Три лоста държи Путин за ескалация конфликта в Украйна: с

Три лоста държи Путин за ескалация спора в Украйна: с оръжия за всеобщо поразяване в самата Украйна, посредством хакерски атаки против Запада или с военни удари по територията на НАТО. Третият е минимум евентуален, написа ФАЦ.

Американски гаубици М777 за Украйна

Русия ще се натъкне на огромни военни компликации в Украйна – правилни се оказаха многочислените предизвестия, които прозвучаха още при започване на войната. Разбираме го в този момент, откакто останахме сюрпризирани, че една международна военна мощ ще види толкоз напън с такава нормална, стандартна интервенция. В същото време първото усещане малко заблуждава. Защото Русия не е по-слаба от Украйна, таман в противен случай. Вярно,, само че по тази причина пък към този момент управлява 20% от украинската държавна територия. За нападната страна това съставлява голяма загуба – та нали всички тези земи би трябвало занапред да се завладяват назад.
Редакцията предлага
Правителството в Киев към този момент оповести какво ще му би трябвало, с цел да реализира тази цел. В листата с стремежи на украинците са включени апропо 1000 гаубици, 300 многоцевни минометни системи и 500 танка. Дори в случай че приемем, че желанията са малко раздути, описът е надалеч по-дълъг от това, което Западът към този момент е доставил или заречен. Изтощителната война в Донбас последователно се трансформира в материална борба, в която руснаците държат по-добрите карти.

Внимателно премислена военна помощ

На Запад мащабите на това развиване се осъзнават последователно и със забавяне. Най-ясно ги схващат във Вашингтон, който още преди войната си беше съставил по-реалистична картина за ситуацията в Европа. Байдън даде на украинците доста повече оръжия, в сравнение с всички останали, а в този момент за пръв път им дава и.

В същото време обаче президентът на Съединени американски щати доста деликатно преценя какво могат тези оръжия. Той даде миномети с най-малък обхват, а и трайно отхвърля да достави самолети. Байдън просто не желае Украйна да предприеме набези против съветската държавна територия – камо ли пък със западни оръжия. В Белия дом не желаят по никакъв метод страната им да бъде въвлечена във войната.

Това наподобява малко на вървене по въже, тъй като в последна сметка единствено Путин взема решение по какъв начин да реагира на западните оръжейни доставки за Украйна. Досега той се лимитира единствено до опитите да унищожава тези оръжия вътре на украинска територия. Така – най-малко първоначално – Путин се преценява с алените линии, обрисувани от Байдън, без значение от обстоятелството, че съветската държавна агитация показва войната като неприсъствен спор със Запада. Но никой не е споделил, че това състояние ще продължи и отсега нататък – изключително в случай че Путин ненадейно усети, че стартира да губи. Неговите благоприятни условия да ескалира спора се движат в диапазона от потребление на оръжия за всеобщо поразяване в Украйна, през хакерски атаки против Запада, та чак до военни удари против територията на НАТО.

Последната заплаха, която автоматизирано ще задейства съюзническата уговорка по член 5 от контракта за НАТО, към този момент към момента наподобява минимум евентуална. В момента съветската войска е сложена на съществено тестване и няма сили да влезе в спор с НАТО. Но казусът ще продължи да набъбва, колкото повече и колкото по-мощни оръжия получава Украйна. И няма скоро да изчезне. Русия се готви за продължителна война, а и волята за опозиция на украинците си остава непречупена. Тъкмо заради това дипломатическите старания стигнаха до задънена улица. Защото сега и двете страни се надяват да извлекат полза от продължаването на сраженията.

Американската ракетна установка M270

По въпроса за доставката на артилерийски системи Европа по традиция следва американския образец. Същото счита да стори и Германия. Ала Западът последователно изчерпва всички други принадлежности за напън против Русия. Вече, които обаче досега не оказват някакво очевидно въздействие върху хода на войната. Като инструмент остава единствено газът, само че – както е известно – по този пункт Европа рискува сама да си нанесе щета. Върху протичащото се на бойните полета не оказват влияние нито визитите на взаимност в Киев, нито пък възможното оповестяване на Украйна за кандидат-членка на Европейски Съюз – такива жестове имат значение само като политическа символика.

Каквото каже Вашингтон

Ето по какъв начин публичната полемика последователно стартира да звучи безпомощно. В Германия тя затъва в дебрите на морално-идеологическите разногласия кой, по какъв начин и за какво би могъл да завоюва или да загуби тази война. Да, Германия е страна, която занапред би трябвало още веднъж да навлиза в сериозната интернационална политика, тъй че от нея надали може да се чака освен това. Добре, само че ето, че и на френския президент не му идва нищо друго мислено, с изключение на да предизвести да не унизяваме Русия. Тук прозира политическо мислене, което като че ли е по-близо до Виенския конгрес, в сравнение с до демократичния ред, който Западът желае да отбрани от попълзновенията на Путин.

В последна сметка ще стане същото, което се случва към този момент близо 100 години: решаващо ще се окаже какво желае Америка. Министърът на защитата на Съединени американски щати неотдавна назова задачата: Русия да бъде толкоз отслабена, че към този момент да не бъде в положение за нова инвазия. А този мироглед също не дава обещание неотдавнашен завършек на войната.

Николас Бусе, " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг "

www.faz.net

Всички права непокътнати. Frankfurter Allgemeine Zeitung