Съдът на ЕС може да постанови, че вложителите в КТБ заслужават обезщетения
Генералният юрист на Съда на Европейски Съюз се произнесе със мнение, обвързвано с банкрута на Корпоративна комерсиална банка (КТБ) и отговорността на страната за това, че е забавила изплащането на обезпечените влогове в нея, заяви Българска телеграфна агенция.
Становището на юриста е във връзка искане на вложителя в КТБ Николай Кантарев, чийто влогът е бил служебно закрит поради отнемането на лиценза на КТБ от Българската национална банка. Подлежащата на връщане сума е била изплатена на вложителя посредством Фонда за гарантиране на влоговете в банките.
Кантарев е предявил против Българска народна банка иск за обезщетение за вредите, които съгласно него са му били породени от неупражнения задоволителен контрол, изразен в забавеното погашение на влога му в КТБ. Според него Българска народна банка е следвало по силата на европейската инструкция за гарантиране на влогове да одобри решение за изплащането в 5-дневен период, откакто разгласи влоговете за изчезнали, а не близо шест месеца по-късно, откакто е лишила лиценза на КТБ, каквото е било условието на работилото тогава българско законодателство. За изчезнали се афишират влоговете, които не се обслужват от банката поради неспособност за заплащане.
Ищецът твърди, че е претъпрял вреди от нарушение на правото на Европейски Съюз. Административният съд във Варна е отправил въпроси до Съда на Европейски Съюз, в това число за реда на търсене на обезщетение за вреди от нарушаване на правото на Европейски Съюз по изискванията, при които се приема, че има изчезнал депозит, както и въпроси за вероятния директен резултат на посочената инструкция.
В заключението си от през днешния ден генералният юрист Юлиане Кокот предлага на Съда на Европейски Съюз да одобри, че неналичието на влогове би трябвало да бъде оповестена в период от пет работни дни, откакто упълномощените управляващи са открил за първи път, че дадена банка не е изплатила дължимите и изискуеми влогове, без значение от решението за неплатежоспособността на банката и отнемането на нейния лиценз. Неспазването на това условие съставлява задоволително значително нарушаване на правото на Европейски Съюз, с цел да обвърже отговорността на страната.
Предлага се също Европейският съд да одобри, че правото на Европейски Съюз позволява опцията в България да се ползват два разнообразни процесуални режима - по реда на Гражданския процесуален кодекс и по реда на Административно-процесуалния кодекс - за предявяване на искове за отговорност на страната поради нарушавания на правото на Европейски Съюз и този режим да разрешава потребление на правото на обезщетение, се показва в известието.
След затварянето на банката през юни 2014 година Европейския банков орган също прикани българските управляващи да не изчакват отнемането на лиценза, а да стартират изплащането на обезпечените депозити в двете затворени банки - КТБ и дъщерната й " Виктория ". Това обаче стартира да се реализира едвам през декември.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Фалитът на КТБ (920)
Становището на юриста е във връзка искане на вложителя в КТБ Николай Кантарев, чийто влогът е бил служебно закрит поради отнемането на лиценза на КТБ от Българската национална банка. Подлежащата на връщане сума е била изплатена на вложителя посредством Фонда за гарантиране на влоговете в банките.
Кантарев е предявил против Българска народна банка иск за обезщетение за вредите, които съгласно него са му били породени от неупражнения задоволителен контрол, изразен в забавеното погашение на влога му в КТБ. Според него Българска народна банка е следвало по силата на европейската инструкция за гарантиране на влогове да одобри решение за изплащането в 5-дневен период, откакто разгласи влоговете за изчезнали, а не близо шест месеца по-късно, откакто е лишила лиценза на КТБ, каквото е било условието на работилото тогава българско законодателство. За изчезнали се афишират влоговете, които не се обслужват от банката поради неспособност за заплащане.
Ищецът твърди, че е претъпрял вреди от нарушение на правото на Европейски Съюз. Административният съд във Варна е отправил въпроси до Съда на Европейски Съюз, в това число за реда на търсене на обезщетение за вреди от нарушаване на правото на Европейски Съюз по изискванията, при които се приема, че има изчезнал депозит, както и въпроси за вероятния директен резултат на посочената инструкция.
В заключението си от през днешния ден генералният юрист Юлиане Кокот предлага на Съда на Европейски Съюз да одобри, че неналичието на влогове би трябвало да бъде оповестена в период от пет работни дни, откакто упълномощените управляващи са открил за първи път, че дадена банка не е изплатила дължимите и изискуеми влогове, без значение от решението за неплатежоспособността на банката и отнемането на нейния лиценз. Неспазването на това условие съставлява задоволително значително нарушаване на правото на Европейски Съюз, с цел да обвърже отговорността на страната.
Предлага се също Европейският съд да одобри, че правото на Европейски Съюз позволява опцията в България да се ползват два разнообразни процесуални режима - по реда на Гражданския процесуален кодекс и по реда на Административно-процесуалния кодекс - за предявяване на искове за отговорност на страната поради нарушавания на правото на Европейски Съюз и този режим да разрешава потребление на правото на обезщетение, се показва в известието.
След затварянето на банката през юни 2014 година Европейския банков орган също прикани българските управляващи да не изчакват отнемането на лиценза, а да стартират изплащането на обезпечените депозити в двете затворени банки - КТБ и дъщерната й " Виктория ". Това обаче стартира да се реализира едвам през декември.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Фалитът на КТБ (920)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ