Цариградско грозде
Цариградско грозде /Ribes uva-crispa/, познато още като бодливо и немско грозде съставлява овален плод, който се причислява към едни от най-новите ягодоплодни типове. За първи път цариградското грозде е въведено като просвета в Русия, където се е отглеждало в манастирските дворове през 13 век.
Разпространено е в диво положение в по-голямата част на Европа, в планините на Кавказ и Северна Африка, а в България се среща по влажните скалисти местности на Рила, Родопите, Беласица, Витоша, Стара планина. Расте сред 700 и 1500 метра надморска височина.
В България културните сортове цариградско грозде са пренесени от Западна Европа, само че стопанското му значение в нашата страна не е доста огромно заради извънредно удобните условия за развъждане на лозя.
До този миг са основани над 1500 сорта цариградско грозде. Те са групирани съгласно цвета на плодовете – червени, жълти, бели и зелени. По биологична характерност цариградското грозде е шубрак с височина 1.5-2 метра, който има светлозелени влакнести клончета. В основата на храста израстват доста стъбла, които са с дълготрайност на живота 7-8 години.
Състав на цариградско грозде
Цариградското грозде е известно поради богатия си състав от витамини, захари и киселини. Гроздето е богато на витамини от грипа В, витамин А, С, РР, Е.
От микроелементите най-добре са показани йод, калий, желязо, манган, магнезий, калций, мед, молибден, никел, натрий, фосфор и флуор. Съдържа органични киселини, хранителни нишки, моно и дизахариди. Плодът съдържа към 45 ккал.
Отглеждане на цариградско грозде
Продължителността на живот на храста е 20-30 години, само че след 10-15 години добивите и качеството на плодовете понижават мощно. Плодоотдаването е най-хубаво до 4-5-годишна възраст. Това постанова постоянното унищожаване на застарелите стъбла и да се подменят с нови.
Цариградското грозде е относително стабилно на захлажданията и през зимата устоя най-вече до -28 градуса. Не понася мощните летни горещини и засушавания. Не е доста взискателно във връзка с почвите, само че се развива най-добре на леки почви, които са добре запасени с хранителни субстанции. Не би трябвало да се отглежда на открити и ветровити места, където има опция от измръзване.
Размножаването на цариградското грозде със зелени и зрели резници е мъчно, по тази причина се ползва вкореняване на хоризонтални или отвесни отводи.
Най-добре е засаждането да се извърши през есента и единствено по изключение рано напролет. Разстоянията, на които би трябвало да се засади са 0.8-1 метър в реда и към 2 метра сред редовете.
Една от най-важните действия при развъждането на цариградско грозде е резитбата. До шестата-седмата година се прави резитба за оформяне на храста, като всяка година се оставят по 3-4 нови издънки. По-нататък при резитбата за плодоотдаване всяка година се отстраняват сухи, счупени и най-старите стъбла.
Наличието на бодли по плодовете доста затруднява беритбата. Плодовете зреят от средата на юни до края на юли месец. Издържат добре на превоз и могат да се съхраняват до седмица.
Готвене с цариградско грозде
Интересен факт е, че плодовете могат да се употребяват за преправка в друга степен на зрялост. Те могат да се употребяват пресни, само че от тях най-вече се подготвят мармалад, вино, желета, сокове, компоти, конфитюри. Използват се за изработката и на разнообразни сладкиши.
За приготвянето на сок най-подходящи са тъмнооцветените сортове, които са обрани, преди да са почнали да омекват. Презрелите плодове съдържат прекомерно огромно количество пектин, което затруднява отделянето и обработването на сока. Цариградското грозде доста добре се комбинира с със сокове от алено и черно френско грозде.
Ползи от цариградско грозде
Сокът от цариградско грозде е доста скъп диетичен артикул при нарушена обмяна на веществата. Отлично освежава и тонизира, а заради високото си наличие на витамини се предлага при намаляване. При систематична приложимост цариградското грозде оказва помощ при затлъстяване.
Прилага се при анемия и нараснала пропускливост на кръвоносните съдове. Полезните съставки на цариградското грозде оказват помощ за укрепване на имунитета и за отбрана на тялото от радиоактивни субстанции. Серотонинът в узрелия плод има противоотичащи характерности.
Най-общо цариградско грозде има диуретично, освежаващо и противовъзпалително деяние. Възстановява кръвта, укрепва кръвоносните съдове и работи общоукрепващо.
Вреди от цариградско грозде
Цариградското грозде не трябва да се употребява при хора с язва на стомаха и дванадесетопръстника. Противопоказно е и при колити и ентерити, съпроводени с диария. В тези случай може да се употребява малко количество от сока на плода.
И най-хубавото за най-после! Вижте тези вкусни оферти за:
- сладкиш с цариградско грозде;
- кекс с цариградско грозде;
- чийзкейк с цариградско грозде.
