Хората са като растенията – не ги поливаш с вода, а с грижа
Трябват ти време и неизменност, с цел да се научиш по какъв начин се гледат растения.
Може да си мислиш, че не е кой знае каква философия, само че в действителност на мен ми беше мъчно. Трудно ми беше да обливам водата постепенно и последователно и да бъде разпределена в цялата саксия. В началото я изпльоквах цялата едновременно (горкото растение!)… като че ли пропъждам някакви разгонени мяучещи котки от двора.
С времето се научаваш да бъдеш по-търпелив, по-внимателен. Все отново и растението има усеща и носи живот в себе си.
Така е и с хората. Само че тях не ги поливаш с вода, а с грижа. Но пък работят на същия принцип. Ако изпльокаш цялата си грижа на главата им, има възможност да ги удавиш, да им стане неприятно, да изсъхнат. Ако пък забравиш най-малко понякога да издърпваш завесите пред тях и да ги насочваш към светлината или пък ги оставиш да умрат от жажда… отново не е добре.
Общо взето хората не са доста по-различни от растенията. Трябват ти време и неизменност, с цел да се научиш по какъв начин се гледат хора.
Автор: Уриет Рашидова, urashidova.blogspot.com
