Турският президент Тайип Ердоган ще се срещне с президента на Азербайджан Илхам Алиев в понеделник, докато етническите арменци избягаха от отцепилия се регион Нагорни Карабах след светкавична военна операция, която промени контурите на Южен Кавказ. |
Арменците от Нагорни Карабах, територия, международно призната като част от Азербайджан, бяха принудени да прекратят огъня миналата седмица след 24-часова военна операция на много по-голямата азербайджанска армия.
Ръководството на 120 000 арменци които наричат Карабах свой дом, казаха пред Ройтерс в неделя, че не искат да живеят като част от Азербайджан и че ще заминат за Армения, защото се страхуват от преследване и етническо прочистване.
Към 5 сутринта (01:00 GMT) в понеделник повече от 2900 хора от Нагорни Карабах са преминали в Армения, каза правителството на Армения, докато бързаше да се подготви за хиляди бежанци.
Ердоган ще направи еднодневно посещение в автономния ексклав Нахчиван на Азербайджан – ивица азерска територия, сгушена сред Армения , Иран и Турция – за да обсъдят с Алиев ситуацията в района на Карабах, каза канцеларията на турския президент.
„Ще бъдат обсъдени двустранните отношения между Турция и Азербайджан, както и възгледи по текущи глобални и регионални въпроси, особено последните развития в Карабах, ще бъдат разменени", каза президентството.
Те ще присъстват на церемония за газопровод, който ще доставя газ до Нахичеван и ще открият новомодернизирана военна инсталация в ексклава, каза турското президентство.
В столицата на Карабах, известна като Степанакерт от Армения и Ханкенди от Азербайджан, тези с гориво тръгнаха в неделя вечерта, за да се движат по коридора Лачин към границата с Армения, според репортер на Ройтерс.
Снимките на Ройтерс показват десетки автомобили, които излизат от столицата към планинските завои на коридора.
Азербайджанската победа променя деликатния баланс на силите в региона на Южен Кавказ, мозайка от етноси, пресечени с нефтопроводи и газопроводи, където Русия, Съединените щати, Турция и Иран се бори за влияние.
Спорна територия
Нагорни Карабах, известен като Арцах от арменците, се намира в област, която в продължение на векове е попадала под властта на персите, турците, руснаците, османците и Съветския съюз .
Той е претендиран както от Азербайджан, така и от Армения след падането на Руската империя през 1917 г. В съветско време е определен като автономен регион в рамките на Азербайджан.
С разпадането на Съветския съюз арменците там изхвърлиха номиналния азербайджански контролират и превземат съседна територия в това, което сега е известно като Първата война в Карабах. От 1988-1994 г. около 30 000 души бяха убити и повече от един милион души, предимно азербайджанци, бяха разселени.
Азербайджан си върна части от територия в и около Нагорни Карабах във война през 2020 г.
Конфликтът в Нагорни Карабах: Как Азербайджан принуди Армения да отстъпи
Ердоган, който подкрепи Азербайджан с оръжие в конфликта през 2020 г., каза миналата седмица, че подкрепя целите на последната военна операция на Азербайджан, но не е участвал в нея .
Армения казва, че повече от 200 души са били убити и 400 ранени при азерската операция миналата седмица. Арменският премиер Никол Пашинян, който е изправен пред призиви да подаде оставка от протестиращите в Ереван, обвини Русия за провала на Армения.
Пашинян предупреди, че някои неидентифицирани сили се опитват да предизвикат преврат срещу него и обвини руските медии, че участват в информационна война срещу него.
Съединените щати заявиха, че са дълбоко загрижени от военната операция на Азербайджан, която Баку започна на 19 септември след, както казаха, терористични атаки срещу цивилни граждани от карабахски бойци.
В неделя, Министерството на отбраната на Азербайджан заяви, че е конфискувало още военно оборудване от арменски сепаратисти, включително ракети, артилерийски снаряди, мини и боеприпаси.
Руските миротворци в Карабах казаха, че бойците са предали 1200 оръжия и 130 000 единици боеприпаси и че 125 тона бяха доставени храна и 65 тона гориво.
Армения призова за незабавно разполагане на мисия на ООН за наблюдение на правата на човека и сигурността в региона.
(FRANCE 24 с Reuters)
