Идвайте си
Ще заглъхне къщата, а двора
ще потъне в плевели и лайка...
Тук ще дойдат нови, непознати хора,
ще я няма бедната ви майка.
Ще мълчат оголени липите,
небесата ще се спуснат сиви...
Майките ви чакат пред вратите.
Идвайте си, до момента в който са живи!
Идвайте си, до момента в който към момента светят
две прозорчета в шумака
и до късно в есенните нощи двама старци трепетно ви чакат.
Идвайте си. В остарялото огнище
дънер догаря – изсъхнал дънер от черница
и до него мемоари разнищват
остарял татко и майка ви светица.
Идвайте си, до момента в който на двора
тегне с грозде остарялата лозница,
жълти тикви светят на стобора
и поели топлата десница,
целунете майка си, че може
тази среща сетна да остане...
Не ще има кой трапеза да постави,
с топла питка сладко да предложения.
Ще заглъхне къщата, а двора
ще потъне в плевели и лайка...
Тук ще дойдат нови, непознати хора,
ще я няма бедната ви майка.
Ще мълчат оголени липите,
небесата ще се спуснат сиви...
Майките ви чакат пред вратите.
Идвайте си, до момента в който са живи!
(Христо Медникаров)
