Петър Илиев: Нямаме надежден източник за финансиране на бюджетните си дефицити
Трябва ясно да се дефинират обособените източници на инфлация, с цел да може да се належат работещите решения, които да разрешат тя да не се усилва.
Това мнение изрази в изявление за БНР Петър Илиев, финансов публицист от Money.bg преди форума " Инфлацията - рецесия и опция ".
Форумът се готви от септември предходната година, когато е станало ясно, че " натрупването на големи парични маси води Европа и света към продължителни инфлационни процеси ", разясни той.
" Войната просто катализира тези процеси. Инфлационните показатели, които в този момент ги следим, без войната щяхме да ги следим след една година, само че наложително щяхме да ги следим. "
Борбата с инфлацията 95% е ангажимент на политическата власт и би трябвало да се бори с промени. Липсата на устойчива политическа среда прави провеждането на такива промени доста мъчно, съвсем невероятно, означи журналистът.
" Пазарите не желаят повече външен дълг. Тоест ние нямаме благонадежден източник за финансиране на бюджетните си дефицити. Когато не можеш да пласираш дълг, ти не можеш да финансираш дефицити ", разяснява Петър Илиев в предаването " Преди всички ".
Държавата може да продължи да работи и без нов бюджет за годината – това не е толкоз ужасно. Проблемът е дали ще се вземат такива законодателни ограничения, които да предотвратят автоматизираното нарастване на бюджетните разноски, безапелационен е той.
" Става дума за законодателни ограничения, които би трябвало да преустановят автоматизираното повишаване на обществени приходи и на пенсии. Може да не е доста известно, само че в случай че не бъдат взети ограничения в тази посока, само че в един ден в Народно събрание може да се окаже, че е импортиран законопроект за анулация на валутния ръб. Опитът е посочил, че валутни бордове се срутват тъкмо по такъм метод – с внезапно повишаване на необезпечени, непокрити от доходи разноски, с големи бюджетни дефицити, които акумулират големи външни задължения. Аржентина – на три пъти валутният ръб се счупи при тях тъкмо заради тази причина. Когато не можеш да си финансираш дефицитите, си обезценяваш валутата. "
Заради енергийните рецесии всички страни в Европейски Съюз сега са с огромни дефицити, доста над регламентираните 3% от Брутният вътрешен продукт, уточни Илиев.
Ще продължат да се натрупат, в по-голяма или по-малка степен, спомагателни парични средства, които да подклаждат инфлацията. Увеличаването на лихвените проценти от един миг нататък ще докара стопанската система на Европа до криза, очерта вероятностите той.
Това мнение изрази в изявление за БНР Петър Илиев, финансов публицист от Money.bg преди форума " Инфлацията - рецесия и опция ".
Форумът се готви от септември предходната година, когато е станало ясно, че " натрупването на големи парични маси води Европа и света към продължителни инфлационни процеси ", разясни той.
" Войната просто катализира тези процеси. Инфлационните показатели, които в този момент ги следим, без войната щяхме да ги следим след една година, само че наложително щяхме да ги следим. "
Борбата с инфлацията 95% е ангажимент на политическата власт и би трябвало да се бори с промени. Липсата на устойчива политическа среда прави провеждането на такива промени доста мъчно, съвсем невероятно, означи журналистът.
" Пазарите не желаят повече външен дълг. Тоест ние нямаме благонадежден източник за финансиране на бюджетните си дефицити. Когато не можеш да пласираш дълг, ти не можеш да финансираш дефицити ", разяснява Петър Илиев в предаването " Преди всички ".
Държавата може да продължи да работи и без нов бюджет за годината – това не е толкоз ужасно. Проблемът е дали ще се вземат такива законодателни ограничения, които да предотвратят автоматизираното нарастване на бюджетните разноски, безапелационен е той.
" Става дума за законодателни ограничения, които би трябвало да преустановят автоматизираното повишаване на обществени приходи и на пенсии. Може да не е доста известно, само че в случай че не бъдат взети ограничения в тази посока, само че в един ден в Народно събрание може да се окаже, че е импортиран законопроект за анулация на валутния ръб. Опитът е посочил, че валутни бордове се срутват тъкмо по такъм метод – с внезапно повишаване на необезпечени, непокрити от доходи разноски, с големи бюджетни дефицити, които акумулират големи външни задължения. Аржентина – на три пъти валутният ръб се счупи при тях тъкмо заради тази причина. Когато не можеш да си финансираш дефицитите, си обезценяваш валутата. "
Заради енергийните рецесии всички страни в Европейски Съюз сега са с огромни дефицити, доста над регламентираните 3% от Брутният вътрешен продукт, уточни Илиев.
Ще продължат да се натрупат, в по-голяма или по-малка степен, спомагателни парични средства, които да подклаждат инфлацията. Увеличаването на лихвените проценти от един миг нататък ще докара стопанската система на Европа до криза, очерта вероятностите той.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ