Решение Конкретни - Новини

Реклама / Ads
0| 166|15.09.2023НОВИНИ

На думата ”Майбах” май откачихте: Зърнопроизводители бесни на държавата

.
Изпълнителната власт казва, че зърнопроизводството е най-субсидираният сектор на земеделието. Анализатори твърдят, че 70% от тези средства са концентрирани в ръцете на най-големите акули в бранша - така наречените "хора с Майбасите". Думите са на журналистката от Нова телевизия Мирослава Иванова, които обаче изглежда изкараха извън нерви събеседничката й - Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

"Ако "хората с Майбасите" получават незаконно пари, държавата да си свърши работата. От 70 хил. души 10 да имат "Майбах". Какво трябва да направят останалите? Властта да не ги поставя като пилон. Аз "Майбах" нямам. Институциите да си свършат работата", поде Жекова, която бе прекъсната от Виктор Николаев, който се опита няколко пъти да зададе уточняващи въпроси. Без успех. 


"На думата "Майбах" откачихте", заяви Виктор Николаев. 


"Не съм откачила. Аз в такъв разговор няма да влизам. Аз съм спокойна. Нямам "Майбах", повтори още Жекова. 


"Въпросът не беше дали вие имате "Майбах", а дали са концентрирани огромен брой от средствата в малък брой хора", обясни Николаев. 


"Не мога да отговоря. Институциите да си свършат работата. 20 лева е субсидията за 1 декар производство. 13 лева получаваме от Европейската комисия за това, че спазваме зелените изисквания. Това е плащането, което получаваме за 2022 г.", отсече Жекова. 

 

Яростният спор всъщност е предизвикан от вчерашното решение на парламента да вдигне забраната върху вноса на украинско зърно - решение, заради което от бранша заплашиха с протести. Ембаргото беше въведено от служебното правителство през април, заедно с още четири държави в Европа. Според настоящия кабинет обаче тя е ощетила хазната с милиони, а вноса на украинско зърно ще спомогне за овладяване на инфлацията. 

 

Икономистът Лъчезар Богданов коментира в социалните мрежи данни за печалби от 2,5 млрд. 

 

“За мен е много важно, ако в даден бранш има много голям шок от непредвидено външно събитие – бедствие, война, и има рязка промяна в икономическите условия, то там да има целенасочена помощ, която да компенсира щети и разходи, понесени от външни шокове, извън контрола на съответния предприемач. Но бланкетното помагане – това е малко класова борба”, смята Лъчезар Богданов.  

 

Той коментира, че България е огромен нетен износител на пшеница. ¾ от българската пшеница се изнасяли.

 

При слънчогледа ситуацията била друга.


“Ако проследим по години и месеци данните за нетен внос на слънчоглед и износът на слънчогледово олио - това са 2 скачени съда. Когато има повече внос на слънчоглед, има повече износ на олио”, обясни Богданов.


“За пшеницата имаше свободен внос и до днешна дата е свободен. Защо няма внос на пшеница – защото има много голяма българска продукция, която ще бъде изнесена”, каза Богданов.

 

“Не искат да признаят открито, че миналата година след началото на войната – първите седмици и месеци,  на световните борси имаше много рязък скок на цената и на пшеницата, и особено на слънчогледа, който стигна 1000 евро на тон. Някои хора вероятно си помислиха, че това ще е новото нормално и всичко под това им изглежда ниско”, каза Богданов.

 

“В момента цената на слънчогледа е по-ниска и във Франция. Ако гледате там котировките на тамошните тържища, те какво общо имат с вноса от Украйна? На българския пазар, на който евентуално ще се появи някой камион, няма общо, но цената пак е с 60% по-ниско отколкото беше пикът миналата година. Така че, нека да гледаме данните и да видим реално какво е състоянието и ако някъде конкретни производители имат конкретни щети, нанесени от скъпи торове, много голям разход за гориво - това е нормалната схема, която се прилага и за други браншове, и за селското стопанство”, заяви Богданов.


“Печалбата от 2,5 милиарда лева е пръсната на 70 000 производители. По данни на Министерството на финансите 2 милиарда са субсидиите. Ако 2 милиарда са субсидии и 2 милиарда са печалбите ни – означава, че тези печалби сме ги калкулирали само от субсидии”, отговори Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

 

“Използва се за база една добра година за сектор земеделие. Производството през 2022 и 2023 година е безумно скъпо - заради цена на торове, заради политиката, заради цена на горива. Тоест ако на теб един декар слънчоглед ти струва между 120 и 150 декара производство без ренти, приходът ти, понеже климатичните условия са такива, е около 150 килограма, т.е. приходът ти на база лев ще бъде 105 лева, на база днешна цена. Тогава имаме ли нужда от помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate nowVisaMastercardVisa-electronMaestroPayPalEpay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 7| 3552|04.09.2023Акад. Денков: Трябва спокойствие в политическия смисъл на думата, за да може хората да започнат да живеят по-добре. 4| 2563|02.05.2023Парламентът на Украйна определи официално думата “рашизъм” като “модерен руски фашизъм”. 1| 2760|13.03.2023Женският месец си казва думата: Слънцето ще се редува с дъжд и сняг тази седмица. 15| 6404|24.12.2022Евгений Кънев: "Магнитски" тепърва ще си казва думата. Наместникът на Кремъл търпи поражения

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads

Ако хората с Майбасите получават незаконно пари държавата да си

...

... помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.


Китай ще предприеме конкретни усилия за политическо решаване  на украинската

Китай ще предприеме конкретни усилия за политическо решаване  на украинската

...

... обсъждане на "политическо уреждане" на украинската криза, отбелязва Ройтерс. По думите на Ли Китай ще подсили контактите и диалога между всички страни, включително и Русия.