Проучване на Института за политика: Българите са по-скоро оптимисти за европредседателството
Три месеца преди България да поеме председателството на Европейски Съюз, българските жители са по-скоро оптимистично настроени, разпознаващи водачеството на министър-председателя на терена на интернационалната политика, само че със поръчка към дейности с подчертана отбрана на националния интерес.
Това сочи изследване на Института за политика за публичните настройки към европейските политики в България и оценката на българите за готовността на страната ни за осъществяване на председателството.
Изследвани са хиляда пълнолетни български жители в директно стандартизирано изявление, извършено в 56 обитаеми места с друга величина на популацията през месец септември.
Първата група въпроси са ориентирани към главните провокации пред българските жители като представители на европейската общественост. Изследването открива боязън от приемането на еврото като национална валута (59%) и висока степен на недоумение на изгодите от този акт. Като главен мотив в поддръжка на въвеждането се акцентира развиването на наедрял и междинен бизнес (43%). Противниците на тази концепция (47%) показват като главен претекст за отрицателната си настройка упованието за прикрит скок на цените на стоките и услугите. Притесненията са изключително мощно изразени при хората с главно (80%) и начално обучение (71%).
Резултатите обрисуват паралелното битие на проевропейски и патриотични настройки, които изясняват утвърждението (55%) към водената от Унгария и Полша национална политика. Най-голям дял от тях се следи при гласоподавателите в лявото и извънредно лявото политическо пространство (70%), което се отнася и до популацията над 56-годишна възраст.
Голямата тематика за политиките по отношение на емигрантите е присъща с високо отрицание към дейностите и решенията на Европейски Съюз в тази тенденция (44%). Типично схващане на казуса и висока приемливост имат по-младите хора (40%) и всички изследвани лица с най-ниския учебен статус. При последните обяснението идва от идентификацията им като сегашни или бъдещи емигранти.
На фона на проевропейските настройки у българите се регистрира висока степен на утвърждение на Брекзит, разбиран като отбрана на националния интерес (48%). Левият набор изследвани лица доминират в този метод на мислене (62%).
Конкретните въпроси за идното Председателство на България сочат добра оценка за готовността на страната ни (45%). По-големият % от хората считат, че отговорността за подготовката и провеждането му се носи персонално от министър-председателя (45%), следван от отрасловия министър Лиляна Павлова (22%). Министерски съвет не е припознат като групов управителен фактор за председателството (9%). Същите настройки се отнасят и до ролята на Президента (8%), който е различим като фактор за Председателството главно измежду изследваните лица с извънредно лява политическа ориентировка.
Това сочи изследване на Института за политика за публичните настройки към европейските политики в България и оценката на българите за готовността на страната ни за осъществяване на председателството.
Изследвани са хиляда пълнолетни български жители в директно стандартизирано изявление, извършено в 56 обитаеми места с друга величина на популацията през месец септември.
Първата група въпроси са ориентирани към главните провокации пред българските жители като представители на европейската общественост. Изследването открива боязън от приемането на еврото като национална валута (59%) и висока степен на недоумение на изгодите от този акт. Като главен мотив в поддръжка на въвеждането се акцентира развиването на наедрял и междинен бизнес (43%). Противниците на тази концепция (47%) показват като главен претекст за отрицателната си настройка упованието за прикрит скок на цените на стоките и услугите. Притесненията са изключително мощно изразени при хората с главно (80%) и начално обучение (71%).
Резултатите обрисуват паралелното битие на проевропейски и патриотични настройки, които изясняват утвърждението (55%) към водената от Унгария и Полша национална политика. Най-голям дял от тях се следи при гласоподавателите в лявото и извънредно лявото политическо пространство (70%), което се отнася и до популацията над 56-годишна възраст.
Голямата тематика за политиките по отношение на емигрантите е присъща с високо отрицание към дейностите и решенията на Европейски Съюз в тази тенденция (44%). Типично схващане на казуса и висока приемливост имат по-младите хора (40%) и всички изследвани лица с най-ниския учебен статус. При последните обяснението идва от идентификацията им като сегашни или бъдещи емигранти.
На фона на проевропейските настройки у българите се регистрира висока степен на утвърждение на Брекзит, разбиран като отбрана на националния интерес (48%). Левият набор изследвани лица доминират в този метод на мислене (62%).
Конкретните въпроси за идното Председателство на България сочат добра оценка за готовността на страната ни (45%). По-големият % от хората считат, че отговорността за подготовката и провеждането му се носи персонално от министър-председателя (45%), следван от отрасловия министър Лиляна Павлова (22%). Министерски съвет не е припознат като групов управителен фактор за председателството (9%). Същите настройки се отнасят и до ролята на Президента (8%), който е различим като фактор за Председателството главно измежду изследваните лица с извънредно лява политическа ориентировка.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ