Църквата почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник

...
Църквата почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник
Коментари Харесай

Почитаме Светите равноапостоли Константин и Елена


Църквата уважава през днешния ден Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.

Имен ден честват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка.

Според националните вярвания на днешния ден строго е неразрешена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че " Еленка и Костадин носят градушката в чувал ". Това е денят на игрите върху огън - нестинарството, непокътнати и до момента в някои региони на Странджа, само че съвсем единствено като атракция.

Празникът стартира няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена - със събиране на средства за общ курбан, а също с разчистване и коригиране на изворите и кладенците на селата.

На площадите авансово е приготвена огромна клада от няколко товара дърва. Вечерта те се възпламеняват, а всички се събират към кладата и слушат ритъма на ритуалния барабан, по-късно - и хороводните мелодии, предопределени за обреда.

Когато огънят стихне, останалата жарава - живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а отпред се носят иконите на Светите равноапостоли Константин и Елена. В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са дами. Те са сякаш в несвяст, в захлас. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги резервира от огъня. В това положение нестинарите от време на време изричат оракулски думи, гадаят бъдещето или поддържат връзка с умрели предшественици. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.

След нестинарските игри всички се събират на общата софра с приготвения курбан.

През 313 година император Константин издава Миланския едикт, с който вкарва християнството като публична вяра във Византия. Самият той приема християнската религия в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се счита за най-важното в историята на християнската черква и по тази причина император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Император Константин е заровен в златен ковчег в църквата " Свети Апостоли " в Цариград, а градът 16 века носи името му - Константинопол. Оттогава на 14 септември църквата празнува Въздвижението на честния и животворящ кръст.

Normal021falsefalsefalseBGX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Нормална таблица " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin-top:0cm; mso-para-margin-right:0cm; mso-para-margin-bottom:10.0pt; mso-para-margin-left:0cm; line-height:115%; mso-pagination:widow-orphan; font-size:11.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-ascii-font-family:Calibri; mso-ascii-theme-font:minor-latin; mso-hansi-font-family:Calibri; mso-hansi-theme-font:minor-latin; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ; mso-bidi-theme-font:minor-bidi; mso-fareast-language:EN-US;}
Източник: duma.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР