Путин няма пълен контрол над войната, която сам започна
Три обстоятелството демонстрират, че президентът Путин няма цялостен надзор над войната, която е почнал. Първият са самосиндикалните дейности на окупационните управляващи в Украйна, вторият – неналичието на съответно военно управление, третият – речта на Путин в деня на противозаконното заграбване на украински територии, написа " Свободна Европа ".
Те побегнаха през реките, през задните дворове и стремително. Руската войска, която напуща Харковска област, е най-драматичният роман на съветското проваляне в Украйна до този миг. Разказите звучат еднообразно – тук е изоставено неизсъхнало пране на долни мъжки фланелки, там са захвърлени оръжия и униформи, не се вижда и една развалена пушка, с цел да е ясно, че в бягството е имало най-малко минута за размисъл – да вземем за пример, че годно оръжие не трябва да се изоставя като трофей за съперника.
Руските бойци се хвърлят в реки с ширината на половин Дунав, преобличат се в цивилни облекла, с цел да се слеят с рускоезичното население на Източна Украйна, вършат всичко, с цел да избегнат сигурните плен или гибел. Всичко това стана в първите седмици на септември и толкоз шокира света, че един въпрос остана на назад във времето: по какъв начин това бягство е прозвучало за окупационните съветски управляващи в останалите заграбени земи на Украйна?
Четиримата окупатори
През май и юни съветските окупационни управляващи в превзетите територии твърдяха, че „ Русия е тук вечно “ и че през септември следва референдум за присъединението на областите към Русия. Украинската контраатака попречи на това и проектите бяха изоставени „ за по-нататък през есента “ или за 4 ноември, когато Москва отбелязва Деня на националното единение. На 20 септември в разстояние от минути съветските сепаратистки водачи в четири области – Херсонска, Запорожка, Луганска и Донецка – насрочиха референдуми за след три дни. Това стана в миг, в който Путин и околните до него твърдяха, че тематиката с референдумите към този момент е „ на пауза “, споделя политологът Абас Галямов пред екипа на Навални.
Галямов, който от 2008 до 2010 взе участие в писането на речи на Путин в качеството му на министър-председател, а през днешния ден е критик на Кремъл, твърди, че събитията в Украйна са „ захлупили “ Путин. „ Ами че тази фраза за слагането на референдумите „ на пауза “ за [местните сепаратисти] е прозвучала като знак, че Кремъл може да ги съобщи, както към този момент го е направил в Харковска област. [Те] са разбрали, че незабавно би трябвало да създадат нещо, с цел да не се разбягат руснаците и от [останалите завладяни територии] “.
Според Галямов локалните сепаратисти са оповестили обществено референдумите и с това са „ счупили играта “ на Путин, който пред лицето на военната загуба в действителност упорства за договаряния, а не за анексия. Той не е могъл да не ги поддържа обществено, тъй като в противоположен случай това е обезсмисляло самата му война, стартирана, както твърди Кремъл, в името на поробените нации в Украйна. „ Путин си мислеше, че ръководи събитията, а излезе, че събитията ръководят него “, споделя Галямов. „ Сега всички питат какви са задачите на Путин. Ама никакви цели няма той. Просто гледа да оцелее и точка “.
На бойното поле
Телеграм е обществената мрежа, по която сега се вижда отчаянието на съветските военни. Кореспондентите на съветските прокремълски медии приказват за най-малко четири казуса, които свидетелстват за неуместно неприятно ръководство на бойните дейности и за ерес в командването. Сред тях са тези:
- Липсата на съответен съветски пълководец в Лиман – град, който Украйна си върна в края на седмицата. Лидерът на Чечня Рамзан Кадиров упрекна ген. Лапин, който командва локалното съветско отделение, в загубата на стратегически позиции.
- Липсата на благонадежден радио канал. Украинските сили прихващат съществуващите с лекост, а в това време заглушават известията по този начин, че те да не доближават до съветските бойци.
- Липсата на подготовка за предизвестени набези на украинската войска (за освобождението на Балаклея, Изюм и Лиман). Руското командване е знаело за тях, само че не е взело ограничения.
- Остават в действие към този момент известните обвинявания в това, че мобилизираните нямат облекла, обувки, храна, военна подготовка.
- Остават в действие и класическите за Русия изказвания, че нередностите се случват поради това, че главнокомандващият (Путин) не е известен за тях, а не поради това, че са непредотвратими.
Ако всичко това е правилно, военните няма по какъв начин да изпълнят напътствията на своето командване, със или без волята на Путин. За това приказват военните специалисти Олег Жданов, Олексий Арестович, Юрий Фьодоров. Оттук, на собствен ред, следва изказванието на Галямов: „ Ситуацията се развива съгласно личната си логичност. Винаги е по този начин, когато наближава краят “.
Речта на Путин
Това, че съветският президент ще каже нещо „ съдбовно “ в петък, не се оправда. Денят, в който Русия със мним документ причисли непозната територия към своята, беше запомнен с една от най-маловажните речи на Владимир Путин от началото на войната до през днешния ден. „ Маловажна “ се отнася до посланията. Пропагандният им детайл възпроизведе всичко, казано още през февруари, а практическият детайл беше единствено един – Путин прикани за договаряния, само че предизвести, че в хода им не би обсъждал ориста на към този момент присъединените към Русия територии.
При главнокомандващ, който губи на бойното поле, а в следствие приказва от позиция на силата, това докара до такава степен, че речта му породи отвращение, само че не и разбори. „ Какво да му проучвам на това “, попита реторично съветникът на украинската президентска администрация Олексий Арестович. Повечето самостоятелни съветски медии даже не сложиха речта на Путин измежду водещите си вести (за разлика от концерта на Червения площад в чест на анексията). Най-добрият коментар беше поднесен под формата на фотоси от публиката в тържествената Георгиевска зала в Кремъл – депутати, министри и губернатори не показваха наслада, до момента в който ръкопляскаха, лицата на доста бяха посърнали или безизразни. От Путин се очакваше да им предложи решение на рецесията във войната, а той не направи нищо сходно.
Какво следва, щом няма водач
Единствената прогноза, която си разрешават анализаторите през днешния ден, е за съветска военна загуба в Украйна. Дори и Русия да употребява тактическо нуклеарно оръжие (защото тогава ще има западна намеса). Дори и да активизира 300 хиляди души (защото без образование, оръжие и облекла те биха помогнали единствено за спорадични съветски набези с доста жертви). Що се отнася до развиването на самата Русия, за прогнози е рано. Опозиционерите са малко и са задържани, а тези, които са отвън Русия, са неорганизирани и едва известни.
Реалните настроения на руснаците не могат да бъдат регистрирани в съответна статистика. Критиките към Путин, отправени от личните му елити, не са за това, че той е почнал войната, а че я води не задоволително нападателно и най-после ще я загуби. Както споделя съветският политолог Дмитрий Орешкин пред телевизия Дождь, " най-вероятно ще доживеем оня оперетъчен миг, в който Путин ще ни наподобява миротворец ".
Автор: Татяна Ваксберг
Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със единодушието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
Те побегнаха през реките, през задните дворове и стремително. Руската войска, която напуща Харковска област, е най-драматичният роман на съветското проваляне в Украйна до този миг. Разказите звучат еднообразно – тук е изоставено неизсъхнало пране на долни мъжки фланелки, там са захвърлени оръжия и униформи, не се вижда и една развалена пушка, с цел да е ясно, че в бягството е имало най-малко минута за размисъл – да вземем за пример, че годно оръжие не трябва да се изоставя като трофей за съперника.
Руските бойци се хвърлят в реки с ширината на половин Дунав, преобличат се в цивилни облекла, с цел да се слеят с рускоезичното население на Източна Украйна, вършат всичко, с цел да избегнат сигурните плен или гибел. Всичко това стана в първите седмици на септември и толкоз шокира света, че един въпрос остана на назад във времето: по какъв начин това бягство е прозвучало за окупационните съветски управляващи в останалите заграбени земи на Украйна?
Четиримата окупатори
През май и юни съветските окупационни управляващи в превзетите територии твърдяха, че „ Русия е тук вечно “ и че през септември следва референдум за присъединението на областите към Русия. Украинската контраатака попречи на това и проектите бяха изоставени „ за по-нататък през есента “ или за 4 ноември, когато Москва отбелязва Деня на националното единение. На 20 септември в разстояние от минути съветските сепаратистки водачи в четири области – Херсонска, Запорожка, Луганска и Донецка – насрочиха референдуми за след три дни. Това стана в миг, в който Путин и околните до него твърдяха, че тематиката с референдумите към този момент е „ на пауза “, споделя политологът Абас Галямов пред екипа на Навални.
Галямов, който от 2008 до 2010 взе участие в писането на речи на Путин в качеството му на министър-председател, а през днешния ден е критик на Кремъл, твърди, че събитията в Украйна са „ захлупили “ Путин. „ Ами че тази фраза за слагането на референдумите „ на пауза “ за [местните сепаратисти] е прозвучала като знак, че Кремъл може да ги съобщи, както към този момент го е направил в Харковска област. [Те] са разбрали, че незабавно би трябвало да създадат нещо, с цел да не се разбягат руснаците и от [останалите завладяни територии] “.
Според Галямов локалните сепаратисти са оповестили обществено референдумите и с това са „ счупили играта “ на Путин, който пред лицето на военната загуба в действителност упорства за договаряния, а не за анексия. Той не е могъл да не ги поддържа обществено, тъй като в противоположен случай това е обезсмисляло самата му война, стартирана, както твърди Кремъл, в името на поробените нации в Украйна. „ Путин си мислеше, че ръководи събитията, а излезе, че събитията ръководят него “, споделя Галямов. „ Сега всички питат какви са задачите на Путин. Ама никакви цели няма той. Просто гледа да оцелее и точка “.
На бойното поле
Телеграм е обществената мрежа, по която сега се вижда отчаянието на съветските военни. Кореспондентите на съветските прокремълски медии приказват за най-малко четири казуса, които свидетелстват за неуместно неприятно ръководство на бойните дейности и за ерес в командването. Сред тях са тези:
- Липсата на съответен съветски пълководец в Лиман – град, който Украйна си върна в края на седмицата. Лидерът на Чечня Рамзан Кадиров упрекна ген. Лапин, който командва локалното съветско отделение, в загубата на стратегически позиции.
- Липсата на благонадежден радио канал. Украинските сили прихващат съществуващите с лекост, а в това време заглушават известията по този начин, че те да не доближават до съветските бойци.
- Липсата на подготовка за предизвестени набези на украинската войска (за освобождението на Балаклея, Изюм и Лиман). Руското командване е знаело за тях, само че не е взело ограничения.
- Остават в действие към този момент известните обвинявания в това, че мобилизираните нямат облекла, обувки, храна, военна подготовка.
- Остават в действие и класическите за Русия изказвания, че нередностите се случват поради това, че главнокомандващият (Путин) не е известен за тях, а не поради това, че са непредотвратими.
Ако всичко това е правилно, военните няма по какъв начин да изпълнят напътствията на своето командване, със или без волята на Путин. За това приказват военните специалисти Олег Жданов, Олексий Арестович, Юрий Фьодоров. Оттук, на собствен ред, следва изказванието на Галямов: „ Ситуацията се развива съгласно личната си логичност. Винаги е по този начин, когато наближава краят “.
Речта на Путин
Това, че съветският президент ще каже нещо „ съдбовно “ в петък, не се оправда. Денят, в който Русия със мним документ причисли непозната територия към своята, беше запомнен с една от най-маловажните речи на Владимир Путин от началото на войната до през днешния ден. „ Маловажна “ се отнася до посланията. Пропагандният им детайл възпроизведе всичко, казано още през февруари, а практическият детайл беше единствено един – Путин прикани за договаряния, само че предизвести, че в хода им не би обсъждал ориста на към този момент присъединените към Русия територии.
При главнокомандващ, който губи на бойното поле, а в следствие приказва от позиция на силата, това докара до такава степен, че речта му породи отвращение, само че не и разбори. „ Какво да му проучвам на това “, попита реторично съветникът на украинската президентска администрация Олексий Арестович. Повечето самостоятелни съветски медии даже не сложиха речта на Путин измежду водещите си вести (за разлика от концерта на Червения площад в чест на анексията). Най-добрият коментар беше поднесен под формата на фотоси от публиката в тържествената Георгиевска зала в Кремъл – депутати, министри и губернатори не показваха наслада, до момента в който ръкопляскаха, лицата на доста бяха посърнали или безизразни. От Путин се очакваше да им предложи решение на рецесията във войната, а той не направи нищо сходно.
Какво следва, щом няма водач
Единствената прогноза, която си разрешават анализаторите през днешния ден, е за съветска военна загуба в Украйна. Дори и Русия да употребява тактическо нуклеарно оръжие (защото тогава ще има западна намеса). Дори и да активизира 300 хиляди души (защото без образование, оръжие и облекла те биха помогнали единствено за спорадични съветски набези с доста жертви). Що се отнася до развиването на самата Русия, за прогнози е рано. Опозиционерите са малко и са задържани, а тези, които са отвън Русия, са неорганизирани и едва известни.
Реалните настроения на руснаците не могат да бъдат регистрирани в съответна статистика. Критиките към Путин, отправени от личните му елити, не са за това, че той е почнал войната, а че я води не задоволително нападателно и най-после ще я загуби. Както споделя съветският политолог Дмитрий Орешкин пред телевизия Дождь, " най-вероятно ще доживеем оня оперетъчен миг, в който Путин ще ни наподобява миротворец ".
Автор: Татяна Ваксберг
Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със единодушието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ