12-те закона на живота
Третият закон на Нютон гласи: Всяко деяние има равно по величина и противоположно по посока противопоставяне. Той обаче важи освен за физическите явления. Всъщност, безусловно същото се случва и в нашето всекидневие. Когато мислим, приказваме или вършим някакво деяние, изкарваме на напред във времето мощ, която ще ни откликне по безусловно същия метод.
Следващите 12 закона, подбрани от BrightSide, ще ви оказват помощ да станете по-щастливи и уверени в себе си.
Законът за дейностите и следствията
Всичко, което сътворяваме в тази Вселена, се връща при нас. Затова в случай че желаеме да опознаем любовта, същинското другарство и щастието, първо би трябвало да стартираме да обичаме тези, който са ни най-близки, да бъдем положителни другари и да се стараем да вършим другите щастливи.
Законът на основаването
Ключът към съразмерен вътрешен живот се крие в това да бъдем самостоятелни от външния свят. За да постигнете това, би трябвало да бъдете самите себе си, да се обкръжите с хора и неща, които обичате и желаете да виждате всекидневно.
Законът на покорността
Можем да променим дадена обстановка, чак откакто я приемем. Ако в някого виждаме само зложелател, това значи, че не сме склонни да одобряваме едно по-висше положение на битие.
Законът на растежа
Основната ни задача в този свят е да се променяме и развиваме като човеци, а не безусловно да се фокусираме върху множеството хора, с които се срещаме, само че по този начин и не опознаваме в живота си (или пък да се завладяваме от мястото, на което живеем и технологиите, които ползваме). Разполагаме само с живота и времето, които са ни дадени.
Законът на отговорността
Животът е като огледало. Когато нещо се обърка, това значи, че нещо и в нас самите не е наред. Съответно ние би трябвало да поемем отговорност за случилото се и да не търсим виновността и другите.
Законът на връзката
Дори и това, което вършим, да наподобява нищожно и на пръв взор безсмислено, значимо е да продължим да го вършим, защото всичко в този свят е взаимосвързано. Първата стъпка е не по-малко значима от последната – и двете са от основно значение за осъществяването на дадена задача.
