Децата от Угърчин с домашно за Левски от Урока по родолюбие
Трудно ли е да пишеш за Васил Левски? Да откриеш истории от живота му, свързани с делото му, поради което той е обикалял без умора всички краища на Отечеството, за да пали народа за революцията. Да преровиш архивни книги и документи, да събудиш спомените на баби и дядовци, излъчени от уста на уста през поколенията. И всичко това да разкажеш със свои думи в чудноват роман. Да поискаш да го споделиш с други хора, даже и непознати. С които обаче те свързва едно - поклонението пред най-великия българин - Апостола на свободата.
Отговори на тези въпроси би трябвало да намерят децата от Угърчин, Кирчево и Лесидрен, откакто участваха на Урока по родолюбие, изнесен от " Стандарт ". Те получиха задача за домашно от основния редактор Славка Бозукова - да потърсят истории за Апостола от своя роден край, които да напишат и да изпратят в редакцията на " Стандарт ". А най-интересната от тях ще бъде оповестена във втората част на книгата " Легендите за Левски, разказани от деца ", която следва да бъде издадена.
-->
Угърчин бе първата спирка от огромната обиколка на медията ни в страната, по време на която представяме книгата, която пали сърцата – „ Легендите за Левски ”. Изборът не бе инцидентен - градчето, сгушено в долина в северната част на Предбалкана, е измежду най-старите селища в Ловешка област, в близост има доста естествени и исторически забележителности, а самият Левски е идвал най-малко два пъти тук.
В петък голямата зала в читалище „ Вълчо К. Русковски-1894 “ бе превърната в класна стая. Любезният хазаин - заместник-кметът Мария Динова, бе поканила възпитаници от три учебни заведения - гимназията в Угърчин и главните в Кирчево и Лесидрен - за специфичния Час на класния, отдаден на 150-годишнината от обесването на Васил Левски. Близо 400 деца слушаха със спотаен мирис историите за най-голямото Чудо на България - Васил Левски, които им описа Славка Бозукова.
" Чувал ли е някой от вас Левски в миналото да е боледувал? ", попита децата госпожа Бозукова. Никой не подвигна ръка. Тогава основният редактор на " Стандарт " описа на учениците една от историите в книгата " Легендите за Левски ", в която е разказано за какво той е лежал в болница в Белград и с какви билки се е лекувал по време на своите обиколки из страната.
На втория въпрос: " Знаете ли по кое време е роден Апостола на свободата? " - имаше гора от вдигнати ръце - 1873 година Но за какво учените се съмняват, че годината е тъкмо тази? Любознателните могат да намерят отговор и на този въпрос в книгата на " Стандарт ".
" Левски е обесен на 18 февруари, само че за какво отдаваме респект към него на 19-ти? ". И тази мистерия има пояснение - обвързвана е с любопитна история от времето на социализма и най-големия вестник по това време - " Работническо дело ".
Но не датите са значими, най-важното е, че Левски е единствената персона, която ни сплотява нас, българите и ни дава самочувствието пред света, че този популярен човек е наш съотечественик, акцентира Славка Бозукова.
Още една задача даде на учениците основният редактор на " Стандарт " - да проучат забележителностите на родния си край и да опишат най-интересните места, с цел да ги включим в друга родолюбива кампания на " Стандарт " - " Чудесата на България ". " Аз зная единствено са " гигантските стъпки " на Крали Марко. Но тук има толкоз доста други забележителности - пещери, остатъци от замъци, които сигурно крият доста забавни истории. Това благосъстояние ще ви накара да се гордеете със своето отечество. Да разкажем за него ", прикани децата госпожа Бозукова.
Накрая тя им заръча да не не помнят в никакъв случай крилатата фраза на Левски: " Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме ". Защото всеки оставя диря в безкрая, поради която го помнят поколенията.
Защо е мъчно да пишеш за Левски - своя опит за това сподели с децата писателят Димитър Недков, който е създател на предговора към изданието " Легендите за Левски ". Какъв би бил Дякона, в случай че живееше в нашето съвремие? В какъв дом щеше да живее, какво семейство и деца щеше да има? Какъв щеше да е профилът му във Facebook и какви щяха да са посланията, които би споделял в обществената мрежа? Щеше ли да е политик? Тези въпроси за размисъл сложи Недков на децата. И им даде концепция на идната дата, когато се прекланяме пред подвига му, да сложат на десктопа на телефоните си неговия облик, с цел да го виждат при всяко позвъняване. Защото той в действителност е икона, само че не от тези в телефона, а от тези, пред които се молим.
След това децата от Угърчин и Лесидрен рецитираха стихове за Левски, а госпожа Бозукова им подари книгата с митове.
Урокът продължи с описа на Борислав Патарински, общински консултант и краевед, който е измежду основателите на книжката " Левски в Угърчин ", която получиха всички посетители на събитието. В нея са събрани спомените за визитите на Левски в балканското село. Първият път е на Петковден, когато идват двама калугери на коне от Троянския манастир - сякаш да събират лепта: брашно, фасул пари и други дарения от популацията. Но се оказва, че единият от тях е Апостола, който е пристигнал с задачата да основе скришен революционен комитет в Угърчин.
Същата вечер по-важните хора се събират в къщата на църковния настоятел Пеньо Патарински. Някои от тях слушат в унес думите му и са подготвени да се включат в тайния проект за избавление на Отечеството. Но долнокрайските търговци и кръчмари споделят: " Сакън! Не бива в този момент! "
Левски дава обещание да пристигна още веднъж. А на другия ден, откакто е нощувал в дома на поп Михал Войников, преди да си тръгне, пее по време на литургията в църквата " Св. Петка ". Селяните слушат омаяни превъзходния му глас.
" Събрахме тези нищожни мемоари за Апостола, с цел да ни припомнят, че и нашите предшественици са били почтени хора на своето време! Да се гордеем и носим в сърцата си загатна и за Апостола, и за тях ", написа в предговора към книгата художникът Мариан Маринов. Негово създание е и превъзходният портрет на Васил Левски с тефтерчето в ръка, който грееше като декор на сцената в читалището по време на Урока по родолюбие.
" Нарисувах го през 2007 година Отне ми съвсем шест месеца. Първо събрах и изследвах всички материали и изображения с Апостола през описанията на съвременниците му в спомените за него, цвета на косите му, дрехата му, диплите по нея...Самото изобразяване продължи близо месец. Оригиналът е 72 на 94 см. Портретът обаче не можа да остане в България. Купи го наш бежанец и го отнесе във Франция. След това доста хора започнаха да го желаят. Пазя всички скици, ще го обрисувам отново ", споделя художникът, който е и илюстратор на детски книги.
" Сега всеки желае да се отърка към Левски. Но с цел да го схванеш, би трябвало да извървиш пътя му, да ядеш от хляба му. Да рисуваш Левски е огромна отговорност. Левски се прави в самотност. А огромната му мощ идва от това, че е бил духовник. Той е една свещ, която гори ", споделя Мариан Маринов. Той е на мнение, че с цел да схванеш какво се случва, е нужно да се дистанцираш. Избрал е да живее в родния си Угърчин, а картините му са представяни на изложения в София и Париж.
Родолюбците от Угърчин са сложили паметна плоча на мястото, където е била остарялата черква " Света Петка ", огласявана от песнопенията на Васил Левски. Тя е върху камък, донесен от Балкана - островърха канара, с цел да припомня на всеки, че пътят към върха е стръмен, сложен и уединен.
Отговори на тези въпроси би трябвало да намерят децата от Угърчин, Кирчево и Лесидрен, откакто участваха на Урока по родолюбие, изнесен от " Стандарт ". Те получиха задача за домашно от основния редактор Славка Бозукова - да потърсят истории за Апостола от своя роден край, които да напишат и да изпратят в редакцията на " Стандарт ". А най-интересната от тях ще бъде оповестена във втората част на книгата " Легендите за Левски, разказани от деца ", която следва да бъде издадена.
-->
Угърчин бе първата спирка от огромната обиколка на медията ни в страната, по време на която представяме книгата, която пали сърцата – „ Легендите за Левски ”. Изборът не бе инцидентен - градчето, сгушено в долина в северната част на Предбалкана, е измежду най-старите селища в Ловешка област, в близост има доста естествени и исторически забележителности, а самият Левски е идвал най-малко два пъти тук.
В петък голямата зала в читалище „ Вълчо К. Русковски-1894 “ бе превърната в класна стая. Любезният хазаин - заместник-кметът Мария Динова, бе поканила възпитаници от три учебни заведения - гимназията в Угърчин и главните в Кирчево и Лесидрен - за специфичния Час на класния, отдаден на 150-годишнината от обесването на Васил Левски. Близо 400 деца слушаха със спотаен мирис историите за най-голямото Чудо на България - Васил Левски, които им описа Славка Бозукова.
" Чувал ли е някой от вас Левски в миналото да е боледувал? ", попита децата госпожа Бозукова. Никой не подвигна ръка. Тогава основният редактор на " Стандарт " описа на учениците една от историите в книгата " Легендите за Левски ", в която е разказано за какво той е лежал в болница в Белград и с какви билки се е лекувал по време на своите обиколки из страната.
На втория въпрос: " Знаете ли по кое време е роден Апостола на свободата? " - имаше гора от вдигнати ръце - 1873 година Но за какво учените се съмняват, че годината е тъкмо тази? Любознателните могат да намерят отговор и на този въпрос в книгата на " Стандарт ".
" Левски е обесен на 18 февруари, само че за какво отдаваме респект към него на 19-ти? ". И тази мистерия има пояснение - обвързвана е с любопитна история от времето на социализма и най-големия вестник по това време - " Работническо дело ".
Но не датите са значими, най-важното е, че Левски е единствената персона, която ни сплотява нас, българите и ни дава самочувствието пред света, че този популярен човек е наш съотечественик, акцентира Славка Бозукова.
Още една задача даде на учениците основният редактор на " Стандарт " - да проучат забележителностите на родния си край и да опишат най-интересните места, с цел да ги включим в друга родолюбива кампания на " Стандарт " - " Чудесата на България ". " Аз зная единствено са " гигантските стъпки " на Крали Марко. Но тук има толкоз доста други забележителности - пещери, остатъци от замъци, които сигурно крият доста забавни истории. Това благосъстояние ще ви накара да се гордеете със своето отечество. Да разкажем за него ", прикани децата госпожа Бозукова.
Накрая тя им заръча да не не помнят в никакъв случай крилатата фраза на Левски: " Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме ". Защото всеки оставя диря в безкрая, поради която го помнят поколенията.
Защо е мъчно да пишеш за Левски - своя опит за това сподели с децата писателят Димитър Недков, който е създател на предговора към изданието " Легендите за Левски ". Какъв би бил Дякона, в случай че живееше в нашето съвремие? В какъв дом щеше да живее, какво семейство и деца щеше да има? Какъв щеше да е профилът му във Facebook и какви щяха да са посланията, които би споделял в обществената мрежа? Щеше ли да е политик? Тези въпроси за размисъл сложи Недков на децата. И им даде концепция на идната дата, когато се прекланяме пред подвига му, да сложат на десктопа на телефоните си неговия облик, с цел да го виждат при всяко позвъняване. Защото той в действителност е икона, само че не от тези в телефона, а от тези, пред които се молим.
След това децата от Угърчин и Лесидрен рецитираха стихове за Левски, а госпожа Бозукова им подари книгата с митове.
Урокът продължи с описа на Борислав Патарински, общински консултант и краевед, който е измежду основателите на книжката " Левски в Угърчин ", която получиха всички посетители на събитието. В нея са събрани спомените за визитите на Левски в балканското село. Първият път е на Петковден, когато идват двама калугери на коне от Троянския манастир - сякаш да събират лепта: брашно, фасул пари и други дарения от популацията. Но се оказва, че единият от тях е Апостола, който е пристигнал с задачата да основе скришен революционен комитет в Угърчин.
Същата вечер по-важните хора се събират в къщата на църковния настоятел Пеньо Патарински. Някои от тях слушат в унес думите му и са подготвени да се включат в тайния проект за избавление на Отечеството. Но долнокрайските търговци и кръчмари споделят: " Сакън! Не бива в този момент! "
Левски дава обещание да пристигна още веднъж. А на другия ден, откакто е нощувал в дома на поп Михал Войников, преди да си тръгне, пее по време на литургията в църквата " Св. Петка ". Селяните слушат омаяни превъзходния му глас.
" Събрахме тези нищожни мемоари за Апостола, с цел да ни припомнят, че и нашите предшественици са били почтени хора на своето време! Да се гордеем и носим в сърцата си загатна и за Апостола, и за тях ", написа в предговора към книгата художникът Мариан Маринов. Негово създание е и превъзходният портрет на Васил Левски с тефтерчето в ръка, който грееше като декор на сцената в читалището по време на Урока по родолюбие.
" Нарисувах го през 2007 година Отне ми съвсем шест месеца. Първо събрах и изследвах всички материали и изображения с Апостола през описанията на съвременниците му в спомените за него, цвета на косите му, дрехата му, диплите по нея...Самото изобразяване продължи близо месец. Оригиналът е 72 на 94 см. Портретът обаче не можа да остане в България. Купи го наш бежанец и го отнесе във Франция. След това доста хора започнаха да го желаят. Пазя всички скици, ще го обрисувам отново ", споделя художникът, който е и илюстратор на детски книги.
" Сега всеки желае да се отърка към Левски. Но с цел да го схванеш, би трябвало да извървиш пътя му, да ядеш от хляба му. Да рисуваш Левски е огромна отговорност. Левски се прави в самотност. А огромната му мощ идва от това, че е бил духовник. Той е една свещ, която гори ", споделя Мариан Маринов. Той е на мнение, че с цел да схванеш какво се случва, е нужно да се дистанцираш. Избрал е да живее в родния си Угърчин, а картините му са представяни на изложения в София и Париж.
Родолюбците от Угърчин са сложили паметна плоча на мястото, където е била остарялата черква " Света Петка ", огласявана от песнопенията на Васил Левски. Тя е върху камък, донесен от Балкана - островърха канара, с цел да припомня на всеки, че пътят към върха е стръмен, сложен и уединен.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ