Проф. Пламен Митев: Турските власти са знаели, че Левски е ръководител на бъдещото въстание
Турските управляващи са знаели кой е Васил Левски доста преди обира в Арабаконак.
През последните 5 години бяха открити нови 100 документални свидетелства от Османския списък в Истанбул, които ни дават опция да позапълним тези бели полета в биографията на Апостола, които са естествени предвид на метода, по който той е живял в изискванията на цялостна интрига. Много неща от делата на Левски остават обгърнати в тайнства и от там потеглят многото разногласия сред историците по разнообразни въпроси, засягащи неговото революционно дело.
Новите документи няма да ни накарат да пренапишем биографията на Апостола. По-скоро те хвърлят в допълнение светлина, запълват някои детайли от общата мозайка и слагат нови провокации пред откривателите. В тях се съдържат информации, които от време на време ни шокират, от време на време ни изненадват, от време на време ни карат да преосмислим някои оценки и мнения, които са правени до момента, изключително, когато става дума за трагичните събития от есента на 1872 година
Новите документи ни дават съображение да се замислим до каква степен основателна е годината на неговото раждане – дали е 1837 или 1840 година Това е въпрос, който занапред ще се доуточнява. Колегите експерти първо би трябвало да изразят публично мнение за тези нови документални податки и едвам тогава да тръгнем да променяме това, което написа в учебниците.
Що се отнася до събитията от есента на 1872 година там явно има нови неща, които би трябвало занапред да бъдат включени в описа за това какво се е случило тогава. Например, в учебниците се постанова визията, че разкритията, които прави турската власт във връзка с Апостола са свързани с информацията, подадена в хода на следствието против задържаните комитетски дейци от Тетевенско, Орханийско, Софийско и най-много сведенията, които дава Димитър Общи за ролята на Васил Левски и мащабите на неговото комитетско дело.
Новите документи демонстрират, че доста преди обира в Арабаконак, турските управляващи са били наясно кой е Левски, каква е неговата роля, какви задания извършва, по тази причина, че Левски се захваща с непосредствената подготовка на въстанието, че си слага задача да провежда прехвърлянето на огромни партиди оръжия от Влашко в българско. Всичко това се оказва, че турските управляващи знаят преди обира и то с помощта на дейно настоящата мрежа от турски сътрудници, част от които, за жалост, са били българи.
Историческите летописи демонстрират по какъв начин централната власт дава солидни средства за издръжката на тази агентура като заплащане и благоприятни условия за кариерно израстване. Това явно е давало опция на полицията да следи от близко и редовно какво прави Левски. Още от пролетта на 1872 година управляващите са наясно, че той е централната фигура и началник на бъдещото българско въстание. Поради това те се пробват да провеждат нужните средства и сили, с цел да проследят неговата активност, неговите направления, по които се движи и продължава да провежда комитетското дело. Това са значими неща, които ще ни накарат да преосмислим някои оценки, давани до момента за дейностите на турските управляващи. Прави също по този начин усещане, че мащабите на комитетското дело в действителност са били обилни. Имаме визия за съществуването на стотина комитета от времето на Апостола, само че се оказва, че единствено в региона на Тетевенско, Етрополско, Орханийско и Софийско са били ангажирани сред 400-500 души. Това значи доста солидна комитетска мрежа. Повечето от тези дейци са млади, образовани и заможни българи. След като той е преследван всекидневно от месеци наред и все пак съумява да сътвори тази мощна революционна организация, това значи, че той е постигнал за малко време съществени триумфи. Това издига в очите ни неговото дело.
Идеите и заветите на Васил Левски звучат доста настоящо през днешния ден поради положението, в което се намира днешна България. Оказва се, че 150 години след гибелта на Дякона ние продължаваме да се лутаме в търсенето на верния път за свободното развиване на България. Мечтата на Левски беше за една България, която да бъде равна на другите европейски нации, за една България, която ще бъде образец със своята демократска републиканска форма на ръководство, в която всички права и свободи ще бъдат обезпечени, без значение от вероизповеданието и етническата принадлежност, равенството пред закона. Нима това не звучи през днешния ден толкоз настоящо? Къде е равенството, за което мечтаеше Левски и къде са тези свободи, за които говореше Левски? Къде е тази демократска Република? Доколко сме равни с другите европейски нации? Това е значимият диалог, когато става дума за Левски, а не дали е бил тук, или там, дали е приключил нещо, или не, кой го е предал, или не го е предал. По-важно е да приказваме за това и с аршина на Левски да мерим своите каузи, с цел да забележим какво вършим с днешна България и каква България ще оставим на нашите деца. Това в действителност беше фантазията на Апостола. Това е по-важно, в сравнение с два пъти в годината да слагаме венци пред паметника му, кълнейки се в неговите завещания, а в действителност всеки божи ден да предаваме тези завещания, тъй като нищо не вършим от това, което той е желал да се направи за бъдещето на свободна България.
Актуалността на неговите завещания можем да търсим и в интернационален проект, тъй като години наред Левски отстояваше концепцията за самостоятелност на нашето национално-освободително придвижване от всевъзможни външни сили. Той постоянно е поставял въпроса българите да бъдем равнопоставени като сътрудници в бъдещи съюзи. Къде е това като концепция за равнопоставеност през днешния ден? Отново се лутаме кой е верният път вместо да пазиме личните си национални ползи по допустимо най-достойния метод като мислим за бъдещето на България. Това са настоящите акценти, които забравяме в злободневието и в това политическо мочурище, което към този момент 30 години ни изтезава. /БГНЕС
---------
Проф. Пламен Митев, историк и академични учител. Анализът е изработен особено за БГНЕС.
През последните 5 години бяха открити нови 100 документални свидетелства от Османския списък в Истанбул, които ни дават опция да позапълним тези бели полета в биографията на Апостола, които са естествени предвид на метода, по който той е живял в изискванията на цялостна интрига. Много неща от делата на Левски остават обгърнати в тайнства и от там потеглят многото разногласия сред историците по разнообразни въпроси, засягащи неговото революционно дело.
Новите документи няма да ни накарат да пренапишем биографията на Апостола. По-скоро те хвърлят в допълнение светлина, запълват някои детайли от общата мозайка и слагат нови провокации пред откривателите. В тях се съдържат информации, които от време на време ни шокират, от време на време ни изненадват, от време на време ни карат да преосмислим някои оценки и мнения, които са правени до момента, изключително, когато става дума за трагичните събития от есента на 1872 година
Новите документи ни дават съображение да се замислим до каква степен основателна е годината на неговото раждане – дали е 1837 или 1840 година Това е въпрос, който занапред ще се доуточнява. Колегите експерти първо би трябвало да изразят публично мнение за тези нови документални податки и едвам тогава да тръгнем да променяме това, което написа в учебниците.
Що се отнася до събитията от есента на 1872 година там явно има нови неща, които би трябвало занапред да бъдат включени в описа за това какво се е случило тогава. Например, в учебниците се постанова визията, че разкритията, които прави турската власт във връзка с Апостола са свързани с информацията, подадена в хода на следствието против задържаните комитетски дейци от Тетевенско, Орханийско, Софийско и най-много сведенията, които дава Димитър Общи за ролята на Васил Левски и мащабите на неговото комитетско дело.
Новите документи демонстрират, че доста преди обира в Арабаконак, турските управляващи са били наясно кой е Левски, каква е неговата роля, какви задания извършва, по тази причина, че Левски се захваща с непосредствената подготовка на въстанието, че си слага задача да провежда прехвърлянето на огромни партиди оръжия от Влашко в българско. Всичко това се оказва, че турските управляващи знаят преди обира и то с помощта на дейно настоящата мрежа от турски сътрудници, част от които, за жалост, са били българи.
Историческите летописи демонстрират по какъв начин централната власт дава солидни средства за издръжката на тази агентура като заплащане и благоприятни условия за кариерно израстване. Това явно е давало опция на полицията да следи от близко и редовно какво прави Левски. Още от пролетта на 1872 година управляващите са наясно, че той е централната фигура и началник на бъдещото българско въстание. Поради това те се пробват да провеждат нужните средства и сили, с цел да проследят неговата активност, неговите направления, по които се движи и продължава да провежда комитетското дело. Това са значими неща, които ще ни накарат да преосмислим някои оценки, давани до момента за дейностите на турските управляващи. Прави също по този начин усещане, че мащабите на комитетското дело в действителност са били обилни. Имаме визия за съществуването на стотина комитета от времето на Апостола, само че се оказва, че единствено в региона на Тетевенско, Етрополско, Орханийско и Софийско са били ангажирани сред 400-500 души. Това значи доста солидна комитетска мрежа. Повечето от тези дейци са млади, образовани и заможни българи. След като той е преследван всекидневно от месеци наред и все пак съумява да сътвори тази мощна революционна организация, това значи, че той е постигнал за малко време съществени триумфи. Това издига в очите ни неговото дело.
Идеите и заветите на Васил Левски звучат доста настоящо през днешния ден поради положението, в което се намира днешна България. Оказва се, че 150 години след гибелта на Дякона ние продължаваме да се лутаме в търсенето на верния път за свободното развиване на България. Мечтата на Левски беше за една България, която да бъде равна на другите европейски нации, за една България, която ще бъде образец със своята демократска републиканска форма на ръководство, в която всички права и свободи ще бъдат обезпечени, без значение от вероизповеданието и етническата принадлежност, равенството пред закона. Нима това не звучи през днешния ден толкоз настоящо? Къде е равенството, за което мечтаеше Левски и къде са тези свободи, за които говореше Левски? Къде е тази демократска Република? Доколко сме равни с другите европейски нации? Това е значимият диалог, когато става дума за Левски, а не дали е бил тук, или там, дали е приключил нещо, или не, кой го е предал, или не го е предал. По-важно е да приказваме за това и с аршина на Левски да мерим своите каузи, с цел да забележим какво вършим с днешна България и каква България ще оставим на нашите деца. Това в действителност беше фантазията на Апостола. Това е по-важно, в сравнение с два пъти в годината да слагаме венци пред паметника му, кълнейки се в неговите завещания, а в действителност всеки божи ден да предаваме тези завещания, тъй като нищо не вършим от това, което той е желал да се направи за бъдещето на свободна България.
Актуалността на неговите завещания можем да търсим и в интернационален проект, тъй като години наред Левски отстояваше концепцията за самостоятелност на нашето национално-освободително придвижване от всевъзможни външни сили. Той постоянно е поставял въпроса българите да бъдем равнопоставени като сътрудници в бъдещи съюзи. Къде е това като концепция за равнопоставеност през днешния ден? Отново се лутаме кой е верният път вместо да пазиме личните си национални ползи по допустимо най-достойния метод като мислим за бъдещето на България. Това са настоящите акценти, които забравяме в злободневието и в това политическо мочурище, което към този момент 30 години ни изтезава. /БГНЕС
---------
Проф. Пламен Митев, историк и академични учител. Анализът е изработен особено за БГНЕС.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ