Цели двадесет години ние пазехме писмата на Лора като семейна

„ Цели двадесет години ние пазехме писмата на Лора като фамилна светиня. Когато Яворов лежеше прострелян в болничното заведение, околните на Лора разграбиха неговия дом. При този г р а б е ж изчезват и писмата на Яворов до Лора. Писмата на Лора биват инцидентно непокътнати. Когато Яворов излиза от болничното заведение, съумява да прибере единствено тях, като единствена движимост от своя разграбен дом… Тези писма имат и чисто литературна стойност. Това са същински дребни художествени откъслеци, лишени от предумишлено авторско схващане и безпокойствие. Една богата душа споделя своите поривисти сънища за благополучие, което в никакъв случай не идва. Те ни превземат със своята откровеност и ни помиряват с трагизма на една неизбежна орис. Защото, в случай че въобще би трябвало да се търси виновност, тя е на първо място в ориста, която събира техните толкоз противоположни пътища. “

~ Ганка НАЙДЕНОВА (племенница на Яворов) в предговора си към книгата „ Лора до Яворов. Писма “, 1935 година (изд. Хемус)

(Лора и Яворов напролет на 1913 г.)

♥ Лора до Яворов

Париж, пролетта на 1912 година

Събота утрин (седмицата след Великден)

Снощи се забавих у Виола, а на връщание имах една тягост, по тази причина не ти писах. Тази утрин в 7 1/2 вече пишех на Germaine да ми значи тъкмо гарата и часът, с цел да ида да я срещна. Събудих се доста рано, не можех да дремя и по тази причина станах... Предчувствувах, че ти идеше, тъй като ето ти пристигна. Държах дълго време лицето си на твоето върху масата – догдето ти се стопли и оживя. Защото ний въпреки всичко сме мъртви дотогава, догдето сме принудени да си пишем.

Ти си доста прикрит, мой Пейо, до в този момент нищо не ми писа за хубавия сърпрайз, който тази утрин ме така зарадва. Зарадвах се доста и те цалувам доста и ще те цалувам още. Ти си доста прекрасен, само че за какво ти са толкоз тъжни очите? А устните и долната част на лицето е така детска, щото, в действителност, аз те чувствувам мой наследник. В лицето ти има толкоз черти, които се контрастират... щото в случай че реша да избера преобладаващата, несъмнено ще си счупа главата. Да, да, ти си пред мене – с твоите тъжни, мечтателни и чисти очи, с твоите нервни и чувствителни ноздри, с твоите разочаровани и многознающи гънки към устата, с редко непокътнатата детска линия в долната част на овала на лицето, в която макар желанието ти да умреш млад, има още толкоз предпочитание да видиш – ти – всичко виделия – и да узнаеш – ти –  всичко узналия... И по-късно в случай че не би трябвало да се отчая!! Ти, в действителност, си един „ върколак “ и майка ми имаше право да те назова така наскоро. Но ти си най-интересния върколак на света, а още повече в този момент, като си се изконтил толкоз – страх ме е да не ми завидят на щастието по някакъв доста чувствителен метод и да не ми го лишават... Твоята снимка още повече ме убеждава, че би трябвало да се върна и да бодърствам. Вижда се, бях не запомнила какъв брой си прекрасен и бях съвсем спокойна!? Ти миришеш малко на тютюн, мой Пейо, ето на! А фотографията е стояла несъмнено единствено няколко часа към тебе. А какъв облак носех аз в къщи откакто стоях цялостен следобед при тебе! То е дори смешно... и Рачо който не пуши —  съгласи се, че имаше за какво да си подвига знаменателно веждите и да въздиша най-състрадателно – гледайки майка ми...

Портретът е очевидец по какъв начин ти отплащам. Сега те цалувам, а ти не се бунтуваш. Имаше време, когато се бунтуваше... Ами ако някоя си е турила в главата да те цалуне? Ти ще се бунтуваш... а ще пристигна време, когато не ще се бунтуваш. Това е некрасиво от твоя страна, мой Пейо. Не ме гледай с тези очи. Аз въпреки всичко ще ти се карам и ще ти кажа, че хора с темперамент не постъпват така. Ти си приведен и устните ти са малко скрити. Все отново аз ги намирам. Но ти разбери, мое благо и хубаво момче, че би трябвало да бъдеш по-упорит. И ти, като мене, имаш към този момент няколко бели косми в косата си. Ето ги светят. И след това, когато човек има 35 години, некрасиво е една жена да го цалува на сила; дори некрасиво е и той да прави тип, че тя го цалува на мощ. Разбра ли в този момент?

Все отново най-разумното е да се върна. Като пристигна и си отиде Germaine – ще го изработка. Тя ще ми помогне и в избора на едно пиано. Мислих един миг да се занимавам с музика. Защо? Аз просто ще взема една пианола – механизмът е елементарен за ръководство, след няколко урока и ти ще можеш да свириш най-мъчните сонати на Бетховена. Защо да си губа времето? Мислих един миг да остана в Сорбоната. Може би не е неинтересно – но отново ще загуба три години. И след това, в случай че толкова доста ми е разтребвало нещо, нели има библиотеки? Казвам ще загуба времето си, тъй като коства ми се единственно добре използвано време е това, когато съм към тебе, когато те виждам, когато ти пиша и когато мисла за тебе. А в случай че ти ми се смееш, аз ще потърся избавление в твоята обикновенно всеспасяваща лодка – това е в възприятието ми, крива ли съм аз – а възприятието ми е, че всичко останало е изгубено време.

За забавление ще си купа бои и ще стартира един пейзаж. Нищо по-забавно от това, тъй като в никакъв случай в живота си не съм рисувала – а и хубавите бои веселят очите.

Благодаря ти, мой Пейо, че пристигна. Да ти кажа ли, че доста те обичам? Всека моя цалувка ти го споделя. Но оригинала – оригинала какво прави там? Аз отново ще опра лицето си до твоето, додето се стоплиш и оживееш. И ти безшумно ще ми разкажеш всичко, тъй като ти с днешните си очи ме обичаш.

Благодаря ти – твоята Лора

От: „ Лора до Яворов. Писма “, под редакцията на Ганка Найденова, изд. Хемус, 1935 година
Снимка: Лора и Яворов напролет на 1913 година