Със спиращ дъха “Едип и пророците“: Драмата покори пореден Олимп
Трупата на Драматичния спектакъл подари следващ извънреден театър на публиката си с премиерата на „ Едип и пророците ”.
Прочетете още
Историята на идеалния драматичен воин, както го дефинира Аристотел, бе претворена на сцена по безподобен метод и отвън нормалните упования на феновете за типичен спектакъл. Изключително въздействаща сценография – същинска картина от светлини и отблясъци, необикновени костюми – съоръжения, музика, рамкираща всяка сцена и даваща ѝ необикновен темп, красиво придвижване на актьорите, текст, който извежда историята отвън рамките на Тива и някак ни кара да се замислим за нашите си – днешните (лъже)пророци – всичко това видяха и претърпяха феновете в Голямата зала на Драмата.
И макар че спектакълът си има своите кодове, своите паралелни послания, митът за Едип е жив. Разказан ясно и изведен до чистия знак – един мъж, една прокоба, една неспособност да предопредели ориста си и едно проглеждане в мига на най-голямото проваляне. И за край една отворена врата, зад която не знаем какво се крие – безграничното зло и варварите, или светлината. Въпрос на персонален избор или съдба?
Или пък това, което самият Едип вижда - че Тива ще бъде напусната и изоставена от всичките си поданици, поведени от изцяло кьорав лидер и " сбогувайте се с всички изкуства, тъй като театрите ще изгорят, арените ще се покрият с пепел и необразованите ще бъдат алфа и омега ". Звучи ли стряскащо настоящо за нашето днешно съществуване и орис?
Както постоянно и в „ Едип и пророците ” Диана Добрева е неподражаема, този път и в ролята на актриса, въпреки и безсловесна. И в този театър всеки подробност е естетически изискан до край, като нейн непокътнат знак.
За актьорите няма какво да говорим - Константин Еленков се оправя извънредно с тежкия и обемен текст, Маргита Гошева, Ивана Папазова, Елена Кабасакалова, Симеон Алексиев, Ивайло Христов, Борис Кръстев, Мартин Раков, танцьорът Златко Шарков – всичките вършат забележителни функции.
„ Едип и пророците ” е достойният край на една внушителна като поръчка, упоритости и последна реализация трилогия – „ Пътуващият човек ”. Какво по-хубаво от това пътуващият човек да поеме към последната си посока – към себепознанието, проглеждането и мъдростта!
Екипът, осъществил „ Одисей ”, „ Коприна ” и „ Едип и пророците ”, ще остане вечно в хрониките на българския спектакъл. Смело петгодишно странствуване, обсег, какъвто рядко се среща на българска сцена, и голяма работа и креативна, и на механически екипи. Неслучайно Пловдивският спектакъл се радва на солидна аудитория, която е непрекъсната и гледа всяка нова продукция.
Фотографии: Георги Вачев, Драматичен театър-Пловдив
Прочетете още
Историята на идеалния драматичен воин, както го дефинира Аристотел, бе претворена на сцена по безподобен метод и отвън нормалните упования на феновете за типичен спектакъл. Изключително въздействаща сценография – същинска картина от светлини и отблясъци, необикновени костюми – съоръжения, музика, рамкираща всяка сцена и даваща ѝ необикновен темп, красиво придвижване на актьорите, текст, който извежда историята отвън рамките на Тива и някак ни кара да се замислим за нашите си – днешните (лъже)пророци – всичко това видяха и претърпяха феновете в Голямата зала на Драмата.
И макар че спектакълът си има своите кодове, своите паралелни послания, митът за Едип е жив. Разказан ясно и изведен до чистия знак – един мъж, една прокоба, една неспособност да предопредели ориста си и едно проглеждане в мига на най-голямото проваляне. И за край една отворена врата, зад която не знаем какво се крие – безграничното зло и варварите, или светлината. Въпрос на персонален избор или съдба?
Или пък това, което самият Едип вижда - че Тива ще бъде напусната и изоставена от всичките си поданици, поведени от изцяло кьорав лидер и " сбогувайте се с всички изкуства, тъй като театрите ще изгорят, арените ще се покрият с пепел и необразованите ще бъдат алфа и омега ". Звучи ли стряскащо настоящо за нашето днешно съществуване и орис?
Както постоянно и в „ Едип и пророците ” Диана Добрева е неподражаема, този път и в ролята на актриса, въпреки и безсловесна. И в този театър всеки подробност е естетически изискан до край, като нейн непокътнат знак.
За актьорите няма какво да говорим - Константин Еленков се оправя извънредно с тежкия и обемен текст, Маргита Гошева, Ивана Папазова, Елена Кабасакалова, Симеон Алексиев, Ивайло Христов, Борис Кръстев, Мартин Раков, танцьорът Златко Шарков – всичките вършат забележителни функции.
„ Едип и пророците ” е достойният край на една внушителна като поръчка, упоритости и последна реализация трилогия – „ Пътуващият човек ”. Какво по-хубаво от това пътуващият човек да поеме към последната си посока – към себепознанието, проглеждането и мъдростта!
Екипът, осъществил „ Одисей ”, „ Коприна ” и „ Едип и пророците ”, ще остане вечно в хрониките на българския спектакъл. Смело петгодишно странствуване, обсег, какъвто рядко се среща на българска сцена, и голяма работа и креативна, и на механически екипи. Неслучайно Пловдивският спектакъл се радва на солидна аудитория, която е непрекъсната и гледа всяка нова продукция.
Фотографии: Георги Вачев, Драматичен театър-Пловдив
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ