Мъри: Подавам оставка при нови собственици
Треньорът на Левски Станимир Стоилов приказва извънредно за предаването „ Код Спорт “. Специалистът предвижда, че „ сините “ ще могат да се борят за шампионската купа още през идващия сезон и приказва по всички настоящи тематики. Предлагаме акценти от диалога със Станимир Стоилов:
- Според теб в миналото ще стане ли ясно от кое място Левски натрупа тези задължения? Кой или кои са хората, които сложиха на ръба на съществуването един от грандовете на българския футбол?
- Естествено, това са огромна част от тези, които работиха и получаваха заплати в клуба, тъй като те покорно подписваха и трупаха отговорности. Там са първите най-големи виновници, а по-късно и притежателите, които не са чистили уговорките към Национална агенция за приходите. Платените чиновници са били голям проблем на Левски. Те просто са подминавали или подписвали документи без да има отсреща им покриване на задължения. Слугинаж на началник или на притежател, само че не слугинаж на Левски. И на мен не ми е прелестно да влизам в спорове с хора, които са към клуба, помагали са или оказват помощ непрекъснато. Аз дори някой път ги назовавам „ пиявици “, „ съветници “ - да ги откъсна от тялото на Левски, с цел да може Левски да диша по- умерено, тъй като в случай че примерно както с огромна част от предходните съм си пил по едно кафе, моят живот на „ Герена “ щеше да е доста по-розов. Но аз избрах изчистването на „ пиявиците “, в сравнение с пиенето на кафе с хората, които желаят постоянно да са към масата.
- Как би трябвало да наподобява в твоите очи Левски? Не приказваме игрово, а като конструкция на клуба.
- Може би Левски би трябвало да се цели в британския модел – доходи и разноски. В Англия сега, в който имаш доходи на плюс над разноските, значи си добър клуб, добър управител. Естествено, в тежката обстановка, в която беше Левски предложихме основаването и съм основател на сдружението „ Левски на левскарите “. Едно съдружие, което имаше концепция точно ние, левскарите да влезем всички вътре и с нашите минимални средства, които отделяме на месец или на година, да си покрием отговорностите, които не можем да покрием с работата, а точно отговорностите към държавните институции. Това е една прелестна самодейност. За страдание, съгласно мен тя не се разви както би трябвало. Може би ние от клуба имаме огромна виновност за това. Да, естествено с богати вложители или притежатели е другият път, по който може да върви клубът, тъй като сега отговорностите са съществени. Най-бързият вид да се изчистят отговорностите като се построи нов стадион, тъй като без нов стадион Левски също няма бъдеще, е точно огромен вложител или притежател да поеме клуба и да развие модела в този вид. Аз поздравявам всевъзможни типове разновидности, които са положителни, само че не ми се желае да е следващият незадоволително сериозен вложител, който да се откаже при първите компликации. Също под никаква форма Левски не би трябвало да се отклонява от пътя, по който е тръгнал – да бъде национален и да бъде обичан.
- Близо ли е Левски до контракт с огромен вложител? И при положение, че пристигна подобен вложител, Станимир Стоилов остава ли в тима?
- На втория въпрос съм дал отговор тъкмо и ясно. Смятам, че моят ангажимент като левскар първо и като човек, който пристигна освен да получава заплата и да избави Левски, моят ангажимент ще бъде приключен до деня, в който пристигна новият така наречен притежател или вложител. Ако пристигна подобен. От морална позиция, откакто настоявам, че това е моят клуб, в случай че беше различен клуб, на който не съм му почитател или не съм прекарал толкоз години... С една дума клубът, на който дължа всичко и като футболист, и като треньор. Моят ангажимент е да дам опция на новите ръководители, притежатели или вложители да си изберат кой да управлява чисто спортно-технически клуба. Аз съм споделил, че ще подам оставка. Ако новите притежатели решат да ме поканят или да преговаряме, това към този момент е обособен въпрос. Не е извиване на ръце, че си депозирам оставката. Просто давам опция на новия притежател, в случай че не му харесва моето наличие, да изберат най-хубавия съгласно тях човек, който да управлява спортно-техническия развой. Няма да е обикновено, в случай че моето наличие е в тежест на новите вложители и те нямат предпочитание аз да съм тук и да не преставам. Неслучайно 13 години бягах от връщането и се върнах, когато към този момент не виждах накъде може да се оттласкваме. Много бързо забравяме какво беше година обратно. Колкото до това какъв брой е близо, това може да го кажат единствено новите вложители. Проведени са и одити, и срещи, и диалози. Вече хората, които вероятно ще желаят да влагат, би трябвало да преценяват дали си заслужава и дали ще вземат интензивно присъединяване в основаването на новия Левски. Моето мислене какво е – в случай че пристигна нов вложител, първото значимо нещо е, че към този момент същински Левски ще бъде избавен. И тогава би трябвало да почне да гради инфраструктурата си. Имам поради стадион, база за детско-юношеската школа, да си почисти уговорките и да почне да мисли в къси периоди в действителност към този момент за футболните триумфи.
- Всеки мач публиката на Левски скандира твоето име. Аз не си припомням почитателите на отбора да имат такава безрезервна религия на треньор. Какво е чувството да си толкоз обичан, да акумулираш такава огромна обич?
- Даже някой път се усещам и неловко, само че в случай че беше като доста случаи в нашата реалност платена обич, по-лесно щеше да кажеш защо става въпрос. Аз по-неистова, по-честна и по- честна поддръжка не съм виждал и към мен, и към тима. Даже на моменти се усещам и неловко. Сигурно с работата си, със стила на игра, който сътворих и в предходните тимове, да не приказваме за триумфите, се е породило някакво футболно почитание, само че може би съгласно мен честността, която имам към отношението на последователите и към клуба, ненапълно също породи едно огромно почитание. Аз съм същински признателен и в никакъв случай няма да не помни тази признателност и тази обич, която получавам. Изключително съм признателен и по тази причина считам, че под никаква форма и в нито един миг няма да бъда спънка за развиването на Левски. Затова споделих и че на новите вложители ще им дам опция да изберат кой да управлява клуба.
- С какво не би направил компромис?
- Когато става въпрос за Левски, доста рядко мога да направя компромис. Някои минимални, които нормално са ми коствали много. Но по принцип съм споделил, че компромисът е късият път към неуспеха и когато леко съм се отклонил от него, постоянно съм получавал сериозна гилотина. За страдание, треньорската работа е такава, че когато споделяме, че аз получавам гилотината, не, аз не получавам гилотина, а я получава Левски. Така че аз би трябвало да съм извънредно деликатен към компромисите. Ако съм правил минимални, не би трябвало да се вършат.
- Има ли нещо, което може да те накара да си тръгнеш от „ Герена “ – от клуба, който е в сърцето ти?
- Сигурно, в случай че има неща, които не ми харесват и не мога да ги трансформира или се вършат, че не ги чуват. Не съм доста от търпеливите, когато става въпрос за Левски. Казвам ги високо на глас, тъй като друга причина да се върна след толкоз година нямаше, с изключение на да спасим клуба. А тя беше по огромното предпочитание и молба на хиляди наши последователи. Аз съм зает към тях чисто морално да съблюдавам моралния кодекс или както се споделили, тефтерчето на Левски. Който си мисли, че просто по този начин повеждам кавги или борби с някого, не е това, тъй като съблюдавам правилото на левскарството и естествено съблюдавам тефтерчето на Левски. На моменти дори аз скърбя, когато върша някои по-остри и по-тежки изявления. Знам, че се наскърбяват доста хора и възниквам фронтове, които персонално на мен не ми трябват. Казах, че в случай че аз пиех кафе с тези хора, а не да повеждам кавги, щях да съм най-милият. Даже щяха да седят по земята и аз да ходя от горната страна върху тях. Но когато става въпрос за Левски, пробвам се да бъда извънредно правилен и почтен. Няма различен път Левски – заблудата, отмятането, покриването на нещата докара до положението, в което намерихме Левски преди една година. Аз просто бях покъртен от задълженията, от обстановката и по какъв начин всеки нещо е прескачал и се е правел, че не вижда и си потегля, а в същото време излизаме и споделяме какъв брой обичаме Левски.
- Според теб в миналото ще стане ли ясно от кое място Левски натрупа тези задължения? Кой или кои са хората, които сложиха на ръба на съществуването един от грандовете на българския футбол?
- Естествено, това са огромна част от тези, които работиха и получаваха заплати в клуба, тъй като те покорно подписваха и трупаха отговорности. Там са първите най-големи виновници, а по-късно и притежателите, които не са чистили уговорките към Национална агенция за приходите. Платените чиновници са били голям проблем на Левски. Те просто са подминавали или подписвали документи без да има отсреща им покриване на задължения. Слугинаж на началник или на притежател, само че не слугинаж на Левски. И на мен не ми е прелестно да влизам в спорове с хора, които са към клуба, помагали са или оказват помощ непрекъснато. Аз дори някой път ги назовавам „ пиявици “, „ съветници “ - да ги откъсна от тялото на Левски, с цел да може Левски да диша по- умерено, тъй като в случай че примерно както с огромна част от предходните съм си пил по едно кафе, моят живот на „ Герена “ щеше да е доста по-розов. Но аз избрах изчистването на „ пиявиците “, в сравнение с пиенето на кафе с хората, които желаят постоянно да са към масата.
- Как би трябвало да наподобява в твоите очи Левски? Не приказваме игрово, а като конструкция на клуба.
- Може би Левски би трябвало да се цели в британския модел – доходи и разноски. В Англия сега, в който имаш доходи на плюс над разноските, значи си добър клуб, добър управител. Естествено, в тежката обстановка, в която беше Левски предложихме основаването и съм основател на сдружението „ Левски на левскарите “. Едно съдружие, което имаше концепция точно ние, левскарите да влезем всички вътре и с нашите минимални средства, които отделяме на месец или на година, да си покрием отговорностите, които не можем да покрием с работата, а точно отговорностите към държавните институции. Това е една прелестна самодейност. За страдание, съгласно мен тя не се разви както би трябвало. Може би ние от клуба имаме огромна виновност за това. Да, естествено с богати вложители или притежатели е другият път, по който може да върви клубът, тъй като сега отговорностите са съществени. Най-бързият вид да се изчистят отговорностите като се построи нов стадион, тъй като без нов стадион Левски също няма бъдеще, е точно огромен вложител или притежател да поеме клуба и да развие модела в този вид. Аз поздравявам всевъзможни типове разновидности, които са положителни, само че не ми се желае да е следващият незадоволително сериозен вложител, който да се откаже при първите компликации. Също под никаква форма Левски не би трябвало да се отклонява от пътя, по който е тръгнал – да бъде национален и да бъде обичан.
- Близо ли е Левски до контракт с огромен вложител? И при положение, че пристигна подобен вложител, Станимир Стоилов остава ли в тима?
- На втория въпрос съм дал отговор тъкмо и ясно. Смятам, че моят ангажимент като левскар първо и като човек, който пристигна освен да получава заплата и да избави Левски, моят ангажимент ще бъде приключен до деня, в който пристигна новият така наречен притежател или вложител. Ако пристигна подобен. От морална позиция, откакто настоявам, че това е моят клуб, в случай че беше различен клуб, на който не съм му почитател или не съм прекарал толкоз години... С една дума клубът, на който дължа всичко и като футболист, и като треньор. Моят ангажимент е да дам опция на новите ръководители, притежатели или вложители да си изберат кой да управлява чисто спортно-технически клуба. Аз съм споделил, че ще подам оставка. Ако новите притежатели решат да ме поканят или да преговаряме, това към този момент е обособен въпрос. Не е извиване на ръце, че си депозирам оставката. Просто давам опция на новия притежател, в случай че не му харесва моето наличие, да изберат най-хубавия съгласно тях човек, който да управлява спортно-техническия развой. Няма да е обикновено, в случай че моето наличие е в тежест на новите вложители и те нямат предпочитание аз да съм тук и да не преставам. Неслучайно 13 години бягах от връщането и се върнах, когато към този момент не виждах накъде може да се оттласкваме. Много бързо забравяме какво беше година обратно. Колкото до това какъв брой е близо, това може да го кажат единствено новите вложители. Проведени са и одити, и срещи, и диалози. Вече хората, които вероятно ще желаят да влагат, би трябвало да преценяват дали си заслужава и дали ще вземат интензивно присъединяване в основаването на новия Левски. Моето мислене какво е – в случай че пристигна нов вложител, първото значимо нещо е, че към този момент същински Левски ще бъде избавен. И тогава би трябвало да почне да гради инфраструктурата си. Имам поради стадион, база за детско-юношеската школа, да си почисти уговорките и да почне да мисли в къси периоди в действителност към този момент за футболните триумфи.
- Всеки мач публиката на Левски скандира твоето име. Аз не си припомням почитателите на отбора да имат такава безрезервна религия на треньор. Какво е чувството да си толкоз обичан, да акумулираш такава огромна обич?
- Даже някой път се усещам и неловко, само че в случай че беше като доста случаи в нашата реалност платена обич, по-лесно щеше да кажеш защо става въпрос. Аз по-неистова, по-честна и по- честна поддръжка не съм виждал и към мен, и към тима. Даже на моменти се усещам и неловко. Сигурно с работата си, със стила на игра, който сътворих и в предходните тимове, да не приказваме за триумфите, се е породило някакво футболно почитание, само че може би съгласно мен честността, която имам към отношението на последователите и към клуба, ненапълно също породи едно огромно почитание. Аз съм същински признателен и в никакъв случай няма да не помни тази признателност и тази обич, която получавам. Изключително съм признателен и по тази причина считам, че под никаква форма и в нито един миг няма да бъда спънка за развиването на Левски. Затова споделих и че на новите вложители ще им дам опция да изберат кой да управлява клуба.
- С какво не би направил компромис?
- Когато става въпрос за Левски, доста рядко мога да направя компромис. Някои минимални, които нормално са ми коствали много. Но по принцип съм споделил, че компромисът е късият път към неуспеха и когато леко съм се отклонил от него, постоянно съм получавал сериозна гилотина. За страдание, треньорската работа е такава, че когато споделяме, че аз получавам гилотината, не, аз не получавам гилотина, а я получава Левски. Така че аз би трябвало да съм извънредно деликатен към компромисите. Ако съм правил минимални, не би трябвало да се вършат.
- Има ли нещо, което може да те накара да си тръгнеш от „ Герена “ – от клуба, който е в сърцето ти?
- Сигурно, в случай че има неща, които не ми харесват и не мога да ги трансформира или се вършат, че не ги чуват. Не съм доста от търпеливите, когато става въпрос за Левски. Казвам ги високо на глас, тъй като друга причина да се върна след толкоз година нямаше, с изключение на да спасим клуба. А тя беше по огромното предпочитание и молба на хиляди наши последователи. Аз съм зает към тях чисто морално да съблюдавам моралния кодекс или както се споделили, тефтерчето на Левски. Който си мисли, че просто по този начин повеждам кавги или борби с някого, не е това, тъй като съблюдавам правилото на левскарството и естествено съблюдавам тефтерчето на Левски. На моменти дори аз скърбя, когато върша някои по-остри и по-тежки изявления. Знам, че се наскърбяват доста хора и възниквам фронтове, които персонално на мен не ми трябват. Казах, че в случай че аз пиех кафе с тези хора, а не да повеждам кавги, щях да съм най-милият. Даже щяха да седят по земята и аз да ходя от горната страна върху тях. Но когато става въпрос за Левски, пробвам се да бъда извънредно правилен и почтен. Няма различен път Левски – заблудата, отмятането, покриването на нещата докара до положението, в което намерихме Левски преди една година. Аз просто бях покъртен от задълженията, от обстановката и по какъв начин всеки нещо е прескачал и се е правел, че не вижда и си потегля, а в същото време излизаме и споделяме какъв брой обичаме Левски.
Източник: novsport.com
КОМЕНТАРИ