Трети ден след като светът осъмна със злокобните заплахи на

Трети ден откакто светът осъмна със злокобните закани на Путин за нуклеарно оръжие, а Русия се изправи пред военна готовност, каквато не е имало от Втората международна война насам, българският президент и висш главнокомандващ Румен Радев мълчи.

Военният му министър разгласи, че риск за България има, само че опасност няма.
Към България обаче приижда невъобразим мигрантски поток, поради което е оповестено отчасти бедствено състояние в Бургаско, Ямболско, в Свиленград и Тополовград. Така ни го показа вътрешният министър.

Обществото у нас е тотално разграничено във връзка с братоубийствената война в Украйна.

Водачите на политическите партии издават разнопосочни сигнали за държанието на България в тази сериозна за целия свят обстановка.

Европейските и международните водачи заеха позиция. Премиери и президенти се обърнаха към народите си с разнообразни послания. Едни с апели за успокоение, други - с взимане на страна.

Само Радев се е снишил. И мълчи.
В президентството през днешния ден се съберат министри и шефове на служби на консултативна среща, на която " ще бъдат разисквани последствията за сигурността, стопанската система и обществена сфера от ескалацията на войната в Украйна ", оповестиха от прессекретариата на " Дондуков " 2.

Ами това е седянка?

Среща в подобен формат няма институционална легитимност. На нея може да бъда разисквана информация, да бъдат изказани разнообразни отзиви, само че решения не могат да бъдат взимани. Това е раздумка, на която Радев или Донев ще си приказват сами със себе си - министрите са назначени от Радев, шефовете на служби - също. Това е мини-заседание на служебното държавно управление.

Такава среща не е еманация на българското политическо посланичество. На нея няма да се чуят позициите на другите политически групи в страната. На нея не може да бъде направена общонационална позиция. 

Единствените законни органи, които могат да реагират съответно, са КСНС при президента и Съветът по сигурността към държавното управление.

Но Радев не смее да свика КСНС! Той към този момент се опасява от партиите и водачите им, тъй като от дълго време е изгубил доверието им, тъй като с дейностите си настойчиво и методично разрушава партийната система и това към този момент никой няма да му го елементарни и тъй като се провали в главната си конституционна отговорност пред нацията - да работи за нейното единство.

 

А пък служебният министър председател Гълъб Донев с тоталната чистка и изчегъртване на държавните институции, която прави под диктовката на президента, е прекомерно стеснен в дейностите си като общественик в този миг.

 

Военният министър Димитър Стоянов, някогашен основен секретар на президента Радев, се опита през днешния ден да омаловажи свикването на КСНС, като уточни, че Консултативен съвет по национална сигурност (КСНС) може да се свика с работещо Народно заседание или с искане на Министерския съвет.

Само че, през днешния ден ние сме в изискванията на член 64 ал.2) от Конституцията, който споделя " В случай на война, военно или друго изключително състояние, настъпили по време или след приключване на мандата на Народното събрание, срокът на неговите компетенции се продължава до отпадането на тези условия ".

Така че, до момента в който не се избере нов парламент, съставът на сегашния носи своята легитимност и отговорност пред съдбините на нацията. И в случай че би трябвало, може да бъде призован изключително. В противоположен случай, в случай че следваме логиката на Димитър Стоянов, в отсъствието на парламент президентът Радев може и война да разгласи.

Големият проблем пред обществото ни през днешния ден е неналичието на водачество в България. Защото водачеството се ражда единствено в процеса на взаимоотношение с другите хора. Лидерът е събирателна персона, той държи ключа за единство, той интегрира общите цели, обстановките, времето, упованията, идеите, възприятията и ползите на хората. И това точно е заложено в българската Конституция.

 

В книгата си " Мениджъмнт за бъдещето " Питър Дракър, един от най-влиятелни модерни мислители в региона на научния мениджмънт, споделя: " Един ефикасен водач знае, че единствено той и никой различен носи цялата отговорност, той не се опасява от силата на сътрудници и подчинени. Докато лъжеводачите се страхуват; те постоянно се занимават с чистки... "

 

Ще прибавя, че в следването на лъжеводачите няма харизма, няма вяра, няма възкръсване и ентусиазъм.

 

Случващото се у нас ни сподели, че, за жалост, ние сме обречени на лъжеводачи...