Турция вдига данъка върху горивата с 200%, за да финансира щетите от земетресението
Турция увеличи налозите върху горивата с съвсем 200% от през днешния ден, 16 юли – стъпка, която ще ускори инфлационния напън и ще натовари в допълнение бюджетите на семействата. Промяната цели да помогне на държавното управление да запълни хазната след внезапното нарастване на разноските около смъртоносните трусове през февруари. Ще разреши на Министерството на финансите да поддържа и мощни парични запаси.
По оценки на държавното управление земетресенията са предизвикали вреди за над 100 милиарда $. Вдигането на налога върху горивата ще усили постъпленията в бюджета за 2023 година с 1,12 трилиона лири (42,2 милиарда долара).
Допълнителният налог върху горивата ще помогне за справяне с бюджетния недостиг, който през първите пет месеца на годината скочи до 263,6 милиарда лири, в съпоставяне със 124,6 милиарда лири година по-рано, само че може и да подтиква инфлацията, която се намали до 38,21% през юни от 24-годишния връх от 85,51% през октомври предходната година.
По-големият недостиг значително се дължи на увеличените разноски преди изборите през май, когато президентът Тайип Ердоган бе определен за трети мандат, както и на възстановителните работи след земетресенията в Южна Турция.
Според изчисленията на Reuters въздействието на данъчните корекции, дружно с налога върху добавената стойност (ДДС), се чака да усили крайната цена на бензиностанциите с към 6 лири, което е с над 20% повече на литър.
Увеличението на бюджета на Анкара с 1,12 трилиона лири бе утвърдено от Народното събрание в събота и следва други неотдавнашни покачвания на налозите, целящи да укрепят държавната хазна. Данък добавена стойност да вземем за пример бе вдигнат с два процентни пункта.
От 2018 година насам лирата е изгубила над 80% от цената си, а през 2023 година – над 28%, което докара до повишение на цените на необятен кръг артикули – от горива до храни – на фона на зависимостта от вноса
Същевременно президентът Реджеп Тайип Ердоган, който си обезпечи нов петгодишен мандат на вота през май, даде обещание краткотрайно повишение на минималната работна заплата и увеличение на пенсиите.
След вота той назначи нови хора отпред на стопанската система в опит да възвърне доверието в нея. Бившите банкери от Уолстрийт Мехмет Шимшек и Хафизе Гайе Еркан поеха надлежно Министерството на финансите и ръководството на централната банка.
Неконвенционалният опит, който поддържаше изкуствено невисок главен лихвен % макар високата инфлация преди вота, докара до скок на инфлацията над 85% през предходната година и изчерпа валутните запаси на страната, до момента в който политиците се опитваха да запазят лирата постоянна.
Новият стопански дует дава обещание ценова непоклатимост. Централната банка – от 8,5% на 15% – и се чака да продължи да поддържа тази траектория, като последователно затегне паричната политика.
·
По оценки на държавното управление земетресенията са предизвикали вреди за над 100 милиарда $. Вдигането на налога върху горивата ще усили постъпленията в бюджета за 2023 година с 1,12 трилиона лири (42,2 милиарда долара).
Допълнителният налог върху горивата ще помогне за справяне с бюджетния недостиг, който през първите пет месеца на годината скочи до 263,6 милиарда лири, в съпоставяне със 124,6 милиарда лири година по-рано, само че може и да подтиква инфлацията, която се намали до 38,21% през юни от 24-годишния връх от 85,51% през октомври предходната година.
По-големият недостиг значително се дължи на увеличените разноски преди изборите през май, когато президентът Тайип Ердоган бе определен за трети мандат, както и на възстановителните работи след земетресенията в Южна Турция.
Според изчисленията на Reuters въздействието на данъчните корекции, дружно с налога върху добавената стойност (ДДС), се чака да усили крайната цена на бензиностанциите с към 6 лири, което е с над 20% повече на литър.
Увеличението на бюджета на Анкара с 1,12 трилиона лири бе утвърдено от Народното събрание в събота и следва други неотдавнашни покачвания на налозите, целящи да укрепят държавната хазна. Данък добавена стойност да вземем за пример бе вдигнат с два процентни пункта.
От 2018 година насам лирата е изгубила над 80% от цената си, а през 2023 година – над 28%, което докара до повишение на цените на необятен кръг артикули – от горива до храни – на фона на зависимостта от вноса
Същевременно президентът Реджеп Тайип Ердоган, който си обезпечи нов петгодишен мандат на вота през май, даде обещание краткотрайно повишение на минималната работна заплата и увеличение на пенсиите.
След вота той назначи нови хора отпред на стопанската система в опит да възвърне доверието в нея. Бившите банкери от Уолстрийт Мехмет Шимшек и Хафизе Гайе Еркан поеха надлежно Министерството на финансите и ръководството на централната банка.
Неконвенционалният опит, който поддържаше изкуствено невисок главен лихвен % макар високата инфлация преди вота, докара до скок на инфлацията над 85% през предходната година и изчерпа валутните запаси на страната, до момента в който политиците се опитваха да запазят лирата постоянна.
Новият стопански дует дава обещание ценова непоклатимост. Централната банка – от 8,5% на 15% – и се чака да продължи да поддържа тази траектория, като последователно затегне паричната политика.
·
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ