Трябва ли 3 март да е Национален празник? Мнението на проф. Кирил Толалов и проф. Динко Динков
Трети март е разгласен за народен празник през 1991 година, с решение Великото национално заседание. До тогава като подобен се е чествал 9-и септември.
„ Преди 10 ноември 3-и март не беше народен празник, той беше работен ден. На тогавашната власт беше по-удобно народен празник да бъде 9-и септември. Така че да не си мислят, че ще се наруши някаква традиция, в случай че 3-и март се анулира като народен празник “, счита проф. Кирил Топалов.
Аргументи в поддръжка има и в двете направления.
„ Основният мотив трети март да бъде народен празник е, че на историческата сцена се появява нова национална страна, която е вследствие на доста фактори още от средновековието, както и от напъните на българското общество да се резервира като такова даже когато страна не е имало “, споделя проф. Динко Динков.
Историческите обстоятелства са значими, счита професор Топалов, само че още по-важно е националният празник да повдига самочувствието ни като нация.
„ Това е в края на краищата резултат от имперските войни на Русия, десетата от век и половина преди освобождението ни. Всички търсят нещо свое, национално, собствен принос за освобождението си “, счита той.
Професор Динков обаче прозира други претекстове за желанието да бъде заменен националния празник.
„ Разбирам терзанията и неудобствата на някои хора е ненапълно обвързвано с присъединяване на Русия и в този момент ситуацията поражда някакви неудобства. Аз намирам това за несериозно и бих призовал да не се влияем от коноктюрни фактори “, проучва той..
„ И Гърция и Сърбия се освобождават от османското господство вследствие на сходна война, само че те не го признават, те признават своята национална гражданска война и по този начин основават самочувствие на своя народ, че те не са били някакъв “, твърди проф. Топалов.
Идеи за други възможности на 3-и март има доста: 20 април поради Априлското въстание, 6-и септември Съединението, 22-и септември независимостта.
„ И най-сетне имаме най-красивия празник – 24 май – празникът на славянските учители “, продължава той.
„ Ние мъчно можем да аргументираме, че тъкмо 24-май е датата, на която се е приела новата славянска писменост на нашите земи. Тази дата е малко измислена по време на Възрождението “, счита проф. Динков.
Аргументи за и срещу националния празник и неговите други възможности могат да се дават доста. Независимо дали 3-март ще остане или може би ще припознаем различен като най-важния ден за България, историците са уверени в едно - тази дата би трябвало да сплотява нацията, а не да я разделя.
„ Преди 10 ноември 3-и март не беше народен празник, той беше работен ден. На тогавашната власт беше по-удобно народен празник да бъде 9-и септември. Така че да не си мислят, че ще се наруши някаква традиция, в случай че 3-и март се анулира като народен празник “, счита проф. Кирил Топалов.
Аргументи в поддръжка има и в двете направления.
„ Основният мотив трети март да бъде народен празник е, че на историческата сцена се появява нова национална страна, която е вследствие на доста фактори още от средновековието, както и от напъните на българското общество да се резервира като такова даже когато страна не е имало “, споделя проф. Динко Динков.
Историческите обстоятелства са значими, счита професор Топалов, само че още по-важно е националният празник да повдига самочувствието ни като нация.
„ Това е в края на краищата резултат от имперските войни на Русия, десетата от век и половина преди освобождението ни. Всички търсят нещо свое, национално, собствен принос за освобождението си “, счита той.
Професор Динков обаче прозира други претекстове за желанието да бъде заменен националния празник.
„ Разбирам терзанията и неудобствата на някои хора е ненапълно обвързвано с присъединяване на Русия и в този момент ситуацията поражда някакви неудобства. Аз намирам това за несериозно и бих призовал да не се влияем от коноктюрни фактори “, проучва той..
„ И Гърция и Сърбия се освобождават от османското господство вследствие на сходна война, само че те не го признават, те признават своята национална гражданска война и по този начин основават самочувствие на своя народ, че те не са били някакъв “, твърди проф. Топалов.
Идеи за други възможности на 3-и март има доста: 20 април поради Априлското въстание, 6-и септември Съединението, 22-и септември независимостта.
„ И най-сетне имаме най-красивия празник – 24 май – празникът на славянските учители “, продължава той.
„ Ние мъчно можем да аргументираме, че тъкмо 24-май е датата, на която се е приела новата славянска писменост на нашите земи. Тази дата е малко измислена по време на Възрождението “, счита проф. Динков.
Аргументи за и срещу националния празник и неговите други възможности могат да се дават доста. Независимо дали 3-март ще остане или може би ще припознаем различен като най-важния ден за България, историците са уверени в едно - тази дата би трябвало да сплотява нацията, а не да я разделя.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ