12 октомври - 150 години БАН
Три нови книги, описващи непознати аспекти от историята на Българска академия на науките, се оказаха измежду най-атрактивните събития, отдадени на 150-та годишнина от основаването на първата и най-уважавана у нас, и изключително в чужбина, институция на новата ни държавност, храма на знанието и духовността българска. Учени от Института за исторически проучвания, Института за проучване на изкуствата и Архива на Българска академия на науките показаха пред аудитория преди малко оповестените проучвания за историята на академията, за дарителството и за нейната постройка, която е народен архитектурен монумент. " Решихме да обърнем взор към направеното от нашите прародители и да му отдадем справедливо внимание с взор към днешния и утрешния ден, счита зам.-председателят на Българска академия на науките чл.-кор. Васил Николов, който е редактор на изданията.
За първи път да вземем за пример се разгласяват архитектурни чертежи на постройката на повече от 100 години, правени с невероятна точност и гений, на ръка, с туш и перо. В последните години в медиите нашумя новината, че и Васил Левски е дарил скромна сума за основаването н Българското книжовно сдружение (от края на 1911 година преименувано в Българска академия на науките със закон). Но малко на брой знаят кои известни българи са правили парични дарения, дарения на недвижими парцели и книги, спомогнали за развиването и одобряването на академията като водещ теоретичен и нравствен център. Библиотеките на Българска академия на науките и на нейните институти са измежду най-големите складове на познание в страната, в тях се пазят и архивите на мнозина водещи учени на страната ни в десетилетията.
Трите нови книги са отпечатани в издателството на Българска академия на науките " Проф. Марин Дринов ", носещо името на създателя и първи ръководител на академията. Разпространяват се гратис, следва да бъдат доставени в библиотеки, вузове и други институции. Обмисляме хрумвания за продължение на поредицата, сподели проф. Васил Николов.
Документалният филм " Храмът на познанието - 150 години Българска академия на науките " беше показан в академията на 7 октомври. Той показва историята на първото ни институция на знанието - от годините в емиграция и първите стъпки във възобновената българска страна през столетия на войни, политически разтърсвания и превратности до наши дни. Разказ за една непрекъсната борба за опазването на българската просвета, просвета и нематериалност. Сценарист на кино лентата е Димитър Стоянович, режисьор Лъчезар Аврамов, оператор Калоян Божилов. Участват актьорите Цветана Манева, Йоана Буковска, Ириней Константинов, Георги Тенев, Камен Воденичаров, Драгомир Симеонов, Веселин Калановски.
За първи път да вземем за пример се разгласяват архитектурни чертежи на постройката на повече от 100 години, правени с невероятна точност и гений, на ръка, с туш и перо. В последните години в медиите нашумя новината, че и Васил Левски е дарил скромна сума за основаването н Българското книжовно сдружение (от края на 1911 година преименувано в Българска академия на науките със закон). Но малко на брой знаят кои известни българи са правили парични дарения, дарения на недвижими парцели и книги, спомогнали за развиването и одобряването на академията като водещ теоретичен и нравствен център. Библиотеките на Българска академия на науките и на нейните институти са измежду най-големите складове на познание в страната, в тях се пазят и архивите на мнозина водещи учени на страната ни в десетилетията.
Трите нови книги са отпечатани в издателството на Българска академия на науките " Проф. Марин Дринов ", носещо името на създателя и първи ръководител на академията. Разпространяват се гратис, следва да бъдат доставени в библиотеки, вузове и други институции. Обмисляме хрумвания за продължение на поредицата, сподели проф. Васил Николов.
Документалният филм " Храмът на познанието - 150 години Българска академия на науките " беше показан в академията на 7 октомври. Той показва историята на първото ни институция на знанието - от годините в емиграция и първите стъпки във възобновената българска страна през столетия на войни, политически разтърсвания и превратности до наши дни. Разказ за една непрекъсната борба за опазването на българската просвета, просвета и нематериалност. Сценарист на кино лентата е Димитър Стоянович, режисьор Лъчезар Аврамов, оператор Калоян Божилов. Участват актьорите Цветана Манева, Йоана Буковска, Ириней Константинов, Георги Тенев, Камен Воденичаров, Драгомир Симеонов, Веселин Калановски.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ