Със смесени чувства Беларус изгражда първата си АЕЦ пред вратите на ЕС
Трийсет години след злополуката в Чернобил, която засегна мощно огромна част от беларуската територия, Минск построява първата си атомна електроцентрала, проектирана и финансирана от Русия. Съседна Литва с паника следи градежа, само че тя е безпомощна.
В северозападната част на Беларус, на близо 15 километра от литовската граница, градежът на централата в Островец навлиза във финалната си фаза: двата реактора с мощ по 1200 мегавата ще бъдат задействани надлежно през 2019 и 2020 година.
Проектът, утвърден от държавното управление през 2008 година и изпълняван от съветската група " Росатом ", е инвестиция от 11 милиарда $, от които 10 милиарда идват от съветски заем.
Строежът съумя да съживи неприятните мемоари в страна, чиято четвърт територия бе нечиста от радиация при детонацията през 1986 година на реактор на руската централа в Чернобил, в настояща Украйна.
" Когато научихме, че централата ще бъде построена под прозорците ни, изпитахме боязън ", споделя пред Агенция Франс Прес Нина Рубик, която е била измежду десетките хиляди хора, евакуирани от зоните, инфектирани с радиация преди 30 години.
" Страхът обаче отмина: убедиха ни, че при градежа се употребяват най-съвременните технологии, че всичко е под надзор ", сподели Рубик, която е писателка и журналистка. " Дори хората, които събираха подписи срещу плана, в този момент са се засилили, с цел да бъдат наети там на работа ", добавя тя.
Реактори от трето потомство
Заради опасенията за нуклеарната сигурност, подсилени след случая във Фукушима през 2011 година, управляващите и съветският реализатор на плана поставят старания да внесат утешение.
За да покажат своята принципност, беларуските управляващи пожелаха от " Росатом " да подмени една цистерна, развалена при рухване, въпреки че съгласно компанията единствено боята й е била олющена. Руският конгломерат показва тези реактори от трето потомство като " най-съвременните в света ", спазващи " всички интернационалните правила ".
Според беларуската социоложка Елена Мартишченкова, която изследва публичното мнение по въпроса от 2005 година, близо половината от беларуското население през днешния ден поддържа развиването на нуклеарната енергетика, а в региона на Островец този дял доближава 65%.
" Ядрена сигурност "
От другата страна на намиращата напълно наоколо литовска граница този оптимизъм надалеч не е толкоз мощно споделян. Вилнюс остро разкритикува плана, който съгласно негови високопоставени представители е " нарушаване на интернационалните условия в региона на нуклеарната сигурност и околната среда на 20 километра от границата на Европейски Съюз и единствено на 40 километра от литовската столица ". " Росатом " отхвърля тези обвинявания.
На въпрос на Агенция Франс Прес говорителката на министерството на външните работи на Литва Раза Якайтене упрекна Минск в " опит да прикрие ", " да оспори " или да омаловажи последствията от " най-малко шест случая ".
Според министерството на енергетиката балтийската страна е взела ограничения, тъй че " никаква електрическа енергия " да не може да влезе на литовския пазар (а затова и на европейския).
По този метод е затворен излазът за беларуската централа с огромна мощ за тази страна с население по-малко от 10 милиона души, която обмисля заводите й да работят нощем, с цел да използват създадената сила.
Друг неуреден проблем, по който беларуското държавно управление твърди, че работи, е обработката на радиоактивните боклуци.
Руски ход
Обявяването на плана през 2011 година бе най-много ход на Владимир Путин да реалокира напред икономическите си пешки в някогашния Съюз на съветските социалистически републики, притичвайки се на помощ на беларуския президент Александър Лукашенко. Тогава той бе изправен пред тежка икономическа рецесия и западни наказания поради репресиите против представители на опозицията.
При едни не толкоз тежки условия след анулацията на европейските наказания, последвала освобождението на опозиционери, Минск показва плана най-много като метод да понижи зависимостта си от съветския газ за производството на електрическа енергия в страната.
Москва на няколко пъти употребява доставките си на нефт и газ като лост за оказване на въздействие в връзките си с Беларус и други съседки.
" Това е основен въпрос за енергийната сигурност, за зависимостта от една-единствена страна, изключително когато тази страна прибягва до ограничение на доставките си на запаси ", разясни Александър Михалчевич, нуклеарен специалист в академията на науките. Той направи това изказване на неотдавнашна енергийна конференция в Минск.
Според него новата централа, която ще покрива над една четвърт от потреблението на сила на Беларус, ще разреши на Минск да понижи и с 25% вноса си на съветски газ, както и цените на електрическата енергия./БТА
В северозападната част на Беларус, на близо 15 километра от литовската граница, градежът на централата в Островец навлиза във финалната си фаза: двата реактора с мощ по 1200 мегавата ще бъдат задействани надлежно през 2019 и 2020 година.
Проектът, утвърден от държавното управление през 2008 година и изпълняван от съветската група " Росатом ", е инвестиция от 11 милиарда $, от които 10 милиарда идват от съветски заем.
Строежът съумя да съживи неприятните мемоари в страна, чиято четвърт територия бе нечиста от радиация при детонацията през 1986 година на реактор на руската централа в Чернобил, в настояща Украйна.
" Когато научихме, че централата ще бъде построена под прозорците ни, изпитахме боязън ", споделя пред Агенция Франс Прес Нина Рубик, която е била измежду десетките хиляди хора, евакуирани от зоните, инфектирани с радиация преди 30 години.
" Страхът обаче отмина: убедиха ни, че при градежа се употребяват най-съвременните технологии, че всичко е под надзор ", сподели Рубик, която е писателка и журналистка. " Дори хората, които събираха подписи срещу плана, в този момент са се засилили, с цел да бъдат наети там на работа ", добавя тя.
Реактори от трето потомство
Заради опасенията за нуклеарната сигурност, подсилени след случая във Фукушима през 2011 година, управляващите и съветският реализатор на плана поставят старания да внесат утешение.
За да покажат своята принципност, беларуските управляващи пожелаха от " Росатом " да подмени една цистерна, развалена при рухване, въпреки че съгласно компанията единствено боята й е била олющена. Руският конгломерат показва тези реактори от трето потомство като " най-съвременните в света ", спазващи " всички интернационалните правила ".
Според беларуската социоложка Елена Мартишченкова, която изследва публичното мнение по въпроса от 2005 година, близо половината от беларуското население през днешния ден поддържа развиването на нуклеарната енергетика, а в региона на Островец този дял доближава 65%.
" Ядрена сигурност "
От другата страна на намиращата напълно наоколо литовска граница този оптимизъм надалеч не е толкоз мощно споделян. Вилнюс остро разкритикува плана, който съгласно негови високопоставени представители е " нарушаване на интернационалните условия в региона на нуклеарната сигурност и околната среда на 20 километра от границата на Европейски Съюз и единствено на 40 километра от литовската столица ". " Росатом " отхвърля тези обвинявания.
На въпрос на Агенция Франс Прес говорителката на министерството на външните работи на Литва Раза Якайтене упрекна Минск в " опит да прикрие ", " да оспори " или да омаловажи последствията от " най-малко шест случая ".
Според министерството на енергетиката балтийската страна е взела ограничения, тъй че " никаква електрическа енергия " да не може да влезе на литовския пазар (а затова и на европейския).
По този метод е затворен излазът за беларуската централа с огромна мощ за тази страна с население по-малко от 10 милиона души, която обмисля заводите й да работят нощем, с цел да използват създадената сила.
Друг неуреден проблем, по който беларуското държавно управление твърди, че работи, е обработката на радиоактивните боклуци.
Руски ход
Обявяването на плана през 2011 година бе най-много ход на Владимир Путин да реалокира напред икономическите си пешки в някогашния Съюз на съветските социалистически републики, притичвайки се на помощ на беларуския президент Александър Лукашенко. Тогава той бе изправен пред тежка икономическа рецесия и западни наказания поради репресиите против представители на опозицията.
При едни не толкоз тежки условия след анулацията на европейските наказания, последвала освобождението на опозиционери, Минск показва плана най-много като метод да понижи зависимостта си от съветския газ за производството на електрическа енергия в страната.
Москва на няколко пъти употребява доставките си на нефт и газ като лост за оказване на въздействие в връзките си с Беларус и други съседки.
" Това е основен въпрос за енергийната сигурност, за зависимостта от една-единствена страна, изключително когато тази страна прибягва до ограничение на доставките си на запаси ", разясни Александър Михалчевич, нуклеарен специалист в академията на науките. Той направи това изказване на неотдавнашна енергийна конференция в Минск.
Според него новата централа, която ще покрива над една четвърт от потреблението на сила на Беларус, ще разреши на Минск да понижи и с 25% вноса си на съветски газ, както и цените на електрическата енергия./БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ