Икономисти от БАН: Държавните предприятия са рискови за икономиката ни, трябва да се реформират
Трябва да се направи теория за икономическо развиване на България като зад нея застанат всички политически сили, бизнеса и обществото като цяло. За това прикани проф. доктор Александър Тасев – шеф на Института за стопански проучвания при Българска академия на науките при представянето на специфичния фокус в Годишния отчет за икономическото развиване и политики в България, отдаден на 10-годишнината от световната финансово-икономическа рецесия. Според него в случай че няма политически консенсус, не могат да се проведат нужните политики за преструктуриране на стопанската система, което да докара до устойчиво и догонващо икономическо развиване.
Институтът за стопански проучвания при Българска академия на науките не е срещу плоския налог и е спекулативно изказванието, че се предлага прекосяване към прогресивно облагане, сподели още проф. Ал. Тасев. И добави, че паричният съвет би трябвало да го има в България до влизането ни в Еврозоната.
Според доцент доктор Даниела Бобева несериозно е да се твърди, че сме в чакалнята на Еврозоната. “Това не е чакалня, а стадий, в който българската валута би трябвало да продължи да потвърждава своята резистентност и време”, сподели тя. И акцентира, че работата на страната е да основава условия за по-бързо доближаване с европейските стопански системи.
Доц. Бобева уточни още, че България към този момент 21-а години извършва условията на валутния механизъм и няма съображение страната ни да не влезе в Еврозоната. “Все повече политическите, а не икономическите критерии излизат на напред във времето при приемането на една или друга страна в Еврозоната”, сподели тя.
Основната теза в специфичния фокус на отчета е, че българската стопанска система е щяла да изпадне в рецесия и без световната рецесия. Вторият извод, който вършат икономистите на Българска академия на науките е, че пазарът на труда най-вече е потърпевш от рецесията. Отбелязва се висока и продължителна безработица, в това число и висока младежка безработица.
В момента имотният пазар у нас би трябвало да се следи деликатно, с цел да не прегрее и да докара до нова икономическа рецесия, разяснява доцент Бобева. Именно в него тя вижда максимален риск пред иконономиката ни, в случай че обособени нейни браншове не се предструктурират.
Риск има и в държавните предприятия. Те по-скоро би трябвало да се реформират, тъй като са рискови за стопанската система ни, подчертаха още икономистите на Българска академия на науките.
Институтът за стопански проучвания при Българска академия на науките не е срещу плоския налог и е спекулативно изказванието, че се предлага прекосяване към прогресивно облагане, сподели още проф. Ал. Тасев. И добави, че паричният съвет би трябвало да го има в България до влизането ни в Еврозоната.
Според доцент доктор Даниела Бобева несериозно е да се твърди, че сме в чакалнята на Еврозоната. “Това не е чакалня, а стадий, в който българската валута би трябвало да продължи да потвърждава своята резистентност и време”, сподели тя. И акцентира, че работата на страната е да основава условия за по-бързо доближаване с европейските стопански системи.
Доц. Бобева уточни още, че България към този момент 21-а години извършва условията на валутния механизъм и няма съображение страната ни да не влезе в Еврозоната. “Все повече политическите, а не икономическите критерии излизат на напред във времето при приемането на една или друга страна в Еврозоната”, сподели тя.
Основната теза в специфичния фокус на отчета е, че българската стопанска система е щяла да изпадне в рецесия и без световната рецесия. Вторият извод, който вършат икономистите на Българска академия на науките е, че пазарът на труда най-вече е потърпевш от рецесията. Отбелязва се висока и продължителна безработица, в това число и висока младежка безработица.
В момента имотният пазар у нас би трябвало да се следи деликатно, с цел да не прегрее и да докара до нова икономическа рецесия, разяснява доцент Бобева. Именно в него тя вижда максимален риск пред иконономиката ни, в случай че обособени нейни браншове не се предструктурират.
Риск има и в държавните предприятия. Те по-скоро би трябвало да се реформират, тъй като са рискови за стопанската система ни, подчертаха още икономистите на Българска академия на науките.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ