На всеки се дава според мислите му : Научи урока, но пусни Учителя!
Цени всеки човек, дори в случай че той се е появил за момент. В края на краищата, в това , че се е появил, няма нищо инцидентно!
Джаки Чан
Не умееш да живееш в сегашното? Не можеш да приемеш, че от време на време нещата се случват единствено, с цел да бъдат изживени. Ти искаш да ги притежаваш. Да ги вземеш със себе си. Но от време на време на сегашното не му е писано да се трансформира в бъдеще. Неговата цел е да послужи за нещо тук и в този момент. Да ни съобщи Урок, който ни убягва. Познание, което би трябвало да придобием, само че Носителя на това познание– Учителят, не остава с нас. Не и в нашето бъдеще. Всяко знание ни се предава посредством човек, който влиза в живота ни. Другото нещо, което също е значимо да научим, обаче е по какъв начин да одобряваме и излизането на този човек от живота ни.
От смяната боли, само че ние нямаме право да отхвърляме измененията. Не сме пристигнали на този свят, с цел да бъдем статични!
Учителят е тук, с цел да те промени. Дълбоко, ясно, от време на време даже изначално. И след тази промяна, ти към този момент не си същият. Ти си нов човек- израснал, помъдрял. Да промениш това, което не харесваш, е причина за реализиране на благополучие.
Понякога нещата идват единствено, с цел да ги изживеем. Не да ги запазим. И хиляда пъти да напиша това изречение, поуката от него ще ми предизвиква болежка. Защото болката идва от неумението да пускаме нещата. Тя се ражда от привързаностите. Не сме се научили да живеем и учим „ за “ момента. Стискаме всичко, което пристъпи към нас. Живеем или в предишното и използваме насъбраният опит от него, с цел да рисуваме към този момент едно протичащо се настояще. Или към този момент чертаем бъдещето.
Затова бягаме от сегашното. Защото то не ни носи сигурност. То е празно пространство, което не можем да запълним, в случай че не използваме опита от предишното и фантазиите за бъдещето.
Не се мъчете да запълвате сегашното. Учете се от уроците! Учете се да пускате Учителят, когато е належащо. Не всичко можем да вземем от предишното със себе си и не всичко можем да пренесем в бъдещето. Настоящето е самотно пространство. Живот за мига. Но мига е толкоз къс. Отива си преди да си мигнал. И записва в архива с надпис: „ минало “ още болежка. Заедно с това в архива: „ бъдеще “ изниква нова директория, чиято цел е да съхранява днешната поанта: „ пази се от… “
Може би би трябвало да се примирим с обстоятелството, че от време на време Учителят е изпратен единствено, с цел да ни съобщи съответния урок. Не с цел да остава. Може би тъкмо това е част от познанието. Да се научим по какъв начин да пренасяме урока в бъдещето, без да връзваме за себе си Носителя. Не съдете прекомерно строго Съдбата за метода, по който ви изпраща уроците. Знам, че боли, когато някой си потегля от живота ви. Някой, който е оставил отпечатък и е трябвало да продължи с вас. Но мястото му не е във вашето бъдеще и за това си има причина. Няма лесни уроци. Няма безболезнена промяна!
Помнете – нещата се случват, когато би трябвало да се случат. Нито момент по- рано. Щастието идва, когато към този момент имате насъбраната материя, под формата на уроци, с цел да сте готови да започнете построяването му. Да знаете по какъв начин да прилагате наученото, с цел да направлявате посоката на личния си живот. Щастието не идва безплатно. За него се работи- дълго и дълготрайно.
Промяната идва единствено, когато си подготвен за нея. Само, когато тя ще ти бъде потребна. Само, когато си дорасъл и към този момент си кадърен да се грижиш за новото си Аз. Ако има единствено помен от предходното, и намек подозрение, то ти не ги подготвен да продължиш напред. Трябва да се научиш да пускаш. Вземи урока, пусни Учителя!
