огромното търсене на турски артикули и повишение на цената на зехтина в страната.
Според изказване, оповестено от турското министерство на търговията, индустриалните и пазарните цени са се нараснали със 120% в Турция от юни насам. Испания означи нарастване с 84%, Италия с 58%, а Гърция със 72% в съпоставяне със същия интервал на предходната година.
Докато производството в Испания и Италия, най-големите производители в света, е спаднало с 20% през сезон 2022 - 2023 година заради сушата, през същия интервал производството на зехтин в Турция се е нараснало с 62%.
По-голямото търсене на турски зехтин даде огромен подтик на износа. Той пораства с близо 240% до 136 000 тона за интервала ноември - юли.
Турското министерство на търговията изрази угриженост, че някои страни, по-специално Италия и Испания, преработват и препродават вносен зехтин на трети страни.
В отговор предишния месец Турция вкара експортна такса (0.20 цента на килограм) върху доставките в чужбина.
Тунис стана спасението на Европа
Европейските производители, изправени пред тежката обстановка, се обърнаха към Тунис, най-големия производител на зехтин в арабския свят, с цел да запълнят дефицита в доставките. Африканската страна продава 90% от своя зехтин на едро, главно на огромни производители като Испания и Италия, където се смесва с други масла и се продава с етикетите на тези страни.
Въпреки слабите добиви през годишна продукция 2022 - 2023 година приходите от експорт се усилиха с към 37%.
Прогнозите сочат още 30% нарастване на износа до 200 000 метрични тона за идната есенна годишна продукция 2023 - 2024 година, в съпоставяне със 155 000 метрични тона, изнесени предходната година.
Въпреки това опасенията за идния международен дефицит на зехтин стават все по-изразени.
Международният съвет по зехтина се въздържа да дефинира обстановката като рецесия, само че представител на организацията съобщи, че " сме изправени пред комплицирана обстановка, която е последица от климатичните промени. "
До каква степен това ще се отрази на потребителите към този момент остава неразбираемо. С покачването на цените огромният въпрос ще бъде " не престават ли потребителите да купуват зехтин на тези цени или ще има пренасочване към други артикули ".
Плодовете са в неволя
Разбира се, казусът, който рисковите горещини основават за храните, е доста по-общ. Той визира освен зехтина, само че и за доста от земеделските култури.
Екстремните горещини са климатичният резултат, към който културите са най-уязвими, споделя Кори Леск, откривател на климата в колежа Дартмут. " Културите са приклещени сред изсъхнал въздух и суха почва, което може да докара до трайни увреждания ", споделя той пред CNN.
В Италия, която това лято се бори с горещини, суша и наводнения, плодовете бяха изключително тежко наранени, споделя Лорензо Бацана, стопански управител на асоциацията на италианските фермери Coldiretti.
Реколтата от череши понижа с към 60%, спадът при прасковите и нектарините е към 30%, а при кайсиите от 20%, споделя Бацана. Доматите също са в неволя в резултат на увреждания на реколатата от градушки и от изпепеляващото слънце.
Макдоналдс в Индия изавди домата от бургерите
В Индия цените на доматите скочиха с над 400% предишния месец след огромните горещини и проливните дъждове.
Някои заведения на McDonaldТs в страната краткотрайно извадиха доматите от менюто си през юли, а Burger King прибегна до същата процедура през август, акцентирайки като причина проблеми с качеството и доставките.
В Съединени американски щати реколтата в южните и западните елементи на страната наподобява е изключително тежко наранена, споделя Никълъс Полсън, учител в Университета на Илинойс.
" Горещините, в композиция с доста сухите условия, засягат главно културите в тези райони, измежду които са пшеницата, памука, царевицата и соята ".
Експерти предизвестява, че за производството на храни ще стане по-лошо, защото породената от хората климатична рецесия ускорява честотата и тежестта на рисковите климатични феномени. " Това на процедура трансформира рисковия профил, с който се сблъскват фермерите, " споделя Полсън.
Засега световната хранителна система се оказва релативно издръжлива, споделя Леск от колежа Дартмут, макар все по-горещите лета.
Екстрмните метеорологични условия обаче се форсират по-бързо, в сравнение с климатичните модели предвиждат, което значи, че климатичните опасности евентуално са по-големи и се случват по-бързо, в сравнение с множеството хора са очаквали.
Рекордните жеги и опустошителната суша в южните елементи на Европа взеха жертва - зехтина. Горещата вълна в Южна Европа заплашва да аргументи втора поредна неприятна годишна продукция и празни лавици наесен, написа The Guardian.
-->
Очаква се тази година производството на зехтин в Южна Европа да намалее с 40% поради сушата, предвиждат специалисти.
Според оценки на Европейската комисия, производството ще спадне до 1 391 милиона тона при 2 272 милиона тона предходната година.
Испания се готви за втора неприятна година
След като пролетна гореща вълна засегна цъфтежа в Испания, която създава към половината от световната годишна продукция от маслини, прогнозите са реколтата да бъде единствено с 28% повече от предходната година, когато бяха създадени единствено 660 000 тона зехтин - най-ниското равнище от съвсем десетилетие.
Международният съвет за зехтина предвижда, че тази година страната ще създаде 850 000 тона, спрямо типичните 1,3 милиона тона годишно. Прогнозата беше направена преди сегашния интервал на високи температури.
Индустрията се притеснява, че производството може да се окаже още по-лошо. Втората гореща вълна с температури до 43 градуса по Целзий в някои южни елементи на Испания кара дърветата да хвърлят неузрели плодове, с цел да запазят влагата. " В Испания към този момент знаем, че това ще бъде още една неприятна година, само че никой не може да се оправи с това, което се случва сега ", споделя Уолтър Занре, основен изпълнителен шеф на английския клон на Filippo Berio, най-големият производител на зехтин в света.
Занре прибавя, че евентуалният дефицит на зехтин значи, че цените евентуално ще се покачат в допълнение на фона на сходни слаби реколти в Италия и Португалия. Цените на едро са се удвоили от началото на 2022 година В Обединеното кралство цената на дребно на зехтина е повишена с 47% на годишна база.
Рекордни цени в Гърция
В Гърция се чака производството да се понижи от 300 хиляди тона през 2022 година до 200 хиляди тона през актуалната 2023 година, оповестява порталът libre.gr. Новата годишна продукция ще бъде прибрана след два месеца, само че занапред се регистрира ниско плодоносене и провали от плодова муха. В южната ни съседка цените на зехтина през последния месец скочиха до рекордните 6,5 евро на литър (в Крит и Пелопонес те доближиха до 7,5 евро литъра, а най-висока е цената в Лакония - 8,4 евро). За съпоставяне - през март 2021 година зехтинът в Лакония е коствал 2,9 евро за литър, което за тогава бе рекордна стойност.
Цените по принцип се диктуват от Испания, която е главен производител на зехтин. А там сушата е доста сериозна, което " подсигурява " ниски добиви.
Износът на Турция скочи с 240%
В съ
щото време Турция стопира износа до ноември, когато ще прибере новата годишна продукция. Това деяние на Анкара провокира опасения за световен дефицит на продукта, написа гръцкото издание " Емефсия ", представено от economic.bg. Мярката е в отговор на огромното търсене на турски артикули и повишение на цената на зехтина в страната. Според изказване, оповестено от турското министерство на търговията, индустриалните и пазарните цени са се нараснали със 120% в Турция от юни насам. Испания означи нарастване с 84%, Италия с 58%, а Гърция със 72% в съпоставяне със същия интервал на предходната година.
Докато производството в Испания и Италия, най-големите производители в света, е спаднало с 20% през сезон 2022 - 2023 година заради сушата, през същия интервал производството на зехтин в Турция се е нараснало с 62%.
По-голямото търсене на турски зехтин даде огромен подтик на износа. Той пораства с близо 240% до 136 000 тона за интервала ноември - юли.
Турското министерство на търговията изрази угриженост, че някои страни, по-специално Италия и Испания, преработват и препродават вносен зехтин на трети страни.
В отговор предишния месец Турция вкара експортна такса (0.20 цента на килограм) върху доставките в чужбина.
Тунис стана спасението на Европа
Европейските производители, изправени пред тежката обстановка, се обърнаха към Тунис, най-големия производител на зехтин в арабския свят, с цел да запълнят дефицита в доставките. Африканската страна продава 90% от своя зехтин на едро, главно на огромни производители като Испания и Италия, където се смесва с други масла и се продава с етикетите на тези страни.
Въпреки слабите добиви през годишна продукция 2022 - 2023 година приходите от експорт се усилиха с към 37%.
Прогнозите сочат още 30% нарастване на износа до 200 000 метрични тона за идната есенна годишна продукция 2023 - 2024 година, в съпоставяне със 155 000 метрични тона, изнесени предходната година.
Въпреки това опасенията за идния международен дефицит на зехтин стават все по-изразени.
Международният съвет по зехтина се въздържа да дефинира обстановката като рецесия, само че представител на организацията съобщи, че " сме изправени пред комплицирана обстановка, която е последица от климатичните промени. "
До каква степен това ще се отрази на потребителите към този момент остава неразбираемо. С покачването на цените огромният въпрос ще бъде " не престават ли потребителите да купуват зехтин на тези цени или ще има пренасочване към други артикули ".
Плодовете са в неволя
Разбира се, казусът, който рисковите горещини основават за храните, е доста по-общ. Той визира освен зехтина, само че и за доста от земеделските култури.
Екстремните горещини са климатичният резултат, към който културите са най-уязвими, споделя Кори Леск, откривател на климата в колежа Дартмут. " Културите са приклещени сред изсъхнал въздух и суха почва, което може да докара до трайни увреждания ", споделя той пред CNN.
В Италия, която това лято се бори с горещини, суша и наводнения, плодовете бяха изключително тежко наранени, споделя Лорензо Бацана, стопански управител на асоциацията на италианските фермери Coldiretti.
Реколтата от череши понижа с към 60%, спадът при прасковите и нектарините е към 30%, а при кайсиите от 20%, споделя Бацана. Доматите също са в неволя в резултат на увреждания на реколатата от градушки и от изпепеляващото слънце.
Макдоналдс в Индия изавди домата от бургерите
В Индия цените на доматите скочиха с над 400% предишния месец след огромните горещини и проливните дъждове.
Някои заведения на McDonaldТs в страната краткотрайно извадиха доматите от менюто си през юли, а Burger King прибегна до същата процедура през август, акцентирайки като причина проблеми с качеството и доставките.
В Съединени американски щати реколтата в южните и западните елементи на страната наподобява е изключително тежко наранена, споделя Никълъс Полсън, учител в Университета на Илинойс.
" Горещините, в композиция с доста сухите условия, засягат главно културите в тези райони, измежду които са пшеницата, памука, царевицата и соята ".
Експерти предизвестява, че за производството на храни ще стане по-лошо, защото породената от хората климатична рецесия ускорява честотата и тежестта на рисковите климатични феномени. " Това на процедура трансформира рисковия профил, с който се сблъскват фермерите, " споделя Полсън.
Засега световната хранителна система се оказва релативно издръжлива, споделя Леск от колежа Дартмут, макар все по-горещите лета.
Екстрмните метеорологични условия обаче се форсират по-бързо, в сравнение с климатичните модели предвиждат, което значи, че климатичните опасности евентуално са по-големи и се случват по-бързо, в сравнение с множеството хора са очаквали.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ